Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (46)

2. Важна е истинската вяра

Всичко зависи обаче от това да имате истинската, спасителната вяра!

Всеки човек си има своята вяра. Веднъж, като млад студент, си бях вкъщи и една дама дойде да посети майка ми. Но тъй като нея в момента я нямаше, аз й казах: „Уважаема госпожо, тя не е тук. Ще трябва да я почакате и да се задоволите с моята компания“. „Много мило!“ — каза тя учтиво. След като я поканих да седне, ме попита: „Вие с какво се занимавате?“. Отговорих: „Следвам теология“. „Какво? — изуми се тя. — Че кой днес вярва все още? Това е невъзможно!“ И тогава старата дама ми размахва Гьоте (това беше във Франкфурт, където е роден Гьоте) и гордо заявява: „Ние имаме вярата на Гьоте! Християнството вече отдавна е отживелица!“. Тъй като този разговор ми беше неприятен, пък и не исках да започвам спор със старата дама, смених темата: „Уважаема госпожо, мога ли да ви попитам как сте?“. Тогава тя бързо почуква по масата и казва: „Да чукна на дърво, добре съм!“. Аз я питам: "Извинявайте, какво означава „да чукна на дърво“? „Е, да не чуе дяволът“ — отговаря тя. „И така — установявам аз, — вие сте отхвърлили вярата в живия Бог, а вярвате в «да чукна на дърво» и «да не чуе дяволът». Това е невероятно! Направили сте блестяща замяна!“

И тогава ми стана ясно — всеки човек си има вяра. Въпросът е само дали имам истинската, спасителната вяра. Хората днес казват: „Важното е да имаме някаква вяра“. И често може да се чуе: „Аз вярвам в Господ!“. „Аз вярвам в природата!“. „Аз вярвам в провидението!“. „Аз вярвам в съдбата!“… Не, не, скъпи приятели, важното е да имам истинската вяра — вяра, която дава мир на сърцето, мир с Бога. Трябва да имам вяра, която да ме спаси от ада, с която да мога да живея тук, която да ми даде нов живот. Иначе не искам и да зная за вяра. Много хора вярваха в Германия, в крайната победа, във фюрера. И какво излезе от това? Не виждате ли, че има и фалшива вяра? Аз трябва да имам истинската, спасителната вяра!

А истинската, спасителната вяра, е вярата в Иисус, Сина на живия Бог. Вяра в Иисус Христос! Не в някой основател на религия — такива има хиляди — а в Иисус Христос, Сина на живия Бог.

А сега трябва да поговоря за това, как всъщност стигаме до вярата в Иисус.

В Библията е разказана една чудесна случка, която илюстрира точно това.

Нека мислено се върнем 2000 години назад и нека застанем пред портата на Ерусалим, която гледа към хълма Голгота, към мястото за екзекуции. Не обръщайте внимание на тълпата, която реве и крещи! Не гледайте и римските войници, които стоят на пост и хвърлят жребий за дрехите на осъдените! Нека погледнем нагоре: на кръста в средата виси Божият Син. Прикован с гвоздеи! Лицето Му е обляно в кръв от трънения венец, който са нахлузили на главата Му. Там виси Бог. Вдясно от Него виси един убиец. Той също е екзекутиран. И вляво — също. След това се стъмва. Смъртта наближава. Изведнъж единият от тези убийци започва да вика: „Ей ти, в средата, ти каза, че си Божи Син. Ако си наистина такъв, а не лъжец, тогава слез от кръста и помогни и на мен!“. О, това е разбираемо! В смъртния си страх човек казва неща, които иначе не би казал. Тогава се обажда другият. Той се обръща през Иисус към своя другар и казва: „Ти още ли не се боиш от Бога!“. Започва се с това, че човек разбира, че Бог е свят и страшен.

Когато бомбите падаха върху нашите градове, хората бяха в шок. Може би и Църката имаше вина за това, че не им беше казала, че Бог може да бъде страшен! Бог може да оттегли ръката Си! „Ти още ли не се страхуваш от Бога!“ Това би трябвало да се извика сред нашите големи градове: „Вие още ли не се страхувате от Бога!“. На човек му се иска да го изкрещи в канторите и бюрата, където хората минават през трупове, за да печелят пари: „И вие ли все още не се страхувате от Бога!“. Трябва да се каже на младите хора, които живеят в разврат: „Още не се страхувате от Бога? Какво си мислите? Слепи ли сте?“. С това се започва — да разбера колко свят и страшен е Бог.

