Франк Хърбърт
Бялата чума (9)

Струва ми се Тацит е казал, че в човешката природа е заложено да намразваме хората, с които сме постъпили несправедливо.

Д-р Уилям Бекет

Първите стотина копия от „Писмото на Безумеца“ бяха разпратени чрез посредническа агенция от Лос Анджелис до министри, журналисти, редактори и изтъкнати учени. Последваха още по-многобройни писма до известни люде. Посланието в тях бе кратко и ясно: сложете под карантина заразените райони. Някои от писмата адресирани до учени съдържаха допълнителна страница, в която се настояваше те да запознаят политическите лидери със сериозността на положението.

Доктор Уилям Рукерман, бивш председател на Американската научна асоциация, получи едно от писмата с допълнителна страница. То пристигна в дома му в Сан Франциско със сутрешната поща в понеделник и той го отвори докато закусваше. Веднага му стана ясно, защо това писмо е адресирано именно до него — изследванията му в областта на генетиката не бяха тайна сред научните среди. Писмото явно бе написано от човек, който е добре запознат с проблематиката, тъй като съдържаше коментари върху някои от тънкостите в проекта, по който, в момента работеше доктор Рукерман.

Той зачете отново пасажа за „детерминирането на РНК чрез матрична транслация от протеините и резултантната ДНК конфигурация“. В това нямаше нищо особено, но авторът на писмото даваше да се разбере, че е използувал компютър при „подбора на рестриктивните фрагменти.“

Това вече беше нещо доста по-специализирано.

Но това, от което доктор Рукерман го побиха тръпки бе твърдението, че са използвани стереоизомери при транслацията на РНК-структурите в протеиновите молекули.

„Наслагване с цел определяне на набора.“

Това бяха думи на Безумеца.

За доктор Рукерман не беше трудно да схване веднага, че авторът на писмото вероятно е приложил алкенова полимеризация при разчленяването, реконфигурацията… и резонанс… да! Човекът бе стигнал чак дотам.

— Писмото разкрива отлично познаване на техниките на генното преструктуриране — каза той на съпругата си, която четеше през рамото му. — Човекът е наясно с тези неща.

Информацията, която се съдържаше в писмото бе напълно достатъчна да убеди един специалист в тази област и доктор Рукерман добре разбираше това. Този факт сам по себе си говореше достатъчно за автора му.

Рукерман бе също така убеден, че това не беше всичко. Безумецът не споменаваше нищо за някои ключови положения. Но разсъжденията му водеха към тях със смразяваща кръвта акуратност. Всичко това, в комбинация със заплахите, отправени в писмото, накара Рукерман да предприеме незабавни действия.

Обмисли внимателно какво точно трябва да направи. Помоли жена си да му подреди куфара и я последва в спалнята, откъдето се опита да се свърже със съветника на президента по научните въпроси, доктор Джеймс Райън Садлър. За целта обаче първо трябваше да преодолее няколко секретарки.

— Обажда се Уил Рукерман. Кажете му, че е важно.

— За какво точно става въпрос? — настоятелно го запита мил женски глас.

Рукерман пое дълбоко дъх за да се успокои и спря погледа си върху отражението в огледалото на спалнята. По ъгловатото му лице се бяха появили нови бръчки и косата му се бе прошарила още повече. Жена му, Луиза, го погледна въпросително докато нареждаше куфара, но не каза нищо.

— Слушайте ме внимателно! — каза той — Обажда се доктор Рукерман, предишният президент на Американската научна асоциация и близък приятел на Джим Садлър. Имам важна информация, за която президентът на САЩ трябва незабавно да бъде уведомен. Ако се наложи вие лично да я узнаете, сигурен съм, че ще изпратят специален човек да ви уведоми. А сега ми дайте Джим!

— Бихте ли си казали телефонния номер, сър?

Тонът й бе станал делови. Рукерман продиктува номера си и положи слушалката.

Луиза, която бе прочела писмото на Безумеца през рамото му го запита:

— Смяташ ли, че заплахата е истинска?

