Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The White Plague, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Kazasuma (2020 г.)
Разпознаване и начална корекция
NomaD (2021 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2021 г.)

Издание:

Автор: Франк Хърбърт

Заглавие: Бялата чума

Преводач: Вакрилен Кильовски; Николай Зарков

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Нунцио“

Град на издателя: Велико Търново

Година на издаване: 1996

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13674

 

 

Издание:

Автор: Франк Хърбърт

Заглавие: Бялата чума

Преводач: Вакрилен Кильовски; Николай Зарков

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Нунцио“

Град на издателя: Велико Търново

Година на издаване: 1996

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13675

История

  1. — Добавяне

Преди тази чума ние не си давахме сметка как технологиите и развитието на науката неимоверно ускоряват както успехите, така и бедите.

Самюъл В. Велкур

В момента Халс Андерс Берген въобще не се чувстваше като влиятелния генерален секретар на Обединените нации. Той ядно затръшна вратата на кабинета си, отиде до бюрото и се подпря със стиснати юмруци върху него.

Така повече не може, помисли си той.

Навън мъгливият пролетен ден си отиваше. Както винаги по това време, нюйоркчани бързаха да се приберат по домовете си преди падането на мрака. Откакто Берген се помнеше, в този час улиците бяха претъпкани с хора и коли. Шумът от уличния трафик стигаше дори до тези високи етажи. В Ню Йорк винаги е много шумно привечер, помисли си той.

Движението по коридорите на сградата също не бе стихнало. В момента ООН представляваше странна амалгама от доклади и клюки. Китайците от Кангша не отричаха, че всеки момент ще излязат с важно медицинско съобщение. Тази сутрин великолепния нов екип в бразилския Израел внимателно даде да се разбере, че е разработил криогенна техника, която поддържа живота на заразен женски организъм за неограничен период от време. Швейцарците докладват за „променлив успех“ в работата по опасния химиотерапевтичен подход към чумата.

Да, израелците и швейцарците са специалисти в разработването на блестящи нестандартни методи, помисли си Берген. По това си приличат — когато се наложи стягат редиците и залагат на собствените си неимоверни възможности.

А какво става в Хъдърсфийлд?

Берген се изправи и разтърка дланите си. Имаше лош навик да стиска юмруци, когато е разтревожен.

Не му стигаше станалото тази сутрин във Филаделфия, ами сега и англичаните обявиха, че прекъсват всички, освен най-важните си, комуникации с външния свят. Това го притесняваше. Той заобиколи бюрото и се разположи в удобния си президентски стол.

Ню Йорк бързо бе свикнал с новите условия — пропусквателни пунктове през няколко пресечки, скенери за идентификация, надзиратели във всяка сграда, които трябваше визуално да познават всеки обитател. Как бързо нечуваното стана навик!

Хората вече не се събираха, помисли си Берген. Жалко. Едно хубаво, старомодно парти щеше да му дойде добре. Щеше да се отпусне, да освободи мозъка си от проблемите и най-вече от последния, който чакаше неговото незабавно решение.

Има твърде много неизвестни, мислеше си той. Защо изпратиха Рукерман в Англия? Дори за секунда Берген не повярва на версията, че съветникът на Президента на Съединените щати случайно се е заразил. Велкур замисляше нещо. Доста хитър се оказа този Велкур. Я колко сръчно се метна на папската колесница, изказвайки се срещу „необузданата наука“. Естествено това виждане ще бъде преразгледано в светлината на последните събития във Филаделфия.

Експлозия на главен газопровод, последвана от страхотен пожар. Папата и девет кардинали са мъртви. Нещастен случай? Берген не смяташе така. Някой е помогнал. Чуваха се твърде много гласове, че това било божие наказание, задето папата се опълчил срещу учените. Напротив, било е внимателно планирано убийство, осъществено от професионалист с почти неограничени възможности. Дали Велкур стоеше зад него?

Улиците бяха опасно място за подобни игрички, както с ужас бяха установили руснаците. Накарай хората да се съберат в тълпа, и многокракото чудовище ще се обърне срещу самия теб. Накарай хората да свикнат да разпространяват слухове, и слуховете ще заживеят самостоятелен живот. По улиците в целия свят се ширеха фалшиви слухове, придружени от „чудодейните лекарства“ на шарлатаните. По следите им отправяха специални екипи, които трябваше да се справят с разпространителите им… или — не дай си боже! — да открият, че са достоверни.

Бани с оцет. Мили боже!

Нямаше съмнение, че чумата мутира и се разпространява по животните, било питомни или диви. В частен разговор Велкур му бе казал, че вече взимат мерки за запазване на някои ключови видове — едър рогат добитък, свине, кучета, домашни котки. Другите държави със сигурност вече предприемаха подобни мерки. Тази информация вече вървеше по „неофициалните канали“ на ООН и до няколко часа неминуемо щеше да стане обществено достояние.