И разбойникът продължил: „Ние с право сме осъдени на това проклятие! Ние сме си го заслужили!“. Това е второто, което води към спасителната вяра — той признава своята собствена вина.

Срещал съм много хора, които са ми казвали: „Не мога да вярвам!“. Питал съм ги: „Съзнавате ли, че сте виновни пред Бога?“. „Не, аз постъпвам честно и не се боя от никого!“ На което аз отговарям: „Докато така лъжете себе си, никога няма да дойдете до светлината!“. Напоследък срещнах един човек, който също ми заяви: „Аз постъпвам честно и не се боя от никого!“. Отвърнах му: „Поздравявам ви! Аз пък не бих казал това за себе си. В моя живот има много нередни неща“. Тогава той каза: „Е, естествено, ако гледаме толкова подробно на нещата“. „О — казах му, — Бог гледа много подробно на нещата. В такъв случай и вие недейте да лъжете себе си така.“ Вижте, ще дойдете до истинската, спасителната вяра едва тогава, когато наречете греха грях, когато наречете нередните си сексуални връзки разврат, когато наречете прелюбодейството си прелюбодейство, когато не наричате лъжата си хитрост, а лъжа, когато не оправдавате себелюбието си, а признаете, че вие сам сте бог за самия себе си, което се нарича идолопоклонство. Това е второто, което ще ме доведе до спасителната вяра — най-после да нарека своя грях с истинското му име, да застана пред Бога и да Му кажа: „Господи, аз съм заслужил Твоята присъда“. Ужасно е, как днешният свят сам си внушава: „Всичко е наред!“. Един ден Бог ще ни свали маската от лицето!

После разбойникът се обърнал към самия Иисус: „Но ти не си направил нищо нередно. Защо висиш и ти тук?“. И в този момент му станало ясно: „Той виси тук заради мен! Той понася моята вина!“. И тогава можал само да извика: „Господи, Царю, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!“. Това е третото — той вярва, че Иисус може да спасява за вечността, защото е умрял вместо нас. И тогава Иисус му казва: „Още днес ще бъдеш с Мен в рая!“.

Виждате ли, това е спасителна вяра — да осъзная Божията святост, да призная собствената си греховност и да разбера, че Иисус, който е умрял на кръста заради мен, е моят единствен шанс. Без тази вяра не можете да се справите с живота. Но с тази вяра положително ще се справите! Нищо друго не мога да ви кажа.

Някои хора вече са ме обвинявали: „Но вие сте твърде едностранчив!“. На това мога да отговоря само така: „Извинявайте! За да се справим с живота, със смъртта и пред съда, съществува единствено и само този път — аз, грешникът, да отида при Иисус, да се покая, да Му призная греховете си и да повярвам“:

Пролива се за мен таз скъпа кръв,

това аз вярвам и разбирам.

Тя покрива и мойта вина,

защото Иисус умря и за мен.

Бих искал никога да не забравяте това единствено изречение: „Иисус умря за мен!“. Когато станете утре сутринта, това трябва да звучи в ума ви: „Иисус умря за мен!“. Когато сте на работа, сред залисията трябва изведнъж да се сетите: „Иисус умря за мен!“. Тогава ще стане така — дано Бог даде, — че вие ще Му се поклоните и ще кажете: „За мен! Значи мога да вярвам!“. И в момента, в който разберете това, вие ставате дете на Бога. Иисус казва: „Аз съм вратата. Който влезе през Мен, ще бъде спасен“.

Така, сега обаче трябва да кажа още едно, трето нещо. Много хора ми казват: „Да, пастор Буш, но аз просто не мога да повярвам на това, което вие казвате. Като ви слушам, звучи много хубаво, но просто не мога да вярвам!“. На това трябва сега да отговоря. Бих искал да разделя хората, които говорят така, на 4 групи. Те са: