Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jessus — unser Schicksal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2021)

Издание:

Автор: Вилхелм Буш

Заглавие: Иисус наша съдба

Преводач: Димитър Цицелков

Година на превод: 1992

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: не е указана

Художник: Здравко Ненов

ISBN: 978-619-7015-46-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10491

История

  1. — Добавяне

4. Как се стига до сигурността?

Ще ме попитате: „А как се стига до такава увереност?“. Разбира се, тук би могло да се каже много. Помолете Бога за това! Започнете редовно да четете Библията, всеки ден по един тих четвърт час. Но сега искам да ви кажа още нещо много важно: до увереност във вярата се стига не с помощта на разума, а чрез съвестта!

Вижте, когато заговориш с хората за християнството, те започват: „Г-н пастор, аз не мога да вярвам, защото в Библията има толкова много противоречия“. „Противоречия ли казахте?“ — питам аз. „Да, например се казва, че Адам и Ева имали двама сина, Каин и Авел. Каин уби Авел, значи останал само той. И после отишъл в друга страна и се оженил. Е, ако това са били единствените хора, откъде е могъл да си намери жена? Г-н пастор, не мога да разбера това!“ Чували ли сте и вие тази история? С нея германските мъже се оправдават пред Бога. В такива случаи аз обикновено казвам: „Много интересно, ето ви тук една Библия. Къде всъщност пише, че Каин е отишъл в друга страна и там си е търсил жена?“. Тогава те се изчервяват. „Да — продължавам, — ако вие отхвърляте цялата Библия, чрез която хиляди умни хора са стигнали до вярата, и ако вие сте по-умни от тях, тогава сигурно много основно сте я изучили. Наистина, къде е написано това?“ И се оказва, че не знаят. Тогава аз им показвам къде е написано. Там съвсем не пише такова нещо, а пише: „Каин се засели в земята Нод, на изток от Едем, и Каин позна жена си“. Тя вече е била с него. Коя е била тогава тази жена? Преди това се казва, че Адам и Ева са имали много синове и дъщери. Тя е била негова сестра. В Библията изрично пише, че Бог е искал всички поколения да произхождат от един род. Значи на първо време е трябвало братя и сестри да се женят помежду си. По-късно Бог е забранил брака между брат и сестра. Ясно ли е? Всичко е ясно! А после установявам: „Вашият глупав брътвеж рухва от само себе си!“. Мислите ли обаче, че тогава човекът повярва? Нищо подобно! Той вече има подготвен друг въпрос: „Г-н пастор, я ми кажете…“. И продължава. От това става ясно, и на сто хиляди въпроса на такъв човек да отговоря, той ще си остане точно толкова помрачен, колкото си е бил. Вярата не идва чрез разума, а чрез съвестта!

Мой предшественик като пастор и проповедник в Есен беше Юлиус Даман. Веднъж при него дошъл един млад мъж и също поставил въпроса за жената на Каин и други подобни. Тогава пастор Даман приключил въпроса, като казал: „Млади човече, Иисус Христос не е дошъл да отговаря на хитроумни въпроси, а да спаси грешниците! Ако някога се почувствате такъв, тогава елате пак!“. Хора с неспокойна съвест, хора, които знаят: „Моят живот не е в ред! Аз не мога да се справя със самия себе си“ — такива хора могат да повярват в Спасителя. Тук разумът е на второ място.

