Бриджит Говиньон
Музей Лувър (34)

Стълбища

Стълбищата на Лувъра служат предимно за връзка между отделните етажи, но, с мащаба, формата и монументалните си пропорции, те са и самостоятелни творения на изкуството, независимо дали са от мрамор или изградени според най-модерните техники.

Стълбището „Анри II“ (крило „Сюли“) е построено от Пиер Леско през 1553 г. и декорирано от скулптори, родеещи се с Жан Гужон. Обслужва Залата на кариатидите за партера и Залата на уредниците на първия етаж. Покрива го свод с кесони. Монограмът на Анри II, неговият символ — лунният сърп, и призоваването на богинята Диана допълват украсата.

Лувър, изглед от стълбището „Дарю“, архитект Ектор Льофюел, 1855 г. На горната площадка — Нике от Самотраки.

Стълбището „Дарю“ (крило „Денон“) е изградено от Ектор Льофюел през 1855 г., за да удовлетвори изискванията на проекта на Новия Лувър на Наполеон III. Носи името на граф Дарю — генерален интендант на Императорския дом. През 1883 г. Нике (открита на остров Самотраки) е поставена на горната площадка на стълбището сред ефектен мизансцен в съзвучие с колосалния му и прекрасен замисъл.

Стълбището „Молиен“ (крило „Денон“) се намира в центъра на павилиона „Молиен“ и е близнак на „Дарю“. Никола Франсоа Молиен е съветник и министър на Наполеон I. Стъпалата с изящната спираловидна украса, подчертана от перилата с геометрични волути, водят посетителя от залите с италиански скулптури на партера към експозициите на живописни платна на първия етаж. Таванът е рисуван от Шарл-Луи Мюле между 1868 и 1870 г. и изобразява Славата, раздаваща венци на изкуствата.

Северното (асирийското) и Южното (египетското) стълбище са разположени симетрично в двата края на Колонадата (крило „Сюли“). Построени са през 1810 г. от Пиер Фонтен, за да обслужват императорския апартамент. Антични божества и алегорични скулптури красят барелефите на площадката на първия етаж. Днес тези скулптурни ваяния са част от отдела „Египетски паметници“.

Стълбището на министъра, също и стълбищата „Льофюел“ и „Колбер“ (крило „Ришельо“) са дело на Льофюел и са предназначени да свързват канцелариите, библиотеката и апартаментите в северния корпус на Новия Лувър на Наполеон III. Двойното рамо на „Льофюел“ внушава усещане за грандиозност; на етажа „Колбер“ отвежда към изящен портик с двойни колони.

И накрая, този ансамбъл се допълва от внушителните модерни стълбища на Йео Мин Пей. В павилиона „Ришельо“ механично стълбище, осветявано от огромни кръгли отвори, свързва отделните етажи в северното крило. При входа, под пирамидата, великолепно спираловидно стълбище, снабдено с централен асансьор, оживява обширното пространство за прием на посетители.