— Убеден съм — той се изправи и отиде до банята. Когато се върна, застана до телефона и забарабани нетърпеливо с пръсти по шкафчето. Много се бавеха. Но въпреки това бе сигурен, че ще го свържат със Садлър. Преди време Джим му беше обяснил, смеейки се каква е цялата система:

— Президентството на САЩ се осланя преди всичко на това какво е казал някой. Не на факти, а на онова трудно определимо нещо, което наричаме „информация“. Във висшите държавни кръгове тя се явява нещо като разменна монета. Приносителите на тази информация добре осъзнават цената й. Нямаш си представа колко много официални доклади започват с думите „Ние разполагаме с информация, че…“ Това „ние“ не е същото, което употребяват коронованите особи. Това е бюрократичното „ние“. То означава, че ако информацията се окаже погрешна, отговорността пада върху някой друг или се поделя между група от хора.

Рукерман знаеше, че след убедителните му думи, ще го свържат със Садлър, дори и с цената на военна операция.

Телефонът иззвъня. Мъжки глас съобщи, че го свързва със Садлър, който се намира в Кемп Дейвид. Приятелят му звучеше леко сънено:

— Уил? Какво, по дяволите, е толкова важно, че…

— Няма да ти губя времето, Джим. Получих едно писмо…

— От някой си, който нарича себе си „Безумеца“?

— Точно така. И аз…

— ФБР вече поеха случая, Уил. По всяка вероятност става въпрос за някой психопат.

— Джим… Не мисля, че трябва да приемаш това на шега. Приложението към писмото му ми дава основание да…

— Какво приложение?

— Допълнителната страница, в която се съобщават някои подробности…

— Писмото, което ние получихме няма приложение. Ще изпратя един агент да го вземе от теб.

— Да го вземат дяволите, Джим! Ще ме изслушаш ли? Аз самият се занимавам точно с това, за което се говори в писмото. Този човек не е аматьор. Предупреждавам те да се отнесеш към заплахите му сериозно. Ако бях на твое място бих посъветвал президента да предприеме поне началните стъпки по удовлетворяване на…

— Моля ти се, Уил! Даваш ли си сметка за евентуалните политически последици? Този луд настоява за карантина! След това иска да екстрадираме от САЩ всички либийци, ирландци, англичани — всички до един, включително и дипломатите. Не можем току-тъй да…

— Ако не го направим, той заплашва, че ще обхване САЩ в… — Рукерман направи пауза за да намери пасажа в писмото — … „мрежата на своето отмъщение“.

— Това го четох и изобщо не вярвам на…

— Джим, ти не слушаш какво ти приказвам! Той е способен да изпълни заплахите си!

— Сериозно ли говориш?

— Напълно сериозно!

Последва тишина и Рукерман долови разговор на другия край на жицата, но беше прекалено тих за да разбере думите. Садлър отново се обади в слушалката:

— Уил, ако някой друг, а не ти, ми беше казал това… искам да кажа, нови смъртоносни болести, за които организмът няма естествена защита и… По дяволите, как според теб той ще съумее да разпространи масово заразата?

— Без да си напрягам въображението, още сега мога да ти изброя поне десет начина.

— Дяволите да го вземат, започваш да ме плашиш!

— Това исках да чуя! На мен самият косата ми се изправи от това писмо.

— Уил, трябва да видя това приложение към писмото преди…

— Моята дума не ти ли е достатъчна за да почнеш да действаш веднага?

— Но как мога да вляза при…

— Джим… нямаме време. Президентът трябва да бъде информиран веднага. Чуждестранните дипломати, за които се споменава в писмото трябва да бъдат предупредени колкото се може по-скоро, а също така армията, полицията в големите градове, здравните власти, гражданската отбрана…

— Това може да предизвика страхотна паника!

