Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (81)

1. Един живот с Бога не е илюзия!

Да, един живот с Бога не е въображение, не е илюзия. Сега ще ви го поясня.

Един пастор в големия град има най-разнообразни и интересни срещи. Наскоро срещам един млад човек и му казвам: „Човече, какво би излязло от теб, ако животът ти принадлежеше на Бога!“. „Ах, пастор Буш — заявява той. — Стойте си на килима!“ Чували ли сте този израз? С това той искаше да каже: „Стойте здраво на земята! Няма никакъв Бог!“. На което аз казвам: „Човече, това е най-новото, което чувам!“. Тогава той казва: „Внимавайте сега! Знаете ли, преди хората са се чувствали безпомощни пред природните стихии и са си измисляли също толкова мощни сили, които да им помогнат. Едни ги наричали Аллах, други — Бог, трети — Йехова, четвърти — Буда, пети — не знам как си. Но междувременно се установи, че това е само въображение, и че небето е празно!“. И така този млад човек ми държа една красива реч. Когато свърши, аз му възразих: „Но, драги мой, ти не познаваш Иисус!“. „Иисус? — пита той. — Че Иисус е просто един от многото основатели на религии.“ „Не е така! Това е пълна заблуда! — заявявам му аз. — Това е ужасна грешка, драги! Искам да ти кажа кой е Иисус. Едва откакто Го познавам, въобще зная, че Бог съществува! Без Иисус нямаше да знаем нищо за Бога.“ И тогава му обясних кой е Иисус.

Кой е Иисус? Искам и на вас да обясня това с помощта на един пример. Вижте сега, в моя живот съм преживял много неща. Често съм бил в затвора, не защото съм крал сребърни лъжици, а заради вярата си. По време на Третия райх нацистите не обичаха младежките пастори като мен, така че бях хвърлян в ужасни затвори. Един от арестите прекарах в един особено гнусен затвор. Цялата постройка беше бетонна, а стените бяха толкова тънки, че се чуваше, когато долу някой кашляше, или когато на третия етаж някой паднеше от нара. Седях в една съвсем тясна дупка, когато чух как в съседната килия докараха нов затворник на Гестапо. Този човек трябва да беше страшно отчаян. През тънката стена го чувах нощем да плаче. Чувах го как се върти на нара. Често пъти долавях потиснатите му въздишки. Ужасно е, когато един мъж плаче. През деня нямахме право да лежим на нара. Чувах го как ходеше напред-назад в тясната си килия — две и половина крачки напред, две и половина — назад, като звяр в клетка. Понякога го чувах да стене. А аз имах Божия мир! Знаете ли, Иисус беше с мен в моята килия! И когато чувах как в съседната килия човекът изпадаше в отчаяние, си помислих: „Трябва да отида при него! Трябва да поговоря с него! Нали в края на краищата аз се грижа за душите на хората!“. Тогава позвъних на надзирателя. Той дойде. Казвам му: „Чуйте! До мен има един човек, който е отчаян. Той ще умре в отчаянието си. Аз съм пастор. Пуснете ме да отида при него. Искам да поговоря с него!“. Той отговори: „Ще попитам!“. След един час се върна: „Не се разрешава! Молбата ви е отхвърлена!“. Така и никога не видях човека от съседната килия. А той беше само на една педя разстояние от мен. Не знаех как изглеждаше, дали беше млад, или стар. Усещах само неговото ужасно отчаяние. Можете ли да си представите това? Понякога стоях пред стената и си мислех: „Ако можех някак си да разбия тази стена и да отида при човека!“. Но не можех да я разбия, дори да бях блъскал с всичка сила.

А сега внимавайте добре! В това положение, в което бях аз тогава, е живият Бог, Създателят на небето и земята. Ние сме затворени във видимия триизмерен свят. Бог е съвсем близо. Библията казва: „Ти ме обграждаш от всички страни“. Бог е на една педя разстояние от нас. Но между Него и нас е стената на едно друго измерение. И към ушите на Бога напира цялата злочестина на този свят. Той чува проклятията на огорчените, плача на самотните сърца, болката на онези, които стоят пред гробовете, въздишките на страдащите от несправедливости. Всичко това напира към сърцето на Бога така, както отчаянието на човека в съседната килия напираше към мен. А сега помислете си — Бог може да направи това, което аз не можех. Един ден Той е разбил стената, която се издига между Него и нас, и е влязъл в нашия видим свят — в лицето на Своя Син, Иисус! Разбирате ли, в лицето на Иисус, Божия Син, Бог е дошъл при нас — в цялата мръсотия и неволя на този свят. И откакто познавам Иисус, зная, че има Бог. Аз често казвам: „Откакто Иисус е дошъл на този свят, отричането на Бога е чисто невежество“.

