Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (52)

3. Как да стигна дотам?

Сега може би някой си мисли (надявам се): „Това е чудесно! Трябва да е нещо великолепно да имаш прошка за греховете! Но как да я получа? Никой вестник не пише за това, в романите не се говори за такива неща, филмите не казват нищо по въпроса“. Какво трябва да направя, за да получа тази прошка?

Тук вече никой не може да ви помогне. Вярвам, че най-доброто ще е да се усамотите някъде и да повикате Иисус. Нали Той е възкръснал. Той е жив! На едно място Библията нарича хората, които са повярвали в Него, „всички, които призовават името на Иисус“. Така че, просто Го призовете!

Разбирате ли израза „призовавам“? Вие имате пряка линия към Иисус, но от дълго време тя мълчи. Имате пряка линия към Иисус, но може би никога не сте говорили по нея! Колко жалко! Просто Го повикайте! Няма нужда дълго да набирате и да чакате свързване. Кажете само: „Господи Иисусе!“ — и Той вече е на линията. Той вече е при вас! Точно това представлява молитвата.

И тогава? Какво да кажа? Кажете всичко, което ви е на сърцето! Кажете: „Господи Иисусе! Аз имам непозволена връзка с един човек. Не мога сам да се освободя от нея. Но зная, че това е грях. Господи Иисусе, помогни ми!“. Или: „Господи Иисусе! Фирмата ми не е в ред. Вече години наред данъчните декларации са фалшиви. Но не зная какво друго бих могъл да направя, защото иначе ще фалирам. Господи Иисусе, помогни ми!“. Или: „Господи Иисусе! Не съм верен на жена си. Не мога да се освободя от това. Господи Иисусе, помогни ми!“. Разбирате ли, по тази линия можете да доверите на Господ Иисус неща, които няма да кажете на никого. Той ви слуша. Разтоварете се! Това е освобождение! Изкажете Му цялата си вина.

Попитайте Го: „Господи Иисусе, пастор Буш каза, че Твоята кръв може да очисти всичко това. Вярно ли е?“. Кажете Му това. Призовете Го още днес. Започнете да говорите с Иисус по линията, която от толкова време стои неизползвана. Нека жицата загрее! Можете да говорите с Него. Станете един от хората, „които призовават името на Иисус“!

„Да — казвате вие, — аз Му казах всичко, но Той не ми отговори нищо!“ Нищо подобно! Внимавайте, сега ще ви покажа линията, по която Той говори с вас. Вземете един Нов Завет. По-късно ще прочетете и Стария Завет. Но не започвайте с него, той е доста труден за начало. В Новия Завет започнете с Евангелието от Йоан, а след това прочетете Евангелието от Лука. Четете точно така, както бихте чели репортаж за някое събитие в някой вестник. И тогава ще установите, че Бог говори! Това отличава Библията от всички останали книги — по тази линия Бог говори с мен. Веднъж някой ми каза: „Когато искам да чуя Бога, отивам в гората“. Аз му отговорих: „Но това е глупост! Ако отида в гората, ще чуя как шумят дърветата, как пеят птичките, как шумят потоците. Това е приказно хубаво. Но гората няма да ми каже дали греховете ми са простени, как да се сдобия с ново сърце, дали Бог ще ми окаже милост. Това гората не може да ми каже. Бог ще ми го каже чрез Библията“.

Отделяйте си всеки ден един спокоен четвърт час за Иисус. Призовете Господ Иисус и Му кажете всичко: „Господи, днес имам толкова важни задачи. Няма да се справя сам!“. Разбирате ли, кажете Му всичко! И тогава отворете Новия Завет и прочетете половин глава. „Господи Иисусе, сега Ти ми говори!“ И изведнъж там ще се намери нещо за вас. И ще си кажете: „Това Господ ми го казва лично на мен!“. Подчертайте си това място. Най-добре и отстрани да си отбележите датата.

Веднъж, като младеж, влязох в една къща. Отгоре на пианото беше оставена една Библия. Взех я и видях, че на много места беше подчертавано с червено и зелено, а отстрани в полето бяха написани дати. Попитах на кого е тази Библия (това беше голямо семейство). „На нашата Еми“. Погледнах Еми — и се ожених за нея. Такова момиче исках да имам, което е разбрало, че Иисус ни говори по тази линия и я ползва постоянно.

Когато хората нападат Библията от позицията на собствения си авторитет, направо ми се повдига. Казват: „Библията също е писана от хора“, и прочее такива глупости. Ама че досадно!

По време на Първата световна война известно време бях телефонист. Тогава още не познавахме безжичния телефон. Имахме малки апарати, чрез които се свързвахме с линията. Един ден трябваше да отида на наблюдателния пункт, разположен на една височина. Дотам още нямаше линия. Лежах в тревата и се мъчех да установя връзка с батареята. В това време към мен се задава един леко ранен пехотинец. Аз му викам: „Ей, залягай! Ще ни видят и веднага ще започнат да ни обстрелват!“. Той заляга, допълзява до мен и казва: „Улучиха ме леко и сега мога да си отида вкъщи. Слушай, ама ти имаш много стар апарат“. „Да — промърморвам аз, — доста стар модел.“ „И клемите му са хлабави.“ „Да — потвърждавам, — и клемите са хлабави.“ „А тук има нещо отчупено“ — казва той. Тогава избухвам: „Я си затваряй устата! Нямам време да ти слушам критиките! Трябва да внимавам за връзката“. Същото чувство ме обзема, когато става въпрос за Библията. Искам да чуя гласа на Иисус — и веднага идват разни и казват: „Е, тя, Библията, е написана от хора, а те сигурно са правили грешки“. Мога да им отговоря само: „О, я си затваряйте устата! Аз чувам в нея гласа на Иисус!“.

Разбирате ли, не позволявайте да ви правят на идиоти. Бог говори по тази линия!

И потърсете компанията на хора, които вървят по същия път!

Вижте, когато тук-там при разговорите си кажа нещо такова, хората обикновено ми отговарят: „О, това е само за бабички. На църква ходят само стари хора“. И затова се радвам, че вече 30 години съм младежки пастор и познавам много млади хора, които могат да потвърдят това, което ви казвам — че има прошка за греховете, че човек може да говори с Иисус и че Той ни отговаря.

Потърсете компанията на хора, които имат опит с Иисус. Да, могат да се намерят хора, които също като вас искат да вървят с Иисус по пътя към небето.

А сега Иисус стои пред вас и ви казва: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, защото постоянно ви следват провали и пропуски, и Аз ще ви успокоя. Аз мога да ви подаря прошка за греховете!“.