Бриджит Говиньон
Музей Лувър (14)

Барок

Изкуството на барока е родено в Италия в края на XVI и началото на XVII век. След Тридентския събор (1545–1563), свикан от папа Павел III за реформиране на църковните институции и препотвърждаване силата на вярата, творците са подтиквани да прославят всемирната и триумфираща Църква. Първоначално барокът се асоциира с римската архитектура и скулптура, впоследствие се разпростира във всички форми на творчество — театър, музика, живопис, приложни изкуства, градинско изкуство, мебелировка. Това мощно дихание на християнското изкуство слага отпечатъка си върху две столетия, предшестващи френската революция, и обхваща целия свят — от Европа до Китай и Южна Америка.

Пиер Пюже, Милон Кротонски, разкъсван от лъв, 1670–1682. Мрамор, височина 2,70 м.

През 1915 г. в значимия си труд, озаглавен Основни понятия на историята на изкуството, Хайнрих Вьолфлин дефинира характерните особености на стила на барока, като го противопоставя на възраждащия се класицизъм: класицизмът е строг и апелира към разума; барокът е пищен и разчита на емоцията, изобилието от форми, илюзията. По-чувствителна спрямо класицизма, Франция на XVII век все пак намира своеобразно равновесие, отговор на барока. Пиер Пюже (1620–1694) поделя живота си между родната Прованс и Италия, където барокът, но и античността вдъхновяват творчеството му. Той укротява своя плам на провансалец в пределите, в които се простира френският барок. Два от мраморните му шедьоври — Милон Кротонски (1670–1682) и Персей и Андромеда, завършен през 1684 г. — са изложени в двора „Пюже“ в Лувъра. Докато първият изразява моралната и физическа болка на героя, вторият — с дисбаланса на композицията и мощните ефекти на контраста, е едно от най-бароковите произведения на френската скулптура.