Бриджит Говиньон
Музей Лувър (30)

Давид

Жак Луи Давид (1748–1825) е свидетел на епоха, раздирана от революции. Вдъхновява се от големите образци на античността, но в историческите си платна се стреми да възхвалява гражданските добродетели и моралните ценности на съвременниците си. С мащабните си творби, заредени с мощно дихание, и с владеенето на рисувалното изкуство той ще окаже влияние върху всички художници на своето време.

Давид се усъвършенства в ателието на Жозеф-Мари Виен и след четири опита на конкурса за наградата на Рим най-сетне я получава и прекарва пет години във Вечния град. В Париж се връща през 1780 г. и става член на Академията за живопис и скулптура. През 1784 г. отново заминава за Рим, за да сътвори Клетвата на Хорациите. Тази антична драма, пресъздадена с размах, строга композиция и монументални персонажи, го утвърждава като безспорен майстор на неокласицизма. Урокът е образцов: художникът възвеличава героизма, храбростта и патриотизма.

Давид участва в революцията на страната на Робеспиер и поставя изкуството си в служба на нацията запечатва исторически събития — Смъртта на Марат (1793). Също така рисува портрети на личности от висшето общество, на свои съвременници, отличаващи се с тънка проникновеност. След арестуването на Робеспиер през 1794 г. Давид е задържан. Въпреки всичко не престава да твори и замисля картината Отвличането на сабинянките, завършена през 1799 г.

Жак Луи Давид, Отвличането на сабинянките, 1799 г. Маслени бои върху платно, 3,85 х 5,22 м.

Наполеон Бонапарт му предлага покровителството си и през 1804 г. го провъзгласява за свой първи художник. Коронясването на императора е обезсмъртено от твореца в платно с грандиозен мизансцен (Коронясването на император Наполеон, 2 декември 1804).

След падането на владетеля Давид напуска Франция, заминава за Белгия и отваря ателие в Брюксел.