Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (22)

1. Оставете изтърканото си неверие!

Като дългогодишен пастор в големия град съм чувал толкова много възражения срещу библейското послание, срещал съм толкова много изтъркано неверие, че искам първо да ви помоля — и тук става дума за спасението на вашата душа — оставете своето изтъркано неверие!

По време на войната, успоредно с дейността си като младежки пастор, се грижех за душите на пациентите в една голяма болница. Един ден стоя пред вратата на една болнична стая и тъкмо се готвя да почукам, когато по дългия коридор дотичва една млада сестра и задъхана ми казва: „Моля ви, не влизайте в тази стая, господин пасторе!“. „Но защо?“ — питам аз. „Господинът тук най-енергично забрани всякакво посещение на духовни лица! Той категорично не иска да го посещавате! Ще ви изгони!“ И ми сочи картичката на вратата, на която чета името на един известен търговец, което знаех от рекламите. „Сестра — казвам, — аз имам железни нерви!“ И чукам. „Влезте!“ — извиква силен мъжки глас. Влизам в стаята. На леглото лежи възрастен господин с посивяла коса. „Добър ден! — казвам. — Аз съм пастор Буш!“ „О — отговаря той, — много съм слушал за вас. Заповядайте!“ „Чудесно!“ — радвам се аз. Но той продължава: „Само ви моля да не ме безпокоите с вашето християнство!“. „Какъв малшанс — усмихвам му се аз, — тъкмо за това исках да поговоря с вас!“ „Изключено! — махва той с ръка. — И дума не може да става. С този въпрос отдавна съм приключил. Знаете ли, когато бях момче, ми наливаха псалмите с фуния в главата. И ако не ги знаех, следваше пердах. Вече като зрял мъж си изградих собствен мироглед, който се опира на Дарвин, Хегел и Ницше!“ Причерня ми! И понеже съм кибритлия, веднага избухнах срещу него: „Слушайте, стари господине! Ако някой 16-годишен пубертет ми беше казал, че е избрал Ницше за свой пророк, сигурно щях да се засмея и да си помисля: «Е, типично явление за преходната възраст. Скоро ще разбереш, че и модерните философи вече не вярват на своите стари пророци». Но когато възрастен човек като вас, на прага на вечността, ми говори такива неща, това е ужасно! Вие сте смъртно болен. С тези глупости ли смятате да застанете пред Бога? Моля ви!“.

Той ме гледа изумен. Явно не е свикнал да му се говори с такъв тон. И изведнъж се усещам: „Стоп! В болница не можеш да избухваш така! Тук се пипа с кадифени ръкавици!“. Обхваща ме силно състрадание към този беден човек. Превключвам на първа скорост и въпреки първоначалния му отказ му разказвам за Иисус, който може да бъде и неговият добър Пастир. Той дълбоко въздиша: „Да, това би било хубаво! Но какво да направя с мирогледа си? Трябва ли просто да изхвърля през борда всичко, в което съм вярвал през целия си живот?“. „Ами да, разбира се! — казвам радостно. — Драги господине! Захвърлете всичко, което няма да ви ползва във вечността! Изхвърлете всичко през борда — по-добре днес отколкото утре! Та с вашето изтъркано неверие не можете нито да живеете, нито да умрете спасен. Хвърлете се в отворените обятия на Божия Син, който е умрял за вас и ви е изкупил. Този Спасител иска да спаси и вас!“ Тогава влезе сестрата. Учуди се, като ни видя увлечени в задушевен разговор. После ми направи знак с ръка. Разбрах, беше време да си тръгвам. Стиснах силно ръката на стария господин и тихо напуснах стаята. Не зная дали прие това, което му казах. Още същата нощ той почина!

Знаете ли, тогава потресен установих, че дори и образовани хора се мотаят насам-натам с Дарвин, Хегел и Ницше и със своето изтъркано неверие изгубват вечното си спасение. И затова преди всичко искам да ви помоля: изхвърлете зад борда вехтите аргументи, с които обосновавате неверието си! Да ги няма! Вашето протрито неверие не струва и петак! В Библията пише: „Има един Бог и един посредник между Бога и хората, Иисус Христос“.

