Бриджит Говиньон
Музей Лувър (3)

А. От укрепения замък до музея

Крепостта на Филип Огюст

Лувърът, вътрешен изглед на част от Лувъра от времето на Филип Огюст.

През 1190 г. Филип Огюст (Август) заповядва да се изгради крепостна стена, за да брани Париж. Той желае да превърне града в истинската столица на Франция, придавайки му по този начин престижност и политическа мощ. Издигнат е и донжон, обграден от крепост с две странични кули — възправя снага Лувърът, построен по образеца на замъците от тогавашната епоха и според новите правила на военната архитектура. Това укрепено място подслонява воините, както и арсенала, нужен за отбраната на Париж. Има и тъмница, запазена за бележити затворници, като Феран — граф на Фландрия, победен при Бувин. Луи IX Свети поръчва да се обособи зала за важни приеми, а през 1295 г. Филип Хубави разполага в Лувъра кралската хазна. Но Шарл V, наречен Мъдрия, е този, който решава да преобрази неудобната крепост в по-обширно и просторно жилище, достойно да прославя величието на владетелите. Обзаведени са разкошни апартаменти, в съзвучие с модните тенденции, подвластни на комфорта и лукса. В кулата „Ла Фоконри“ (на мястото на днешния павилион „Сюли“) е подредена кралската библиотека, съдържаща 973 ръкописа. За свое удоволствие и наслада Шарл V нарежда да се оформи голяма градина на север и една по-малка с изглед към Сена.

Лувърът през 1200 г. (панорамен изглед, детайл). Макет от Р. Мюние и С. Полоновски, мащаб 1:1000.

През 1528 г. Франсоа I, в желанието си да спечели благосклонността на парижани и да се установи в „нашия прекрасен град Париж“, се заема да превърне крепостта, с все още средновековен облик, в дворец според вкусовете на Ренесанса. За тази цел първо разрушава донжона. През 1540 г. кралят приема император Карл V сред блясъка и великолепието на новия си дворец, а през 1546 г. реконструкцията му е поверена на архитект Пиер Леско.

Лувърът през 1572 г. (панорамен изглед, детайл). Макет от Р. Мюние и С. Полоновски, мащаб 1:1000.

Занапред Лувърът ще бъде една от резиденциите на френските владетели. Непрестанно ще се уголемява, преобразява, разхубавява — своеобразна витрина на кралската власт. През 1564 г. Катерина Медичи поръчва на Филибер Дьолорм да изгради Тюйлери. По времето на Анри IV на брега е построена Голямата галерия. Луи XIII разполага там Монетния двор, както и Кралската печатница, а Луи XIV се съсредоточава върху Колонадата на източното крило. Напуснат най-напред от Франсоа I, който предпочита замъците край Лоара, Лувърът отново е изоставен: през 1678 г. Луи XIV се премества във Версай.

В отсъствието на суверена кралските Академии заемат апартаментите и стават господари на пространството, художници и придворни свиват гнездо, поделяйки си помещенията.

Междувременно насред този безпорядък — невъобразим днес — Лувърът приютява кралските колекции. От 1699 г. всяка година в залите му се устройват изложбите на Академията за живопис и скулптура. Те привличат все повече и повече посетители, критиците се тълпят. В своите Салони (1759–1781) Дени Дидро запечатва живата, ярка хроника на събитията. Така започва да си проправя път идеята Лувърът да се превърне в музей.

27 юли 1793 г. — Музеум за краля

Оставен на произвола, незавършен, в ръцете на тълпа паразити, Лувърът скоро събужда негодуванието на интелектуалците. Трябва да му се възвърне ролята на кралска обител, да се приключи строежът и кралските колекции да станат достъпни за публиката. През 1765 г. в статията „Лувър“ на Енциклопедия, или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите Дидро отново изразява позицията си в Голямата галерия да бъде уреден музей. Ала средствата не достигат и въпреки благословията на Луи XV проектите са изоставени. Работата по тях ще бъде възобновена при Луи XVI, благодарение на авторитета, вещината и енергичността на граф Д’Анживилие, назначен през 1774 г. за директор на кралските сгради.

Той купува престижни произведения на изкуството, нарежда да се направи опис на сбирките, попълва ги и се грижи за реставрирането на картините. Поръчва и мраморни статуи на велики личности, за да украси бъдещия музей. Но не ще види завършека на мащабното си дело, прекъснато от Революцията.

