Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The White Plague, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Kazasuma (2020 г.)
Разпознаване и начална корекция
NomaD (2021 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2021 г.)

Издание:

Автор: Франк Хърбърт

Заглавие: Бялата чума

Преводач: Вакрилен Кильовски; Николай Зарков

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Нунцио“

Град на издателя: Велико Търново

Година на издаване: 1996

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13674

 

 

Издание:

Автор: Франк Хърбърт

Заглавие: Бялата чума

Преводач: Вакрилен Кильовски; Николай Зарков

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Нунцио“

Град на издателя: Велико Търново

Година на издаване: 1996

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13675

История

  1. — Добавяне

Изпитвам ужас от политическата икономия, откакто чух един от нейните представители да се опасява, че гладът в Ирландия през 1848 едва ли е убил повече от един милион човека, а това съвсем не било достатъчно.

Бенджамин Джовет

— Разбира се, господин Президент — каза Генералният секретар, — може да се намери начин да спасим каквото остана от Екипа в ДИЦ. Изглежда са подбрани доста добре.

Генералният секретар Халс Андерс Берген беше норвежец, получил образованието си в Англия. Бе изиграл няколко игри на голф с мъжа на телефона, и при тези срещи те се бяха обръщали един към друг на Хаб и Адам. Но сега Адам Прескът седеше непоклатимо в кабинета си като президент на Съединените щати. В гласа му нямаше и следа от приятелски нотки.

Какво ли друго го тревожи, освен очевидното? — чудеше се Берген. Беше нещо, което Прескът не искаше да каже направо. Мисълта на президента течеше непоследователно. Защо говореше за обеззаразяване на инфектираните райони и то със същия тон, както за трагедията в Денвър? Процедурите бяха уточнени и одобрени от всички партии. Възможно ли бе това да е свързано с разноските?

— Сър, съгласен съм, че икономическите реалности са от основно значение — каза Берген.

После изслуша Прескът, който разигра своя гамбит. Разноските, макар и хиляди пъти по-големи от тези за което и да било друго бедствие в човешката история, явно бяха само част от непосредствените грижи на Президента.

Дали обмисляше стерилизация на денвърския комплекс? — чудеше се Берген. Мисълта накара слушалката в ръката му да затрепери. Берген, който можеше да говори прямо, когато случаят го изискваше, зададе въпроса направо.

— Става дума за оборудването, а не за хората — отвърна му Прескът.

Берген въздъхна с облекчение. И без друго вече бяха измрели достатъчно. Това обаче означаваше, че слуховете за колорадския резерват за заразени от Чумата бяха верни. Болните се изолираха там. Защо тогава да не можеше екипът от ДИЦ да бъде изпратен там?

— Може ли екипът да работи ефективно без апаратурата на ДИЦ? — попита Берген.

Президентът не мислеше, че е възможно.

Берген претегли наум този фактор. Очевидно Прескът и съветниците му имаха нужда от военното оборудване в Денвър. Комплексът на ДИЦ там можеше да се обеззарази и отново да се използва за военни цели. Но какво щеше да стане с екипа?

— Спестиха ни много дни, като откриха как се разпространява чумата — каза Берген. — И сега, когато потвърдихме, че човекът е О’Нийл, четиримата със сигурност…

Президентът го прекъсна. Не искал да постави в изолация такива изключителни умове. Но какво би могло да се направи, след като ДИЦ е изгорен? В колорадския резерват няма подобна апаратура. Берген внезапно попита:

— Възможно ли е да бъдат изпратени в новата лаборатория в Англия?

Президентът отвърна веднага с порой от хвалби за великолепното предложение. Само гений би могъл да се сети за това.

Берген отдалечи червената слушалка от ухото си и я погледна, после отново я залепи за ухото си. Хвалбите продължаваха да се леят. Той се втренчи в облицованата с ламперия стена и тъмната дървена врата в другия край на кабинета. Креслото му бе най-доброто, което успяха да доставят от „Дейнс“, и той се облегна, назад в него. Слушалката все още бе на ухото му. Само едно дете можеше да предложи мъжете да бъдат изпратени в Англия. Берген започваше да разбира политическия проблем за президента.

Ако четиримата заразени от екипа на ДИЦ пътуват със самолет и той се разбие в незаразен Район, мястото на катастрофата трябваше да се изгори с „Панически огън“.

Берген постави въпроса пред Прескът и се заослушва за намеци в отговора на президента.

Да, нещата стояха доста зле. Пресата и обществеността нямаше да приемат официалното наименование „Нов огън“. Думите панически и огън, употребени заедно добиваха пагубен смисъл. Имаше и други пречки.

