Франк Хърбърт
Бялата чума (11)

В Ирландия не е върлувала по-страшна болест от времето на Черната Смърт през зимата на 1346.

Финтън Крейг Доуни

В деня преди остров Акил да бъде поставен под карантина, Стивън Браудър и Кейт О’Гара тръгнаха с кола към Лох Дерг. Възнамеряваха да обядват някъде близо до Килалой и след това да се отправят към една вила на езерото Клунун. За тях това бяха три откраднати дни преди изпитите и напрегнатата лятна програма на Стивън, който възнамеряваше да специализира в областта на физиологията на високите налягания.

Вилата представляваше реконструирана ферма и принадлежеше на Ейдриън Пиърд, който беше завършил медицина шест години преди Стивън и вече бе признат изследовател на физиологичните промени, настъпващи при високо налягане и професионалните заболявания на водолазите. Пиърд бе издънка на стара, заможна фамилия от Корк и беше превърнал вилата в лаборатория, където през почивните дни и по време на ваканциите провеждаше своите опити. За целта бе монтирал голяма барокамера в хамбара зад вилата. Стивън беше посещавал вилата няколко пъти, заработвайки пари като морско свинче при експериментите на Пиърд.

След първия път край шосето за Малоу, Кейт бе ограничила броя на сексуалните им контакти до един-два месечно и то в дни, когато опасността от забременяване беше минимална. Първоначално тя не беше съгласна за това пътуване, тъй като то съвпадаше с „опасния“ период, но Стивън бе обещал „да внимава“. Кейт не беше сигурна какво точно означава това, затова го предупреди:

— Не искам да имаме незаконни деца в нашето семейство, Стивън Браудър!

Те се бяха подготвили за излета си много внимателно. За пред майка си Кейт бе на екскурзия до Дъблин с приятелката си Мери, а Стивън беше на регата с приятели близо до Кинсейл.

Пиърд, който се досещаше за отношенията между Стивън и Кейт, му бе предложил да използува вилата му в Лох Дерг, когато него го няма там. Той му връчи ключовете с усмивка и го посъветва:

— После да оправиш всичко и гледай да ти остане малко време за учене. Бих желал да работим заедно някой ден, Стивън. Имаш дарба да разрешаваш необичайни проблеми… като този например.

Както и очакваше Пиърд, Стивън се изчерви — поласкан от похвалата и от заговорническия тон.

Потеглиха с малък зелен фиат. Фиатът им бе отстъпен от един състудент на Стивън в замяна на разясненията, които Стивън му даде по въпроса за устройството и функциите на бъбреците. Тези неща бяха тъмна Индия за собственика на фиата до момента, в който на Стивън не му хрумна да начертае върху голям картон напречен разрез на бъбрек и да маркира отделните му части със забодени на карфици етикетчета. След това ученикът му трябваше да маневрира между тях с малко пластмасово автомобилче, маркирано с надпис „вещество за отделяне“. Стивън и Кейт се майтапеха докато караха на север, наричайки зеленото фиатче „веществото за отделяне“.

Точно по пладне преминаха по тесен каменен мост и навлязоха в Килалой. Кулата на катедралата Сейнт Фланъри се извисяваше гордо като исполински часовой на фона на струпващите се над хоризонта тъмни облаци. Небето над главите им обаче беше синьо и близките хълмове се оглеждаха в езерото като в смарагдово огледало. По водната повърхност имаше съвсем малки вълнички от подухващия лек ветрец и плуващи лебеди.

На излизане от Килалой Стивън спря до едно открито крайпътно заведение. Купиха си сандвичи, пържени картофи и бира и ги изядоха в подножието на възвишението, на което някога Брайън Бору бе издигнал замъка си. От мястото на техния пикник се откриваше гледка към Баливалския брод, където на 10 август, 1690 г. Патрик Сарсфийлд и неговите шестстотин воини бяха прекосили река Шанън по време на обсадата на Лимърик.

Кейт бе запленена от историята на своя народ — и благоговееше пред тези места. Когато разбра, че Стивън е слабо запознат с историческите събития, тя го засипа с подробности за неуспешния пробив на обсадата, който Сарсфийлд се бе опитал да направи. Като забеляза нейното въодушевление и руменината избила по бузите й, докато разказваше за „този прекрасен, макар и безплоден пробив“ Стивън погледна с мерак към близките сенчести шубраци, които скриваха основите на крепостта Бору и се чудеше дали тя би имала нещо против да я отведе там за малко. Но в този момент откъм езерото се дочу детска гълчава, а и множество мухи привлечени от храната започнаха да им досаждат. Те излапаха набързо остатъците от сандвичите и побягнаха към колата преследвани от нахалните мухи.

Когато бяха вече в колата, Кейт погледна назад към полянката и изненада Стивън с неочакваната си склонност към мистика:

— По Тези места са станали ужасни неща, Стивън. Чувствам го. Може би в тези мухи са се вселили душите на злите хора, извършили тези ужасни неща?

— Престани, Кейт. Как можа да ти дойде наум?

Тя остана с мрачно настроение чак до момента, в който свиха по чакълестия път към вилата и старинният й комин се показа над дърветата. Щом влязоха в къщата тя по детински изрази своя възторг.

Стивън, който беше свикнал на променливите й настроения, с удоволствие я разведе и й показа стаите. Кухнята бе напълно обновена. Към езерото бе поставен френски прозорец, а оборудването бе не само съвременно, но и последна дума на техниката.

Като го видя Кейт се прехласна:

— О, Стивън, ако си имахме и ние такава къща!

— Някой ден и това ще стане, Кейт.

Тя се обърна и го прегърна.

