Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (78)

3. Какво ще стане след завръщането на Иисус?

Библията нахвърля още няколко едри щрихи. Тя казва първо, че Иисус ще управлява на тази земя хиляда години. Това може би също е образно и означава, че Иисус ще управлява дълго време. На мен всичко това ми изглежда правдоподобно. Първо се разкрива човешката безпомощност. След това се извършва последният опит на упоритото човечество само да спаси света. И тогава идва да управлява моят Цар! А той наистина може да управлява! Да, и днес има домове, където Иисус управлява. Идете в някой такъв дом и още с влизането си ще усетите: „Тук атмосферата е друга!“.

Навремето познавах една млада двойка. Един ден той застана пред мен и ми каза: „Искам да капитулирам пред Бога. Досега Го отричах. Публично съм говорил против Него. Повече не мога така“. Оказа се, че се беше провалил в брака си. Обясни ми: „Исках да покажа на света, че и без Бога човек може да има щастлив брак“. Но всичко се беше объркало. Над трупа на първото си дете се бяха сбили. И сега той призна: „Бог е против нас. Вдигам бяло знаме“. Погребението на детето, което извърших, беше покъртително. Тук — ковчегът на детето. Там — мъжът със своята партия. Насреща — младата и хубава, но озлобена жена със своите хора. Два свята, две партии, а по средата — мъртвото дете. Мина повече от година и жената също повярва в Иисус. Не мога да забравя писмото й, написано една Великденска сутрин: „Той възкръсна и в моето сърце“. И тогава двамата се ожениха още веднъж, защото изобщо не бяха венчани. И започнаха още веднъж отначало. Те бяха самостоятелни и умни хора. Този път обаче беше чудесно. Веднъж той ми го обясни така: „Преди при нас всичко вървеше наопаки“. „А защо сега върви добре?“ — прекъсвам го аз. „Сега при нас управлява Иисус! Жена ми вече не казва: «Аз командвам тук!» и аз вече не казвам: «Аз командвам тук!» Вместо това питаме: «Какво иска Иисус?» И така всичко върви.“ Тогава ми просветна: ако тук, в семействата, Иисус управлява така добре, така хубаво, така прекрасно, как ли ще е, когато Той стане Цар на земята! Тази хилядолетна държава ще бъде нещо прекрасно. Представете си Иисус като Цар! О, мечтан ден!

Обаче след хилядолетното управление на Иисус това щастливо човечество още веднъж ще бъде подложено на изпитание, за да се види дали наистина сърцата на хората са се променили. Тогава дяволът направо ще се развилнее и ще стане ясно, че човешкото сърце в основата си не се е променило и човечеството си е останало, каквото е било. Библията само загатва, че се стига до едно последно въстание против Бога. И тогава идва краят на света. Слънчевите системи се разпадат. Небето и земята изчезват. И след това се казва: „И видях един голям бял престол и Седящият на него… Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола. И се разгънаха едни книги; и се разгъна и една друга книга, която е книгата на живота… И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро“.

Веднъж някой ме запита: „А къде ще стои престолът, ако всичко изчезне?“. На това аз отговорих: „Не се грижи за това. Нека грижата ти бъде как ти ще застанеш пред този престол!“. Човек може да погине. Бих искал тази ужасна истина да не беше написана в Библията. Но в нашия живот реално съществува ужасната възможност да бъдем изгубени завинаги.

Във връзка с това искам да ви разкажа една случка. В един шотландски замък се била събрала компания. Разговорът стигнал до християнството. Седели около камината, където горял открит огън. Тогава един елегантен възрастен господин казва на домакинята: „От вашите думи разбирам, че сте християнка. Сериозно ли вярвате това, което е написано в Библията?“. „Да!“ „И в това, че мъртвите възкръсват?“ „Да!“ „И че ние всички ще бъдем съдени?“ „Да!“ „И че онзи, който не е записан в книгата на живота, ще отиде в ада?“ „Да, вярвам го!“ Тогава господинът прекосява залата. В ъгъла виси кафез с папагал. Той взима папагала, отива при камината и се преструва, че иска да го хвърли в огъня. Ужасена, дамата го хваща за ръката и извиква: „Какво правите! Бедната птичка!“. Господинът се засмива: „Слушайте, на вас ви е жал за тази малка птичка, а вашият така наречен Бог на любовта хвърля милиони хора в пъкъла. Странен Бог на любовта!“. За момент цари тишина, после дамата казва: „Грешите! Бог не хвърля никого в ада. Там ние отиваме сами, доброволно. Бог иска всички хора да се спасят!“.

Библията ни представя една внушителна картина на Страшния съд. Виждаме съдийския престол на Бога: „Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола“.

Как яростно се съпротивлява човек срещу това послание за Божия съд. „Това не е вярно!“ Веднъж някой беше попитал един от моите млади приятели във фабриката: „Вярваш ли наистина в Страшния съд?“ „Да, вярвам“ — отговорил моят приятел. Другият започнал да се подиграва: „Внимавай сега, колко хора живеят на света в момента? А колко са живели някога? Представи си, че всеки от тях трябва поотделно да бъде съден. Помисли си колко ще продължи това!“. На това младият човек отговорил само: „Когато настъпи часът, ще имаме достатъчно време. Тогава нищо повече няма да ни предстои“.

Да, Бог и тогава ще има време за нас. Като ни съди всеки поотделно, Бог ще ни покаже за сетен път, че Той ни взема насериозно. Бог ни е показал, че ни взема насериозно, когато Неговият Син е умрял за нас. И даже ако вие сами не вземате насериозно живота си и го прахосвате в грях и лекомислие, Бог ви взема насериозно. Това ще стане явно в деня на Съда.

Разказът на Библията за бъдещето завършва така: „И видях ново небе и нова земя, в които царува правда“. И Библията рисува този нов свят в сюрреалистични тонове, между които ярко се откроява едно нещо: Бог е постигнал Своята цел. И онези, които са записани в книгата на живота, ще населяват новия свят и ще бъдат като Него, като Божия Син. Един свят без полиция, без затвори, без съдилища, без дявол, без война, без бомби, без грях, без смърт! Вие сами трябва да прочетете тези чудесни глави на Откровението — 21 и 22 глава. Това са сюрреалистични картини, които излизат извън границите на разбирането ни, защото ние познаваме само света на греха, на страданието и на смъртта. Аз много искам да живея в този нов Божи свят. А вие?