Веднъж седях срещу един човек. Беше такъв един тип — като трикрилен гардероб. За себе си аз все го наричам Раев, защото беше облечен в пуловер на райета, но той, разбира се, се казваше съвсем другояче. Жена му беше загинала при бомбардировка. Двамата му сина бяха загинали във войната. Нещастен човек. Отидох му на гости. Едва бях седнал, и той веднага ме предупреди: „Господин пасторе, само ме оставете на мира с вашето християнство! Такива неща са ми минали през главата, че в нищо не мога да повярвам. Твърде много съм преживял! Каквото и да ми разправят, не вярвам!“. Тогава аз се разсмях и му заявих: „Не може да бъде! Я ми кажете, господин Раев — всъщност той имаше друго име, — не пътувате ли от време на време с влак?“. „Да.“ Казвам му: „Сигурно тогава всеки път отивате при машиниста и го карате да ви покаже свидетелството си за правоуправление?“. „Е, не — казва той, — предполага се, че машинистите в железницата…“ "Какво?! — викам аз изумен. — Качвате се, без предварително да се убедите, че онзи там наистина може да кара влак!? Вие поверявате на този човек живота си, и то без никаква гаранция!? Е, слушайте какво, господин Раев, аз това го наричам вяра — да повериш живота си на някого! Отсега нататък никога не казвайте: „А не вярвам на нищо!“, а казвайте: „Аз не вярвам на нищо, освен на държавните железници!“ „Хм…“ Продължавам да питам: „Господин Раев, вие ходите ли понякога до аптеката?“. „Да — отговаря той. — Аз постоянно имам главоболие и си вземам от аптеката прахове за мигрена.“ „Но, господин Раев — казвам аз, — случвало се е по погрешка аптекари да дават отрова. Вие сигурно всеки път давате праховете за анализ?“ „Не — казва ми той, — един правоспособен аптекар си разбира от работата и няма да ме измами.“ „Какво?! — удивявам се аз. — Вие гълтате това нещо, без да знаете какво е? Вие поверявате живота си на аптекаря? Просто така, на доверие, гълтате неговото лекарство? Това аз го наричам вяра! Е, скъпи господин Раев, никога вече не казвайте: «Аз не вярвам на нищо», а казвайте: «Аз не вярвам на нищо, освен на държавните железници и на аптекаря».“ И в този дух продължих, нали разбирате. Все повече и повече такива неща се явяваха. А после му засвидетелствах: „Знаете ли, един ден в моя живот ме срещна Този, който е изпратен от Бога, който е възкръснал от мъртвите, който има на ръцете Си следи от гвоздеи, които означават, че Той ме е обичал дори до смърт. Никой в целия свят не е направил за мен толкова много както Иисус! Мислите ли, че Иисус някога е излъгал?“. „Не!“ „Ето, такова нещо не мога да твърдя за никой човек — само за Иисус! И когато разбрах това, си казах, че ще поверя живота си на Иисус!“ Тогава той пита: „Че толкова ли е просто?“. А аз казвам: „Толкова е просто, господин Раев! Толкова е просто! Вие вярвате на всичко възможно, под път и над път, а само на Единия, на когото наистина може да се вярва, на Него не искате да вярвате! Изхвърлете зад борда изтърканите си основания за неверие и предайте живота си на Господ Иисус!“. Веднъж казах пред стотици момчета: „Обявявам награда от един милион марки за този, който ми покаже човек, който е съжалил, че е приел Иисус в живота си!“. Нямах един милион, но смело можех да обявя наградата, понеже такъв човек няма. Затова пък познавам доста много хора, които са съжалявали, че не са го направили!

Затова — скъсайте с вашето изтъркано неверие! Повярвайте на Този, който е направил всичко за вас! Това е личен въпрос между вас и Него. Трябва да отидете на някое тихо местенце и да кажете: „Господи Иисусе, от днес искам да бъда Твой!“.