Отвън имаше малка овощна градина и няколко зеленчукови лехи, оградени с камъни. В дъното на овощната градина се намираше хамбарът. Стените му бяха каменна зидария, а покривът от гофрирана ламарина явно бе слаган наскоро. По размери хамбарът бе наполовина на къщата. Покрай стените му вирееха бурени, но пътечката, която водеше към него през овощната градина бе чиста и добре поддържана.

Стивън отключи катинара и подкани Кейт да влезе. Той включи осветлението и ярка светлина заля огромното помещение. По тавана имаше множество лампи, с рефлектори. Точно в средата бе разположена голяма барокамера. Тя представляваше цилиндър с дължина шест метра на два и половина метра в диаметър. От двете страни на височината на очите имаше по едно малко кварцово прозорче. В предния край на барокамерата бе разположен херметичен люк, върху които също имаше кварцово прозорче.

Кейт, която бе слушала разказите на Стивън за престоите му в камерата, възкликна:

— Толкова е малка! Наистина ли си стоял вътре цели четири дни?

— Всъщност вътре е доста удобно — отвърна й той — Има си тоалетен възел и телефон. Единственото неудобно нещо бе, че към мен бяха прикачени електродите, чрез които Пиърд следеше за моето състояние.

Стивън показа на Кейт и многобройните инструменти подредени в другия край на помещението, изводите на различните системи на барокамерата, шкафовете с разнообразна леководолазна екипировка, която те с Пиърд използуваха за да се гмуркат в езерото и накрая двата френски компресора с комплекта въздушни филтри към тях.

Кейт се взря през едно от кварцовите прозорчета във вътрешността на камерата.

— Щях да умра от скука, ако трябваше да стоя затворена вътре — каза тя.

— Аз си взех книги. Вътре наистина е много спокойно. Четох и спах през цялото време.

Кейт отлепи дланите си от студената метална повърхност, избърса ги в полата си и каза:

— Искам да сготвя вечеря в тази прекрасна кухня. Никога не съм виждала такава кухня досега. Купи ли всичко от списъка, който ти дадох?

— Всичко е в багажника на колата.

Докато Кейт шеташе из кухнята, Стивън внесе двата им куфара, двете отделни купчини с учебници и таблиците на Пиърд за изследване на кръвната картина. Той остави куфарите в спалнята, увери се, че Кейт има всичко необходимо в кухнята и се оттегли да чете в малката всекидневна. Откъм кухнята се носеше тракането на тигани и гласа на Кейт, която си тананикаше докато готви. Лесно можеше да си представи, че двамата са женени и погълнати от семейния уют. Това негово усещане се запази и по време на вечерята до момента, в който си легнаха и той реши да й покаже как възнамерява „да бъде внимателен“. За целта извади презерватив, който един приятел му бе донесъл от Англия.

Лицето на Кейт пламна, тя сграбчи презерватива от ръката му и го запокити в другия край на стаята.

— Стивън! Това, което вършим и без това е грях! Не искам да ми тежат и други грехове!

Трябваше му цял час да я успокои, но след това тя беше изключително нежна, смеейки се през сълзи на рамото му. Заспаха сгушени един до друг.

Стивън се събуди късно от шумовете в кухнята. Кейт бе вече станала и шеташе. Той не бе подозирал, че тя е такава добра домакиня и сега това го изпълваше с дълбоко задоволство. Тя беше пуснала радиото и си тананикаше с музиката. Стивън погледна часовника си върху шкафчето и с ужас откри, че е вече 11. Музиката бе спряла и той смътно долови мъжки глас, който коментираше нещо със сдържано вълнение.

След като се изкъпа и облече, той влезе в кухнята и попита:

— Какво казаха по новините? Нищо не можах да чуя.

— Нищо особено, някакви неприятности на остров Акил. Едно яйце ли искаш или две?

— Три — каза той и я целуна по врата.

— Искаш ли да поплуваме в езерото? — попита го тя.

— Малко е хладно, но като се приберем ще се сгреем.

Тя се изчерви. Стивън понечи да я извърне към себе си, но в този момент телефонът иззвъня.

Мина известно време докато го открие зад купчина списания във всекидневната. Обаждаше се Пиърд.

— Слава богу, че си там Стивън. Твоята приятелка с теб ли е?

Стивън се поколеба за момент и рече:

— Да, но аз не…

— Слушай, нямаме време за любезности. Викат ме на спешна среща с Финтън Доуни. Темата те засяга пряко.

— Доуни? Самият Финтън Доуни? Какво би…

— Нямам много време, Стивън. Някакъв маниак с познания в областта на рекомбинантната ДНК е разпространил чумоподобна зараза на остров Акил. Наложили са карантина, но никой не вярва, че епидемията ще бъде локализирана. Сега, слушай ме много внимателно! Изглежда тази чума мори само жените. Досега имаме сто процента летален изход. Хрумна ми, че ти и твоята приятелка сте на вилата, където разполагаме с тази чудесна барокамера в хамбара. Една жена би била в идеална изолация вътре в камерата с повишено налягане. Разбираш ли ме какво искам да ти кажа?

— Естествено, но не виждам как…

— Нямам време да споря. Просто настоявам да го направиш на моя отговорност.

Стивън погледна към Кейт, която го наблюдаваше напрегнато.

— Не знам дали тя… Искам да кажа, настояваш да…

— Трябва да тръгвам, Стивън. Направи всичко възможно да я убедиш да влезе в барокамерата. Влез и ти с нея, ако трябва. Свържи телефона. Ще ти се обадя там по-късно. Ще се справиш ли?

Стивън си пое дълбоко въздух.

— Тази чума…

— Досега е убила голям брой жени. Не знаем къде другаде я е пуснал този безумец. Вкарай момичето в камерата!

Пиърд затвори телефона.

Продължителното насилие води до морална анестезия. Под негово влияние деградират дори религиозните водачи.