Бриджит Говиньон
Музей Лувър (11)

Архитекти в Лувъра

Фламандски художник, работил в Париж, Пано с Парижкия парламент (детайл: Лувър), около 1452 г. Маслени бои върху дърво, 2,26 х 2,70 м.

Осем столетия са нужни, за да се изгради Лувърът, осем столетия на преобразувания, разрушения, реконструкции и разширения. Строители и архитекти превръщат една крепост в музей, където архитектурата и украсата са шедьоври сами по себе си.

Първият сред тях — Раймон дю Тампл, архитект на Шарл V, преустройва Лувъра в кралска резиденция. Той създава жилищни помещения, избива прозорци, построява два нови корпуса, свързани с монументално стълбище — „големия винт“.

По искане на Франсоа I през 1546 г. на Пиер Леско, в сътрудничество със скулптора Жан Гужон, е поверено издигането на „внушителен пищен корпус“ на мястото на западното крило.

Така се оформят западната и южната фасада на Квадратния двор. През 1564 г. кралицата майка Катерина Медичи се чувства притеснена в замъка и поръчва на Филибер Дьолорм величествен дворцов комплекс, който трябва да се възправя в съседство, на територията на Тюйлери. Само част от проекта ще види бял свят.

Жак II Андруе дю Серсо и Луи Метезо завършват Голямата галерия (1595–1610), дълга 460 м, наречена също „галерия на брега на водата“. Тя е свързвала Лувъра с двореца Тюйлери. Жак Льомерсие вдига павилиона „Л’Орлож“, удължава западното крило и започва изграждането на Квадратния двор.

Между 1668 и 1678 г. Клод Перо, Луи Льо Во и Франсоа д’Орбе построяват монументалната Колонада, която отваря Лувъра към града.

През 1754 г. Жак-Анж Габриел и Жермен Суфло отново подхващат строителните работи, изоставени след смъртта на Луи XIV (1715).

Наполеон I възлага на Шарл Персие и Пиер Фонтен да се заемат с архитектурния ансамбъл: те обединяват фасадите на Квадратния двор. Фонтен предлага план за свързването на двата двореца: ново крило израства успоредно на Рю дьо Риволи.

Феликс Дюбан доразвива извършеното от Фонтен. Реставрира фасадите на Малката и Голямата галерия.

Наполеон III отдава предпочитание на проекта на Лодовико Висконти, който окончателно трябва да съедини Лувъра и Тюйлери. След смъртта му през 1853 г. Ектор Льофюел продължава делото, без да променя първоначалния замисъл. Между 1861 и 1865 г. реконструира част от Голямата галерия и павилиона „Флора“. След опожаряването на двореца Тюйлери на 23 май 1871 г., при разгрома на Парижката комуна, Льофюел поправя крилото „Ришельо“, възстановява павилиона „Флора“ и построява павилиона „Марсан“.

През 1983 г. Йео Мин Пей е избран да осъществи Големия Лувър. Стъклената пирамида, която оформя новия вход на музея, тържествено е открита през 1989 г., когато се чества двестагодишнината от Френската революция.