Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (28)

7. Идете при Божието Слово!

Търсете места, където ще можете ясно да чувате Божието Слово! Без колебание ви заявявам, че днес има църкви, в които се проповядва разводнено евангелие. Там не бих отишъл. Не се интересувам от лимонада, а от виното на Евангелието, което носи радост! Вие ще разберете дали ви се проповядва радостната вест за спасение, или не. Навсякъде има свещеници, пастори, проповедници и обикновени хора, които могат да ви кажат благата вест. Но се стремете да отидете при Божието Слово. Дръжте се заедно с тези, които искат да го слушат на всяка цена. Напоследък един човек ми каза: „Знаете ли, аз съм индивидуалист“. На това мога само да отговоря: „Вие никога няма да можете да стоите в живата вяра, ако не дружите с други християни, и ако не ходите там, където се проповядва Божието Слово!“.

И накрая във връзка с това искам да ви разкажа още една случка за една стара жена, с която се запознах. Веднъж един младеж ми каза: „Моля ви, не разказвайте случки за старици!“. Е, такива са младежите. Та тази стара жена изигра голяма роля в моя живот. Срещнах последователно трима инженери, които чрез нея бяха стигнали до вяра в Иисус. Забелязах, че от тази жена беше излязла голяма сила, и я потърсих. Тя беше вдовица на миньор. Зарадва се, когато отидох, и ми разказа как е повярвала. Живеела в едно селце, което днес вече се е сляло с Есен, казва се Шопенберг, а ние го наричаме Корковия хълм. Един ден прочела във вестника, че в църквата „Св. Павел“ ще бъдат представени двама нови пастори и казала на своите приятелки: „Това винаги е голямо събитие в Есен, хайде да отидем!“. Тръгнали през полето на път за Есен. До църквата „Св. Павел“ било много далеч. Когато пристигнали, огромната църква била вече препълнена. Те застанали отзад. Видели представянето на единия пастор, който по-късно оказа огромно духовно влияние в Есен — Юлиус Даман. Жената разказа: "Юлиус Даман застана на амвона за първи път и прочете благата вест: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син, за да не бъде изгубен никой, който вярва в Него, а да има вечен живот“. После се наведе напред и каза: „От стотиците хиляди думи в Библията няма друга, от която да се страхувам така, както от думата «изгубен». Човек, който не търси Бога, може да бъде завинаги изгубен — Бог да го остави. Това е адът!“. Аз стоях отзад, просто едно момиче в голямата църква. Оттам не можах да чуя нищо повече. Но тези думи ме удариха като гръм. „Аз също съм изгубена! Аз нямам мир с Бога! Нямам прошка за греховете си! Аз не съм дете на Бога! Аз съм изгубена!“ Отидох си у дома като насън. След три дни баща ми ме попита: „Болна ли си?“. Тя се опитала да обясни на родителите си, а те казали: „Ти си се побъркала! Не си в ред с нервите!“. Не могла да обясни на никого своя смъртен страх: „Аз съм изгубена…“. Желая ви всичко добро, но въпреки това — или по-скоро точно затова — ви пожелавам да изживеете този момент, да почувствате действието на Светия Дух и да разберете: „Аз съм изгубен!“. По-нататък тя разказа следното: "Четири седмици бях напълно неспособна за нищо. И тогава някъде прочетох: „Пастор Даман отново ще проповядва…“. И пак отидох от Шопенберг в Есен. По целия път се молих. Дойде ми на ум само една молитва, един стих от една песен:

Само едно е нужно, Боже,

научи ме да познавам Теб.

Всичко друго, както и да изглежда,

се оказва тежко бреме.

Така се молела през целия път. Влязла в църквата „Св. Павел“. Даман проповядвал. Църквата била препълнена. За нея пак нямало място и трябвало да стои отзад. И пак се помолила: „Само едно е нужно, Боже, научи ме да познавам Теб…“. После отворила сборника на песента, която вече били започнали да пеят. И за свое удивление видяла същата песен: „Само едно е нужно, Боже“. Тогава си помислила: „Ако всички тук пеят тази песен и се молят, значи ще се случи нещо“. Тогава пастор Даман се качил на амвона и прочел един стих от Евангелието на Йоан: „Иисус казва: Аз съм вратата. Който влезе през Мен, ще бъде спасен. Амин“. И тя продължи: „За втори път бях в църквата и пак нищо не чух, освен тези думи, защото на мига всичко ми стана ясно: Иисус, Възкръсналият, е вратата на живота! Аз минах през нея! Нищо повече не чух от проповедта, но това ми беше достатъчно. Аз влязох в живота!“.

Обичам често да разказвам тази история, когато срещам хора, които казват: „О, аз не ходя на църква! Не мога да понасям въздуха там. Предпочитам да отида в гората, където птичките пеят и дърветата шумят“. Тогава аз им отвръщам: „Тази жена никога нямаше да повярва, ако не беше отишла да чуе Божието Слово“.

Е, какво трябва да направим? Оставете своето изтъркано неверие! Оставете нечуваното си самомнение! Направете решителната крачка! Оставете осъзнатите си грехове! Говорете с Бога! Четете Библията! Идете да слушате Божието Слово!

Трябваше да отговоря на въпроса „Какво трябва да направим?“ и ви дадох важни отговори, но на всяка цена искам накрая да ви кажа с няколко думи най-важното: по принцип решаващото не е това, което ние правим, колкото и важно да е то. Решаващото е това, което Бог е направил за нас чрез Иисус! Това е радостната вест, която имам да ви съобщя: Иисус е направил всичко — за всички! Той е дошъл при нас, умрял е за нас, възкръснал е за нас и за нас и седна отдясно на Бога. Той е добрият Пастир, който прави всичко за Своите овце. Авторът на 23-ти псалм потвърждава това: „Господ е пастир мой, няма да остана в нужда“. И по-нататък изрежда колко безкрайно много прави за него добрият Пастир. О, как бих желал и вие да кажете: „Господ е пастир мой!“.