— Чел си писмото. В него се казва, че той вече е пуснал заразата. Това означава карантина. Самият той недвусмислено е заявил: Не се намесвайте там, където съм пуснал заразата. Не забравяйте, че мога да заразя което си искам място. Ако се опитате да стерилизирате огнищата на поражение чрез атомни взривове, отмъщението ми ще се стовари върху цялото земно кълбо. Прочети отново тези редове от писмото, Джим, и в светлината на това, което ти казах, прецени какво трябва да направиш!

— Уил, ако грешиш, наясно ли си с последствията…

— Ами ако ти грешиш?!

— Караш ме да приема много неща на доверие.

— По дяволите, Джим, ти си учен. Трябва да ти е добре известно, че…

— Добре, Уил, но моля те обясни ми как е възможно заразата да проявява избирателност спрямо пола на индивида?

— О’кей. На настоящия етап от моя проект, за който съм убеден, че е доста по-назад от така наречения Безумец… Накратко, стигнал съм до извода, че болестите могат да бъдат изкуствено нагаждани към различни генетични вариации — към белия цвят на човката, например; към наследственото предразположение към анемия и…

— Но как е възможно един-единствен човек… искам да кажа, разходите по изследванията!

— Звучи невероятно, но са смешно малки. Направих изчисления за цената на необходимото оборудване — излиза по-малко от триста хиляди долара, включително и компютрите. Едно мазе спокойно може да се пригоди за лаборатория… — Рукерман замлъкна.

— Ще ми трябва списък на оборудването. Вероятно доставчиците ще могат…

— Ще ти го продиктувам след минута, но мисля, че ще бъде твърде късно дори и да открием къде е лабораторията.

— Нима наистина мислиш, че…

— Вече е свършил работата си. Това писмо… споменават се всички основни моменти и няма ни най-малка грешка. Мисля, че Ирландия, Великобритания и Либия… а вероятно и всички останали държави са изправени пред невероятна заплаха. Не виждам как можем да сложим под контрол всичко това. Като начало е най-добре да въведем карантина в тези области… ако не за друго, поне за наша собствена безопасност.

— Какво друго може да има?

— Този Безумец е все още на свобода в тази държава. Не бива да го провокираме и да насочим гнева му срещу нас.

— Уил, той твърди, че нито една жена няма да оцелее в тези три държави. Как е възможно това?

— Ще ти предоставя подробен анализ по-късно. На първо време те моля да предприемеш необходимите мерки. Президентът трябва да се свърже с Москва и другите столици на големи държави. Трябва…

— Уил, мисля, че трябва да изпратя самолет да те вземе. Не искам да съм сам, когато съобщавам това на президента. Нуждая се от подкрепата ти за да го убедим. Ти си човек с репутация и той те познава.

— Луиза вече приготви куфара ми. И още нещо, Джим. Налага се да изолираме колкото се може повече млади жени в противоатомното убежище в Денвър, с което военните толкова се гордеят. Жени, разбираш ли? И само неколцина мъже, които да отговарят за техническата част на плана за оцеляване.

Рукерман наблегна на това: много жени и малко мъже, т.е. обратното на това, което можеше да се очаква да се случи извън убежището. Той продължи:

— Руските и другите световни лидери трябва да предприемат същите мерки. Няма да ни е лесно да ги убедим в нашата искреност. В никакъв случай руснаците не трябва да си помислят, че това е някаква конспирация на капиталистите. И без това са мнителни до крайна степен.

— Мисля, че трябва да оставим на експертите вземането на дипломатически решения, Уил. От теб се иска да дойдеш тук колкото се може по-бързо и да донесеш достатъчно доказателства, които да ме убедят, че си прав.

Рукерман остави слушалката на вилката и погледна жена си.

— Трябва да побързаш, защото те чакат — каза му тя.

Рукерман удари с юмрук по шкафчето и телефонът подскочи.

— Луиза, ти вземаш колата и се изнасяш във вилата ни в Глен Елън! Опаковай само най-необходимото. Зареди хладилниците с достатъчно храна. Вземи и пистолетите. Аз ще поддържам връзка с теб.