Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (13)

2. Един чудесен факт

Един чудесен факт: има избавление! Ах, приятели, колко се радвам, че имам такава хубава вест за вас! В цирковете има изпълнения на шутове. Мисля си понякога как ли се чувстват вечер в стаята си, като си свалят грима. И ако е честен един такъв шут, би трябвало да си каже: „Аз си изкарвам парите, като говоря глупости и разказвам двусмислени мръсни вицове“. Та на този човек би трябвало да му прилошее от самия себе си! Колко съм щастлив, че мога да говоря за тази чудесна истина — има избавление от властта на тъмнината!

На едно място апостол Павел описва положението на християните в този свят така: „Бог ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя любим Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете“. Да бъдеш християнин не означава преди всичко да си кръстен или да си член на някоя църква, или да си плащаш църковния данък. Да бъдеш християнин значи да преживееш промяна на съществуванието си, да бъдеш избавен от властта на тъмнината и да влезеш в ново съществувание, при един нов Господар.

По този повод ще ви разкажа една история, която чух от един мисионер в Берлин. Той се грижел за един човек, който бил голям пияница. Този порок е чудовищен. Един ден той чува, че човекът страшно се е напил — изпочупил мебелите, пребил жена си. И следобед отива в дома му. Заварва го седнал в кухнята да пие кафе. До него седи петгодишният му син. Мисионерът го поздравява приятелски и казва: „Пак ли се натряска?“ Тогава човекът само изскръцва със зъби и скача. Без да каже нито дума, влиза в килера и донася едно въже за пране. И пак без да каже нито дума, започва да връзва сина си за стола. Мисионерът си мисли: „Какво ли ще става тук? Пиян ли е още?“. Но оставя човека да продължи. Той завързва малкия за стола и накрая затяга възела. После му изревава: „Стани!“. Малкият започва да плаче и вика: „Не мога!“. И тогава пияницата със сърцераздирателен израз на лицето се обръща към мисионера и казва само: „Ето виждате ли? Не мога! Същото е и с мен“. Това е покъртително: „Не мога!“. Тогава мисионерът бръква в джоба си, изважда джобното си ножче и без да мисли за щетите, които нанася, прерязва хубавото въже за пране. После спокойно казва на момчето: „Стани!“. Малкият става, а мисионерът се обръща към пияницата: „Ето виж!“. „Да, ама срязахте въжето!“ Тогава мисионерът казва: „Има Един, който е дошъл и който прерязва примките, с които сме вързани — Иисус!“.

Светът е пълен с хора, които могат да потвърдят това.

„Иисус дойде и веригите падат.

Примките на смъртта се разкъсват на две.

Над грях и порок Той има победата:

Чуваш ли, грешниче: Иисус дойде!“

Това е една чудесна истина: има избавление от властта на тъмнината!

И като трето искам да ви кажа още нещо: