Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jessus — unser Schicksal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2021)

Издание:

Автор: Вилхелм Буш

Заглавие: Иисус наша съдба

Преводач: Димитър Цицелков

Година на превод: 1992

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: не е указана

Художник: Здравко Ненов

ISBN: 978-619-7015-46-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10491

История

  1. — Добавяне

1. Не го казваме, когато би трябвало

В Библията има една стара случка, която обаче е много актуална и се отнася точно за днешната тема. Искам да ви я разкажа.

Сигурно сте чували за Аврам, този Божи човек, за когото се говори още в началото: „Аврам повярва на Бога и това му се счете за правда“. Аврам бил човек, който съзнавал, че е грешник. Той видял вината си, изповядал я пред Бога и приел с вяра Неговата прошка. Един ден този Аврам стигнал до много критично положение със своя племенник Лот. Библията казва: „Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато. Също и Лот, който придружаваше Аврам, имаше овце, говеда и шатри“. А след това: „И между говедарите на Аврам и говедарите на Лот се появи спречкване“. Назрял публичен конфликт между двамата роднини. Това ви е познато, нали: „Народ без жизнено пространство!“. Споровете между пастирите на единия и на другия вземали все по-застрашителни размери. Те постоянно тичали при своите господари и възбудено докладвали за разправии, инциденти и караници. Положението се изостряло. И сега, приятели, ако вие бяхте на мястото на Аврам, много по-възрастния, чичото на Лот, какво щяхте да направите при това положение? Ако аз бях на мястото на чичото на този Лот, щях да кажа: „Що за поведение! Как може твоите говедари да се държат така с моите! Я да се махаш оттук!“. На това Лот щеше да отговори така: „Никога! Аз си искам правото! Ти ще отстъпиш!“. Така спорът щеше да продължава до безкрайност. Вижте, рано или късно големият конфликт между Аврам и Лот неминуемо щял да избухне. И тогава старият и благочестив Аврам застава пред Бога, поглежда своя племенник Лот и си мисли: „Скандали? Караници? Без мен! — Без мен!“. Той слага ръка на рамото на Лот и казва: „Скъпи мой, да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб, защото ние сме братя!“. И му прави предложение как да се уреди всичко, даже ако трябва и в негова вреда. „Раздори? Без мен!“

Мога ли да попитам присъстващите тук жени и мъже: вие със сигурност всички сте преживели такива моменти, когато някой се е нахвърлял върху вас. Казахте ли си тогава: „Кавга? Без мен!“. Така ли реагирахте? Не, вероятно вие с готовност сте се впуснали в кавгата и до днес се карате с г-жа Шулце или с комшията. Вижте сега колко често би била уместна тази фраза „без мен“! Господ Иисус казва: „Блажени миротворците“. Цялото ни християнство не би струвало и пукната пара, ако в решаващите моменти не кажем: „Разправия ли? Без мен!“. Но в решаващия момент обикновено търпим жалко поражение.

Или нека ви разкажа една друга история, която много обичам. Познавате ли чудния библейски разказ за младежа Йосиф, който като момче бил продаден от своите братя? Той попада като роб в Египет, в голямата, тогава чудесна страна с високоразвита култура, в дома на един богат човек на име Петефрий. Този господин Петефрий имал големи къщи и множество роби. Още като момче Йосиф бил направил завет с живия Бог. Това го има! Един човек казва на живия Бог: „Аз искам да Ти принадлежа!“. И така, той е съвсем сам в Египет. Вижда как другите роби крадат и лъжат, но не прави като тях. Присмиват му се. Но неговият господар започва да му вярва и да му поверява разни неща. Знаете ли, християните са смешни хора, но на тях може да се повери нещо, защото те не крадат и не лъжат. И се стига дотам, че когато този младеж възмъжава, става управител на всички имоти на г-н Петефрий. Библията го казва така хубаво, че ми става драго, като си помисля: „Петефрий остави всичко, което имаше, в ръката на Йосиф и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше“. Той сигурно с удоволствие би оставил и това на Йосиф, но все пак трябвало да се храни сам. А Йосиф станал хубав млад мъж. Бил красиво и елегантно облечен. Тогава го забелязва младата жена на господаря му. Тя е езичница. Няма и какво да прави. Нали знаете, безделието е майка на всички пороци. Наистина е така. Един ден окото й се спира на Йосиф. И тя започва да флиртува с него. Йосиф се прави, че не забелязва. И тогава идва тази страшна сцена, когато г-жа Петефрий остава насаме в къщата с Йосиф. Застава пред него с цялата си необуздана страст, хваща дрехата му и го моли: „Йосифе, ела да спиш с мен!“. Библията разказва много вълнуващо как Йосиф след кратък размисъл казва: „Без мен! Без мен! Прелюбодейство? Без мен!“. Е, знаете ли, така говорим ние. Хората от Библията са говорели много по-красиво. Всъщност Йосиф се е изразил много по-хубаво. Той е казал: „Как да направя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?!“. Това значело: „Без мен!“.

Едва ли тук има по-възрастен човек, който да не е бил принуден да взима решение, когато е бил изправен пред изкушението от този грях — който днес дори вече и не се нарича грях — пред изкушението от разврат! Казахте ли си тогава: „Бог ме вижда! Без мен!“. Какво бихме направили на мястото на Йосиф?

Струва ми, че и през ум нямаше да ни мине да кажем: „Без мен! Без мен, понеже Бог е заповядал да живеем в чистота и целомъдрие в мислите и постъпките си!“. Толкова рядко сме се сещали за това „без мен!“. Но аз ви казвам: Бог се сеща за него. Господ ще се сети за нашите грехове в онзи ден! Ужасно е, че не се сещаме за думичките „без мен“ в решаващия момент! Те биха били толкова добри думи, когато пред нас се изпречи изкушението да погазим Божиите заповеди. Един от белезите на нашето време е, че Божиите заповеди вече не се зачитат.

Веднъж трябваше да изнеса беседа пред общо събрание на хановерските пастори при встъпването в длъжност на сегашния епископ. Той ме беше помолил да говоря по темата: „Какво ни липсва на нас, пасторите, и на нашите църкви“. В тази беседа аз казах: „Всъщност имам да кажа само едно-единствено нещо: на всички нас ни липсва страхът, че можем да отидем в ада, че Бог действително сериозно държи на изпълнението на Своите заповеди!“.

„Без мен!“ Това е добра фраза. Когато ни повлече духът на времето, в което живеем, когато сме склонни да потъпчем Божиите заповеди, тогава — „без мен!“.

В Библията има една вълнуваща история. Божият Син стои на една планина. А дяволът (вие не вярвате, че има дявол? Има го, може да сте сигурни в това!) стои до Божия Син, показва Му всичките богатства и цялата слава на света и казва: „Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Само за един миг!“. Но тогава Божият Син му отвръща: „Без Мен! Целият свят може да ти се покланя, но — без Мен!“. Е, Господ Иисус го е казал по-хубаво: „Писано е: «На Господа, своя Бог, да се кланяш и само на Него да служиш!»“.

Само да можеха думичките „без мен“ да ни идват на ум в подходящия момент, нали? Колко глупаво — ние не го казваме, когато трябва да го кажем!