Най-после с декрет от 27 юли 1793 г. Конвентът обявява създаването на Централен художествен музеум. Разположен е в Квадратния салон и в Голямата галерия и тържествено е открит на 10 август 1793 г. Една след друга залите се изпълват: Голямата галерия подслонява живописните платна, Малката галерия е посветена на античността. Най-изящните мраморни скулптури, взети от папските колекции на двореца Белведере във Ватикана, пристигат с подобаваща церемониалност — сред тях са Лаокоон, Аполон Белведерски, Венера Книдска. Необходимо е бързо да се обзаведе ново пространство за тези творби. Това ще бъде Музеят на античните произведения на партера на Малката галерия, открит на 9 ноември 1800 г. в присъствието на Жозефина дьо Боарне и Наполеон Бонапарт.

Огюст Куде, Наполеон посещава стълбището на Лувъра, воден от архитектите Персие и Фонтен, XIX в. Маслени бои върху платно.

Виван Денон е назначен за генерален директор на музея, който през 1803 г. е наречен „Наполеон“. Върху Фронтона на входа е поставен импозантен бронзов бюст на императора, увенчан с лавров венец, дело на Лоренцо Бартолини. Днес е изложен в една от залите, проследяващи историята на Лувъра. Шедьоврите, заграбени при Наполеоновите походи в Европа, намират своето място в музея, който само за няколко години ще се превърне в най-значителната художествена съкровищница в света. Започва работа по разширяването му под ръководството на Шарл Персие и Пиер Фонтен, официални архитекти на императора.

След падането на Империята през 1815 г. условията за връщане на завзетото, наложени от съюзниците, победили Наполеон, за известно време накърняват богатството на колекциите. Все пак в периода на Реставрацията и Юлската монархия Лувърът получава нов тласък, благодарение на прехвърлянето на скулптурите от Музея на френските паметници, затворен през 1817 г., и на разрастването на колекциите от древни находки. През 1826 г. Жан-Франсоа Шамполион е назначен за уредник на Египетския отдел и скоро в Лувъра прониква асирийското изкуство с огромните крилати бикове от Хорсабад.

Анж Тисие Висконти представя на Наполеон III плана на Новия Лувър, 1866 г. Маслени бои върху платно.

Още при Втората република Наполеон III желае да завърши големия Лувър, което ще рече да се обединят Лувърският дворец и Тюйлери — последен грандиозен етап, често планиран, но така и останал неосъществен. Той поверява строителните работи на Лодовико Висконти, който внезапно умира през 1853 г. Ектор Льофюел заема неговото място и четири години по-късно императорът тържествено открива Новия Лувър.

Бенжамен Зикс, Император Наполеон III и императрица Мария-Луиза посещават Залата на Лаокоон през нощта 1810 г. Перо, бистър, 39 х 26 см.

Вътре всичко излъчва богатство, разкош и вкус към блясъка. Великолепните апартаменти на Наполеон III греят в злато и тънат в мрамор, натежали от пищна украса. Ала бунтът се задава с грохот — през септември 1870 г. рухва Втората империя; през 1871 г. Комуната разтърсва Париж. Гюстав Курбе е избран да оглави Комисията по изкуствата. Тя трябва да подготви отново отварянето на музея. Но когато правителствените войски от Версай нахлуват в Париж, комунарите подпалват Пале Роял, Министерството на финансите, двореца Тюйлери и дирекцията на Екол де Боз-Ар в северното крило на Лувъра. Много бързо са предприети възстановителни работи, ръководени от Льофюел… докато през 1882 г. водачите на Републиката решават да сложат край на значителна част от историята на кралете и императорите — сриват останките от Тюйлери.

Големият Лувър

При все това политическите сътресения, революциите и войните не ще повлияят върху обогатяването на колекциите в Лувъра. Напредъкът на музейното дело налага по-добро експониране на творбите; развитието на историята на изкуството позволява по-задълбоченото им оценяване, а непрекъснатото увеличаване на публиката изисква постоянни подобрения и откриване на нови пространства. Между двете световни войни е разгърнат план за цялостно обновление, който предвижда окончателното преобразяване на двореца в музей. Последният етап е присъединяването на павилиона „флора“, реконструиран окончателно през 1977 г.

Най-после в дългата история на Лувъра ще се отвори нова страница, когато през септември 1981 г. президентът на Републиката Франсоа Митеран взема решение да предостави на музея помещенията, заети от Министерството на финансите. Така става възможно пълното излагане на колекциите, преустройството на местата за прием на посетители, открояването на средновековния Лувър, възкресен благодарение на археологическите разкопки, извършени преди започването на обновителните дейности. Ръководител на този амбициозен проект е американският архитект Йео Мин Пей, вече известен с работата си върху новото крило на Националната галерия на изкуствата във Вашингтон. Стъклената пирамида, построена през 1989 г. в сърцето на архитектурния ансамбъл, покрива и осветява въвеждащата зала „Наполеон“ — внушително пространство, отправна точка към различните отдели на Лувъра. Символ на епохата на фараоните, в своята простота тя се явява свързващо звено между древните цивилизации и върховите технологии от края на ХХ-то столетие.