Сега искам да ви разкажа една случка. Влизам в една болнична стая, в която лежат шестима мъже. Още като ме виждат, ме посрещат радостно: „А, г-н пастор, колко хубаво, че идвате! Имаме един въпрос“. „О — отвръщам аз, — един въпрос? Добре! Какъв въпрос?“ Отдалеч им личи, че са ми подготвили някаква клопка. Тогава единият от тях ме пита, а останалите напрегнато слушат: „Нали вие вярвате, че Бог е всемогъщ?“. „Да, вярвам.“ „Въпрос: може ли вашият Бог да създаде камък, който да е толкова тежък, че самият Той да не може да го повдигне?“ Ясна ли ви е шегата? Ако кажа „да“, значи Бог не е всемогъщ, ако кажа „не“, тогава Той пак не е всемогъщ. „Може ли Бог да направи толкова тежък камък, че самият Той да не може да го повдигне?“ Съобразявам за момент. Да му обяснявам ли това? После решавам, че е твърде глупаво, и му отвръщам с въпрос: „Млади човече, първо искам аз да ви задам един въпрос: колко безсънни нощи сте прекарали досега поради този въпрос?“. „Безсънни нощи ли? — пита той озадачен. — Не съм имал!“ Тогава заявявам: „Вижте какво, аз трябва да си пестя силите. Затова мога да отговарям само на въпроси, от които хората не могат да спят нощем. Млади човече — продължавам аз, — бъдете така добър и ми кажете от какво не можете да спите нощем?“. На това той веднага отговаря: „Ами, тая работа с момичето ми. Тя чака бебе, а пък още не можем да се оженим“. „Така — казвам аз, — значи затова не можете да спите? Тогава да поговорим за това.“ „Ами — чуди се той, — това какво общо има с християнството?“ "О — казвам аз, — въпросът с камъка нямаше нищо общо с християнството, но тъкмо въпросът с момичето ви има! Вижте какво, вие сте съгрешили! Вие сте престъпили Божия заповед, прелъстили сте момичето. А сега обмисляте как чрез още по-голям грях да се измъкнете от тази история. Вижте, вие сте затънал във вина и грях. На вас може да ви се помогне само ако се обърнете към живия Бог, за да се покаете и да кажете: „АЗ съгреших!“. Младият човек слуша. И изведнъж му става ясно: „Значи Иисус се интересува от моята обременена съвест! Значи Иисус може да ми помогне! Значи Той е спасението от безизходицата в живота ми!“.

Разбирате ли, той искаше да мине по пътя на разума. Това бяха само глупости. Но когато беше засегната съвестта му, изведнъж му просветна. А на вас стана ли ви ясно? До сигурност за спасението се стига не чрез отговори на остроумни въпроси, а като се вслушаме в съвестта си, като най-после кажем: „Аз съгреших!“. Тогава ще ни се открие Спасителят, който увисна на кръста. И тогава човек може да разбере: „Греховете ми са простени!“. И после: „Той ме е приел!“. Пътят минава през съвестта, а не през разума!

Вижте, ако човек иска да достигне до сигурността на спасението, тогава трябва — ако мога така да се изразя — малко да рискува. В църквите често има прозорци с цветни стъкла. Ако през деня ги гледате отвън, изглеждат черни и едва можете да различите цветовете. Но ако влезете в църквата, изведнъж цветовете светват. Точно така е и с християнската вяра. Докато я разглеждам отвън, нищо няма да разбера. Всичко ще е тъмно. Трябва да вляза вътре! Трябва да поема риска! Трябва да се предам, да се доверя на този Спасител! Тогава всичко ще стане ясно! Това е крачка от смърт в живот. И тогава човек изведнъж разбира цялото християнство.

