Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The White Plague, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Kazasuma (2020 г.)
Разпознаване и начална корекция
NomaD (2021 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2021 г.)

Издание:

Автор: Франк Хърбърт

Заглавие: Бялата чума

Преводач: Вакрилен Кильовски; Николай Зарков

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Нунцио“

Град на издателя: Велико Търново

Година на издаване: 1996

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13674

 

 

Издание:

Автор: Франк Хърбърт

Заглавие: Бялата чума

Преводач: Вакрилен Кильовски; Николай Зарков

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Нунцио“

Град на издателя: Велико Търново

Година на издаване: 1996

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13675

История

  1. — Добавяне

Ще забележите как хората от Ълстър вече не пеят „О Господи, опора наша в отминалите времена“.

Джоузеф Херити

Щом остави слушалката на телефона, президентът Прескът се замисли върху разговора с Берген. Много добре. Наистина много добре изпълнено и от двете страни. Разбира се Берген щеше да се опита да изтегли това, което току-що бе заложил. По някое време щеше да му се върне услугата. Това също щеше да е едно предимство. Берген беше прекалено добър политик, за да моли за нещо, което знае, че няма да получи.

Чарлз Търкуд, личния помощник и довереник на президента, седеше точно от другата страна на бюрото. В Овалния кабинет беше тихо. Дори и от външните офиси не долиташе шум от пишеща машина. Това бе едно от нещата, които се бяха променили — нямаше вече толкова много писане. Повечето въпроси се уреждаха чрез директни телефонни разговори, точно като този с Берген.

Търкуд беше нисък и мрачен мъж, с късо подстригана черна коса. Черните му, раздалечени очи гледаха студено над късия нос. Имаше малка уста с дебели, безчувствени устни. Той знаеше, че е грозен, но силният му характер компенсираше. Често мислеше за себе си като за пълната противоположност на високия, посивял и достолепен президент. Адам Прескът приличаше на мил, добродушен дядо от розов сериал и имаше приятен баритонов глас.

— Хвана се, май? — попита Търкуд, който беше разшифровал разговора по тази половина, която бе чул.

Прескът не отговори. Наведе се над бюрото и зачете копието на едно от писмата на Безумеца. Търкуд, който можеше отлично да чете и на обратно, хвърли поглед към това, което бе погълнало вниманието на президента. А! Атомното предупреждение на О’Нийл:

 

Ще се опитате да използвате атомна стерилизация в районите, които са цел на моето отмъщение. Не го правете! Ако го сторите ще се обърна срещу вас. Чумата трябва да премине през Ирландия, Британия и Либия. Искам мъжете да оцелеят и да знаят какво съм им сторил. Разрешено ви е само да им дадете гаранции, нищо повече. Изпратете поданиците на тези страни в родината им — всичките. Нека се поизпотят там. Ако пропуснете да екстрадирате дори и едно пеленаче, поради съображения за националността или месторождението му, ще усетите моя гняв.

 

О’Нийл го бе казал съвсем просто, мислеше си Търкуд.

Президентът спря да чете и се загледа през прозореца към мемориала на Вашингтон. Навикът му да не отговаря веднага на въпроси или изказвания, винаги смущаваше подчинените му. Всеобщото мнение бе, че в такива моменти президентът мисли, което често беше вярно. Но тези дълги паузи предизвикваха у свитата му въпроса за какво ли си мисли Президентът. В обстановка като тази дори и най-бедното въображение би могло да види нещата в доста черни краски.

От близките му помощници само Чарли Търкуд предполагаше, че става дума за предумишлен маниеризъм, култивиран специално за тази цел.

— Хвана се — каза Прескът най-накрая, обръщайки се към Търкуд. — Сега трябва внимателно да наблюдаваме събитията. Всичко е по идея на Обединените нации, а ние просто се присъединяваме.

— Какво ще иска в замяна? — попита Търкуд.

— Всичко с времето си, Чарли — отвърна Прескът.

— Сър, генералният секретар опита ли се да повдигне въпроса кой да контролира Изолационния корпус?

— Не каза нито дума, Берген разбира, че в дадения момент ние не можем да държим повече от един горещ картоф в ръцете си.

— Изолационният корпус е голяма и опасна сила, сър. Бих искал да подчертая…

— Спокойно, Чарли. Сега той има една-единствена задача: да наложа карантина на заразените райони — Ирландия, Великобритания и Северна Африка. Ако се опита да разшири правомощията си, по-нататък ще имаме достатъчно време да се справим с тях. Трябва да сплотим всички, Чарли. Обединение — това е основната ни цел сега.