Бриджит Говиньон
Музей Лувър (56)

Музеум

Френска школа, „Изглед от Залата на императорите“, началото на XIX в. Акварел, графит, перо и кафяв туш, 39,8 х 21,5 см.

Централният художествен музеум, превърнал се в музей „Лувър“, е роден с декрет на Конвента от 27 юли 1793 г. За малко повече от едно столетие резиденцията (изоставена от Луи XIV след преместването му във Версай през 1678 г.) се превръща в музей. По онова време близо четиристотин платна от кралския кабинет са складирани в Лувъра в пълен безпорядък, може би предугаждайки бъдещото предназначение на двореца. От 1725 г. Квадратният салон се използва за годишните изложби на Кралската академия за живопис и скулптура, които привличат посетители и любители на изящните изкуства. През 1765 г. в Енциклопедия, или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите Дени Дидро излага идеята си в Голямата галерия да бъде уреден музей, в който да се експонират кралските колекции. След 1774 г. граф Д’Анживилие — директор на кралските сгради, предприема решителни действия в тази насока, макар и прекъснати от Революцията. Негово дело са описът, реставрацията и разширяването на колекциите чрез откупки. Юбер Робер и Венсан Пажу са първите им уредници. Започва преустройството на Голямата галерия и на Квадратния салон.

През годините Музеумът не престава да се разраства. При военните походи навред из Европа се конфискуват шедьоври, извършват се строителни работи, за да може Голямата галерия да приеме картините, а Малката галерия — от 1799 г. нататък — да подслони античните паметници. През 1802 г. Доминик Виван Денон е назначен за генерален директор на Музеума, който през следващата година става музей „Наполеон“. Писател, дипломат и колекционер, той събира най-изумителните творби на всички времена. През 1815 г. след разгрома на Империята заграбеното обаче трябва да се върне и значителна част от музейния фонд е разпръснат. Въпреки това колекциите на Лувъра продължават да се развиват и обогатяват както с произведения от древността, така и с живописни платна, рисунки, скулптури…