Веднъж Господ Иисус проповядвал. Хиляди хора Го слушат. Изведнъж Той им казва нещо страшно: „Така, както сте, не можете да влезете в Божието царство! Трябва да се родите отново! Вашата природа, дори и най-добрата, не е годна за Божието царство!“. Тогава отзад се изправят трима мъже и казват: „Елате да си вървим. Това, което казва този, е безсрамие!“. И си отиват. Няколко жени виждат това и казват: „Мъжете си отиват. Хайде и ние също да си вървим“. И жените си отиват. Няколко момченца виждат това и казват: „Мъжете си отиват, жените си отиват. Хайде и ние също да си вървим“. И изведнъж всички започват да се разотиват. Това трябва да е било ужасно. Представям си, ако по време на моя проповед слушателите започнат един по един да стават и постепенно всички се разотидат. И аз изведнъж остана сам с няколко верни приятели! Така е било и с Иисус. Ужасно! Изведнъж Иисус остава сам. Хиляди са си отишли, докато Той е говорел. Не искали да Го слушат повече. Само дванадесетте все още били там. Ако аз бях на мястото на Господ Иисус, щях да ги помоля: „Ах, останете поне вие! Вие, мои верни ученици, не ме напускайте!“. Но Иисус постъпва по друг начин. Знаете ли какво казва Той? Казва: „Вие можете също да си отидете, ако искате!“. В Божието царство няма принуда. Божието царство е единственото, в което няма полиция. Божието царство е най-доброволното, което съществува. „И вие можете да си вървите — моля!“ Така казва Иисус на Своите ученици. И те без малко щели да тръгнат. Когато 6000 души си отиват, човек лесно тръгва с тях. И на тях им се ходи, още повече, че Господ Иисус казва: „Моля, вървете!“. Той им отваря широко вратите и казва: „Вие също можете да си вървите! Можете да бъдете погубени! Можете да бъдете безбожници! Можете да отидете в ада! Както искате!“. Петър стои и се замисля за момент: „Но къде да отида? Къде? Един живот в труд и мъка, като кон, един живот в грях и безчестие. А накрая — смъртта и адът! Това не може да е всичко!“. Тогава погледът му се спира на Иисус и едно нещо му става съвършено ясно: „Животът си струва само ако се изживее с Иисус“. Така казва той: „Но къде да отидем, Господи? Ти имаш думи на вечен живот. И ние повярвахме и разбрахме (чуйте сигурността!), че Ти си Христос, Синът на живия Бог! Ние оставаме при Теб!“.

Приятели, така се стига до сигурността. Човек оглежда пътищата на живота и разбира, че Иисус е единственият ни шанс. Пожелавам ви и вие да придобиете тази блестяща сигурност: „Ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Синът на живия Бог!“.

И сега, съвсем накрая, искам да кажа няколко думи специално за онези от вас, които вече са направили първите си стъпки във вярата, които са подарили сърцето си на Иисус, но все пак казват: „Аз нямам сигурност в спасението. Как да стигна до нея? Все още виждам в живота си толкова много грях!“. На тези угрижени души между вас искам да кажа: мислите ли, че сигурност в спасението може да се добие едва когато човек стане безгрешен? Тогава ще трябва да чакате до края на живота си. До последния си ден, до последния си дъх, аз се нуждая от кръвта на Иисус за прошка за греховете си! Вие знаете историята за блудния син. Той се върнал вкъщи и казал: „Аз съгреших!“. И тогава баща му го приел и устроили радостно празненство! Сега си представям следната картина: на другата сутрин синът по невнимание събаря една чаша кафе на пода. При свинете той бил отвикнал да се храни на маса с покривка. Значи, без да иска събаря чашата, и когато тя издрънчава и се счупва, той изругава: „По дяволите!“. Сега баща му ще го изхвърли ли? „Марш обратно при свинете!“ Вярвате ли това? Не! Вместо да го изхвърли, баща му ще му каже: „Приел съм те вече!“. Сигурно ще му обясни: „Сине мой, така не бива да правиш. Отсега нататък ще се стремим да не буташ чашите от масата, да не ругаеш и лека-полека да привикнеш към обичаите на тази къща“. Но няма да го изпрати обратно при свинете. Когато човек се предаде на Иисус, той прави страшното откритие: „Старата ми природа е още в мен!“. И още има поражения! Но ако след вашето обръщане към Бога преживеете поражение, не се отчайвайте, а веднага паднете на колене и се помолете с три изречения. Първото: „Благодаря Ти, Господи, че все още Ти принадлежа!“. Второто: „Прости ми, Господи, чрез Твоята кръв!“. И третото: „Освободи ме от моята стара природа!“. Но най-напред: „Благодаря Ти, Господи, че все още съм Твой!“.

Разбирате ли, сигурността на спасението се състои в това, че аз зная, че съм се върнал у дома и сега водя борбата за освещение като човек, който се е върнал у дома, а не като някой, когото постоянно изхвърлят и приемат обратно. Когато се проповядва, че всеки ден трябва отново да придобиваме спасението, това е ужасяващо. Моите деца не трябва всеки ден да идват при мен и да питат: „Татко, може ли днес отново да сме твои деца?“. Те са мои деца! Този, който веднъж е станал Божие дете, си остава Божие дете и като такова води борбата за освещението си!

А сега ви пожелавам от цялото си сърце да придобиете блестящата сигурност на Божиите деца!