Сега трябва да поговоря за Иисус. С радост бих ви разказвал само случки с Иисус в беседите си, но вечерите са прекалено кратки за толкова обширен и великолепен материал. И тъй, Иисус се е родил във Витлеем, там е пораснал и възмъжал. Външно не Му личало божественото великолепие, но въпреки това Той привличал хората. Те усещали, че в Негово лице при нас е дошла Божията любов и милост!

Ханаанската земя, в която Иисус живеел като един от израелския народ, била окупирана от чужди войски — от римляните. Комендант на град Капернаум бил един римски офицер. Знаете ли, общо взето, римляните вярвали в много богове, но на практика — в нито един. И на този комендант му се разболял слугата, когото той много ценял. Той викал лекари, но никой не могъл да помогне. Става му ясно: „Той ще умре“. И тогава му хрумва: „Толкова много слушам да се разказва за този Иисус. Дали пък Той не може да помогне? Ще отида при Него!“. И така, този напълно невярващ човек, този езичник, отива при Иисус и го помолва: „Господи Иисусе, слугата ми е болен. Не можеш ли да го излекуваш?“. „Да — отговаря Иисус, — ще дойда да го изцеля!“ На това комендантът казва: „О, не е необходимо да идваш с мен. Когато аз издам заповед, тя веднага се изпълнява. И ти трябва само да кажеш една дума, и слугата ми ще оздравее“. С други думи, този езичник, римският комендант, казва: „Ти можеш да направиш невъзможното възможно. Ти си самият Бог!“. Тогава Иисус се обръща и заявява: „Такава вяра не съм намерил в целия Израел“. Все едно: „Такава вяра, както у този атеист, не съм видял в цялата Църква“. Разбирате ли, комендантът-езичник бил схванал, че в лицето на този Иисус Бог е дошъл при нас!

Вие трябва да знаете историите за Иисус! Моля ви, заклевам ви, набавете си Новия Завет! Прочетете си Евангелието от Йоан, после и другите Евангелия и т.н. Това са чудесни разкази за Иисус! Не зная никое списание, в което да има такива прекрасни разкази, както в Новия Завет.

Но Иисус, Божият Син, не бил дошъл на този свят само да излекува онзи слуга, или да документира и разкрие съществуването на Бога. Той е искал повече. Той е дошъл, за да могат хората да имат мир с Бога!

Знаете ли, между нас и Бога се издига не само стената на другото измерение. Между Бог и вас, между Бог и мен, се издига и още една, съвсем друга стена. Това е стената на нашата вина! Лъгали ли сте някога? Да? С това сте поставили един камък между Бога и себе си! Живели сте без Бог — един ден без молитва? Да? Още един камък! Нечистота, прелюбодейство, кражба, а и хилядите дребни неща, всяко престъпване на Божиите заповеди — всеки път добавяме нов камък! Как усърдно всички заедно сме градили стената, която разделя хората от Бога! Бог обаче е свят Бог! Разбирате ли, винаги, когато кажа „Бог“, неизменно изниква въпросът за моя грях и моята вина. Този въпрос трябва да се изясни! Бог се отнася много сериозно към всеки грях. Познавам хора, които разсъждават по следния начин: „Как ли се радва Бог, че аз вярвам и в Него!“. О, небеса! Та това не е достатъчно! Дяволът също вярва в Бога! Той положително не е атеист. Той знае много добре, че има Бог. Но той няма мир с Него! Мир с Бога ще имаме едва тогава, когато бъде премахната стената от грях и вина, която стои между нас и Бога. Затова е дошъл Иисус. Той е разрушил стената на нашата вина! За да направи това, Той се е оставил да Го приковат на кръста! Той е знаел, че някой трябва да понесе присъдата на Светия Бог над греха — или хората, или самият Той. Нали разбирате, или Вилхелм Буш, или Иисус! И тогава Той, невинният Син на живия Бог, Иисус Христос, понася моята присъда! А също и вашата присъда!