Какво да направим? Трябва ли да отпишем всички диви животни?

Африка вече бе загубена. Нямаше никаква надежда. Няколко индийски слона може и да оцелеят, но под покрива на Берлинската зоологическа градина, която не бе засегната, благодарение на „Железния обръч“ — съветската буферна зона. „Железният обръч“ бе приветстван като „изключително самопожертвователна интервенция“. Берген поклати глава. Само преди няколко години всички проклинаха Желязната завеса. Сега „Железният обръч“ бе благодат за човечеството.

Берген зарови глава в дланите си. Не можеше да събере мислите си. Всяка странична мисъл бе добре дошла, защото забавяше мига, в който трябваше да вземе решението. Въпросът не беше дали да се опитат да спасят дивите животни, а как да обяви, че подобни опити са безсмислени? Морските животни няма да оцелеят. Край на китовете. Край на изящния делфин морска свиня. Край на очарователния морски лъв. Край на щастливата морска видра. Край, край, край!

Вълкът, койотът, язовецът, прерийното куче, куланът, пандата, таралежът, антилопата, еленът…

Боже господи! Елените!

Берген си представяше как ловците вехнат, далеч от редовните горски оргии… Ами лоса, бизона…

Понятието „застрашени видове“ вече звучеше абсурдно. Как може той да се занимава с тигри, ягуари, леопарди и морски крави, когато самите хора станаха най-застрашения вид?

Само ако можеше хората да се обединят около…

Берген се стегна, мъчейки се да задържи ценната мисъл. Широка обществена програма? Дарения? Хората ще се смеят, ако ги призове да събират пари за спасяване на дивите животни. Да дават пари за животните, когато самите те са изложени на смъртна опасност! Ще се надигне вой до небесата. Но дивите животни са много ценни за науката и по-специално за генетиката. Може да се стигне дотам учените да използват хората като морски свинчета. Това звучеше твърде неприемливо от морална гладна точка.

Да, моралът.

Берген си спомни за доклада, който му предадоха само преди половин час и който така силно го бе разгневил. От няколко седмици знаеше, че някои близки до Капитолия кръгове подстрекаваха мюсюлманите в Америка към безредия. Носеха се настойчиви слухове за съществуването на тайна база в Судан. Говореше се, че мюсюлмани от Судан се подготвяли за джихад чрез заразата, в нарушение на клетвата си да избиват неверниците с огън и меч. Те щели да убиват жените с дъха си.

Какво стана с изконните човешки ценности?

Берген чувстваше, че води самотна битка за спасяване на една от най-старите човешки ценности — златното правило да помагаш на съседа си.

Докладът, който получи малко преди да влети в кабинета си, сочеше първопричината за вълненията сред местните мюсюлмани. Шайлок Бродърик! Берген отдавна смяташе Бродърик за сатанинска личност, за символ на всичко, което трябва да се изкорени, когато светът отново добие поне част от предишния си облик. Агентите на Бродърик действаха в Ню Йорк и в още пет главни центъра, включително във Филаделфия. Докладът неоспоримо го доказваше. Дали Бродърик не стоеше и зад смъртта на папата? Берген бе почти сигурен.

Как да се спаси морала на човечеството, когато имаше такива хора?

Спасете животните!

Идеята започна да се оформя в главата му — обединяващ призив, който да отклони хората от битка помежду им, докато учените намерят лекарството. Идеята поуспокои Берген и същевременно му даде отговор на другия основен въпрос.

Да каже ли на Велкур за доклада срещу Бродърик? Той хранеше някои съмнения, че президентът също е замесен в делата на Шайлок Бродърик. Говореше се, че двамата се мразят, но това беше стар номер. Бродърик можеше да стане добър инструмент в ръцете на хора като Велкур. Въпреки това, ако станеше ясно, че генералният секретар на Организацията на обединените нации знае за пъклените планове на Бродърик, това може би щеше да ги възпре. А и Берген вече знаеше другия акцент на разговора:

Спасете животните!

Берген посегна към чекмеджето, където лежеше червения телефон, но някакъв странен шум отвън го накара да спре. Нещо се разби, чуха се викове… някои от тях внезапно замлъкнаха. Той отдръпна ръката си от слушалката и се изправи. В този момент вратата рязко се отвори.

В рамката застана мъж с тъмна скиорска маска. В ръцете си държеше автомат със заглушител. Куршумите пронизаха гърдите на Берген, оставяйки ред пробойни в прозореца зад него.

Последното нещо, което стигна до съзнанието на Берген, бе дивият крясък: „Инш Аллах!“