Дори ако самолетът бе запечатан и не се разбиеше, всяка нова епидемия от чума на териториите, над които е минал самолета, можеше да предизвика силни съмнения, че пътниците са разпространили инфекцията, или че по някакъв начин тя е излязла извън самолета и е поразила още невинни жертви. Демагозите и фанатиците бяха излезли на преден план през тези дни, и не беше удачно да им се дава повод.

— Мисля, че французите на драго сърце ще осигурят ескорт от бойни самолети — каза Берген. Той погледна към вратата на кабинета, докато президентът го обсипваше с нови хвалби. Френският посланик бил сред групата търпеливо чакаща да обядва с него. Няколко думи насаме, може би?

— Господин Прескът, вие сте повече от щедър — прекъсна Берген новия поток от хвалби. — Можете ли да намерите доброволци за екипажа?

Генералният секретар отново заслуша. Какво щастие, че доктор Бекет от Екипа е пилот от запаса на Военно въздушните сили! Прескът знаел това със сигурност. Колко добре информиран бил! Може да се подготви подходящ самолет за дългия полет до Англия. Четиримата мъже щяха сами да се откарат до летището и щяха да излетят заедно с ескорта си, а колата и вещите им щяха да бъдат окъпани в „Паническия огън“.

О, имало и още нещо. Би ли могъл държавният секретар да уреди четиримата да получат подобаващи по важност и полезност длъжности в английската лаборатория.

Подобаващи по важност и полезност, замисли се Берген.

Реши да опипа почвата.

— Мислите ли, че Англия е най-разумния избор? Онази лаборатория в Килалой, Ирландия, звучи внушително, особено с новата апаратура, която смятате да осигурите.

— Но вие самият предложихте Англия — каза Прескът. — И тъй като това беше първото ви предложение, естествено предположих, че английската лаборатория е по-добрата.

— Така е — съгласи се Берген.

Сега всичко бе ясно. Ако нещо се объркаше, идеята щеше да е на генералния секретар на Обединените нации. В края на краищата, именно Берген подготви и осъществи проекта.

Червеният телефон обаче имаше още пикантни изненади за Берген. Прескът трябваше да му каже нещо за О’Нийл. Докато слушаше, Берген хвърли един поглед към ръчния си часовник. Стомахът го болеше от глад. Изведнъж той вдигна стреснато глава.

— Мислят, че О’Нийл е в Англия? — попита главният секретар. — Защо смятат така?

По обясненията на Прескът, логиката бе страшна. Възможно бе жертвите, ако го издадат, да се страхуват да отмъщават, докато Безумецът не им навлече още по-ужасно бедствие. О’Нийл бе заплашил да го стори в едно от писмата си, а без доказателства, никой не можеше да си позволи да приеме, че той блъфира.

— А защо не в Ирландия? — попита Берген.

А, да. Някой хора в Ирландия познават О’Нийл по физиономия, и дори ако се дегизира… според психолозите ирландците са по-склонни към прибързани отмъщения. О’Нийл със сигурност е помислил за това. Логично бе да иска да се скрие в английско говоряща страна, където го познават малко и по-лесно ще се приспособи. А именно Англия предлага огромно количество хаос и разединение. Англия също беше една от ония крайни цели, където той бе забранил на онези „отвън“ да използват атомна стерилизация.

Това беше нещо ужасно, и дори повече, ако трябваше да бъдат точни, това бе дело на ум, който разрешаваше проблемите с един удар на меча. Берген познаваше това качество, защото и той го притежаваше. Сложните проблеми трябваше да се редуцират до по-малки, дори ако това означаваше от цялото да се извади само това, с което можеш да се справиш. О’Нийл можеше и да е луд, но беше и гений — истински гений.

— Каква доза сигурност има в това предположение? — попита Берген.

Разбира се: профилът. Още едно от разкритията на екипа на ДИЦ. Прескът и другите бяха сигурни, че Екипът „влиза в мозъка на Безумеца“ и се учи да мисли като него.

Берген мълчаливо се съгласи. Сигурно го правеха. Някой трябваше да го прави.

— Ще уредя подготовката на полета до Англия — каза Берген. — От офиса ми ще се обадят на вашите хора да доуточнят подробностите.

Постигнал целта си без дори да му се налага открито да я изрази; президентът нямаше нищо против да остави главния секретар да отиде на обяд. Имаше дори предложение скоро да се видят за една игра на голф и завършиха с по-сериозен тон.

— Да, страшни времена настъпиха — съгласи се Берген. — Наистина страшни времена, сър.