Сега искам да обрисувам пред вашите очи Господ Иисус на кръста. Това е най-любимата ми картина. Там виси Този, чрез когото Бог е разбил стената и е влязъл сред неволята на човечеството. Там виси Този, за когото в Библията се казва: „Бог натовари всичките ни грехове върху Него“. Там виси Този, който носи на Своите рамене всичките камъни на вината — камъните на нашите грехове! Там виси Този, който прави това, което никой от нас не може — разчиства камъните на нашите грехове! Трябва сами да го прочетете в Библията. Там, на кръста, това става действителност: „Наказанието падна върху Него, така че ние да имаме мир“.

Нека ви обясня още нещо. Имам един добър приятел в Швейцария, с когото заедно сме правили чудесни пътешествия. Веднъж, след като бяхме обядвали някъде, дойде сметката. И тогава възникна въпросът — един от двама ни трябва да плати! Кой има по-дебело портмоне? И аз, разбира се, казах: „Ханс, я веднъж ти да платиш! Я да се изръсиш!“. Но нали разбирате, някой трябваше да плати! За нашата вина пред Бога, за всичките ни грехове и престъпления, трябва някой да плати. Или вярвате в Иисус — че Той е платил вече за вас — или вие самите някога ще трябва си да платите. Но за всяка вина трябва да се плати! Вижте, затова Иисус е толкова важен за мен. Аз ще се държа здраво за Него, защото Той е платил за мен!

Но този Иисус не е останал в гроба. Не! И това е чудесно! Три дни след смъртта Му един човек стои, потънал в дълбок размисъл. Той си мисли: „Да, и какво все пак стана с Иисус? Сега Той е мъртъв. Видях как Го положиха в каменния гроб и как отърколиха камъка пред входа му. Беше ли Той Син на Бога, или не беше Син на Бога?“. Този човек се казва Тома. А докато той размишлява какво е станало с Иисус, идват неговите приятели и ликуват: „Човече! Той е жив!“. „Кой е жив? Иисус? Не може да бъде!“ „Да, да! Видяхме празния гроб, ние сме свидетели, можем да се закълнем в това! Освен това Той самият ни срещна!“ „Възможно ли е това — мисли си Тома, — някой да възкръсне от мъртвите? Ако това е вярно, тогава Той е Син Божи, тогава самият Бог свидетелства за Него.“ Но Тома е скептик. „Толкова пъти в живота ми са ме правили на глупак. Вече не вярвам на нещо, което не съм видял!“ По пътя насам една кондукторка, с която говорих за Иисус, ми каза: „Аз вярвам само на това, което виждам!“. Точно така си е мислел и Тома. И той заявява на другите: „Ако не видя и не пипна лично белезите от гвоздеите по ръцете Му, и ако не сложа ръката си в смъртоносната рана, която му нанесоха, няма да повярвам“. Както и да нареждали учениците — както аз сега — Тома си държал на своето: „Не вярвам!“. След осем дни той отново е със своите приятели и изведнъж Иисус застава сред тях: „Мир вам!“. Обръща се към Тома и казва: „Тома, ела, виж ръцете Ми, протегни си ръката и я сложи в раната на ребрата Ми, и не бъди невярващ, а вярвай!“. Тогава бедният, разкъсван от съмнения човек пада на колене и извиква: „Господи Иисусе, Господ мой и Бог мой!“.

Сега разбирате какво искам да кажа с това. Един живот с Бога не е илюзия! Един живот с Бога не е внушение! Бог не е нещо неопределено — някъде трябва да има някакъв Бог, но какъв е, не се знае. Не! Животът с Бога се основава на това, че Божият Син е дошъл, умрял е за мен и е възкръснал от мъртвите. Затова мога съвсем определено да Го познавам. Трябваше да изясня това като първа предпоставка към нашата тема: „Какво печелим от един живот с Бога?“. И така, животът с Бога не е въображение, не е илюзия!

А сега искам да отговоря на един втори предварителен въпрос.