Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (60)

3. Или така, или иначе

Искам да ви поясня това с помощта на няколко библейски разказа. Апостол Павел бил в затвора в град Кесария. Там била резиденцията на римския управител. Новият римски управител се казвал Фест. Един ден на Фест му дошъл на гости юдейският цар Агрипа с жена си Вереникия. Двамата му казали: „Виж какво, Фест, ти имаш тук един интересен затворник на име Павел. Бихме искали да го чуем някой път“. Тогава бил организиран голям показен процес на интересния затворник на име Павел. Събират се значи висши военни, политици, чиновници. Фест, Агрипа и Вереникия се явяват и сядат на издигнатите за целта тронове. Под строй пристигат римски легионери. Пищна гледка! Въвеждат обвиняемия. Но само след броени минути сценарият се променя — изведнъж обвиняем е вече не Павел, а цялото общество, събрано около него. Тогава Павел произнася една страхотна реч, в която изяснява на своите слушатели кой е Иисус. Този път той не им говори толкова за техните грехове, а обрисува пред очите им Божия Син, който е казал: „Който е жаден, нека дойде при Мен и да пие“. „Вие с вашата вечна жажда, с вашия вечен глад, с вашия копнеж за Бога и с вашия страх от смъртта, чуйте! Иисус протяга ръце и казва: «Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени!»“. Така сигурно им е говорил Павел. Така е възвеличил пред тях Господ Иисус, когото лично познавал. И когато свършва, управителят Фест заявява: „Павле, ти можеш да говориш чудесно. Но ми се струва, че това, което казваш, е малко побъркано. Голямата ти ученост те докарва до лудост“. Той нищичко не бил разбрал, този Фест. За някои хора Библията казва: „Сърцето им е затлъстяло“. Сърца, обвити в лой! Има такива. По тях всичко се оттича. Може би и сред вас има хора със затлъстели сърца. Такъв бил и г-н Фест. Но цар Агрипа е потресен. И тогава той казва нещо, което ме убива: „Павле, още малко и ще ме убедиш да стана християнин, ученик на Иисус!“. „Още малко“ — казал и си отишъл. И всичко си останало както преди. Както с дръвцето в Английската градина — всичко се върти в стария кръговрат, в старото ежедневие, в стария живот — чак до смъртта и ада. Все старата песен на грях и самооправдания. И при вас ли всичко си остава постарому? Тогава Иисус напразно е умрял за вас! Тогава Иисус е възкръснал без всякаква полза за вас. Тогава нямате прошка, нямате свобода, нямате мир с Бога. Липсва само още една крачка: „Още малко и ще стана християнин“. Това е отчайващо — хора, които се смятат за християни, но не са Божии деца. Хора, които се смятат за християни, но въпреки това отиват в погибел. Хора, които се смятат за християни, но нямат мир!

А сега искам да ви покажа обратното. Един ден апостол Павел дошъл в европейския град Филипи. Там имало всичко — увеселителни заведения, театър и всичко друго, както е редно за един приличен град. И тъй като в един приличен град трябва да има и затвор, имало и такъв. Началникът на затвора бил бивш римски офицер, който може би поради някоя стара рана бил получил тази спокойна служба. И един ден на този тъмничен началник (така го нарича Библията) му карат двама затворници, каквито рядко бил имал — апостол Павел и неговия спътник Сила. Те били проповядвали с голяма сила в града, но тъй като след проповедта сред народа настъпили безредици, властите наредили да бъдат бичувани и хвърлени в затвора. И така, Павел и Сила били предадени на началника на затвора с думите: „Пази ги добре до утре!“. Тъмничарят, истински военен, казва: „Слушам! Добре да ги пазя! Ще бъде изпълнено!“. Той имал най-долу една килия, където се стичала вода по стените. Завежда двамата там и ги оковава във вериги. И ако ме попитате каква е била неговата религия, ще ви кажа: както повечето от вас, той вярвал в Бог, а може би даже и в повече от един. Знаете ли, в Рим хората изповядвали дори и такива религии, които самите те не вземали насериозно. Точно като при нас! Можете ли да си представите тъмничаря? И тогава се случва нещо много странно. Човек не може да си го обясни напълно. Първото е, че в полунощ Павел започва да пее хвалебен химн за Иисус. Мисля си, до полунощ сигурно Павел е трябвало да се справи с възмущението си от това, че така несправедливо са се отнесли с него, че така жестоко са го оковали и били. С такива неща човек не се справя така лесно. Тогава му идва на ум: „Та мен ме е откупил Господ Иисус — Божият Син — със Своята кръв! Та аз съм дете на Бога! И тук съм в Неговите ръце!“. И започва да пее хвалебна песен. А Сила приглася на втори глас. Великолепно! Затворниците слушат. Такива звуци били нечувани дотогава в този затвор. Приятели, аз съм бил затворник и познавам тези заведения. Там кънти от проклятия, викове, отчаяние, крясъци на наздирателите. Когато веднъж реших да изпея хвалебен химн, веднага ми забраниха. Явно днес вече са разбрали колко е опасно, когато човек пее хвала на Бога. Но тогава още не били стигнали до това. И тъй, Павел и Сила запели. Разбира се, началникът на тъмницата се зачудил: „Брей! Какво пеят тия?“. Сигурно се е заслушал. „Пеят религиозни песни! Може ли човек да гледа сериозно на такова нещо? Тук, в затвора? Че там, в тая дупка, всякакво настроение на човека се изпарява. А те пеят за своя Бог!“ Така, а след това тъмничарят, който междувременно си бил легнал, усеща страхотно земетресение. Това е от Бога. Вратите на затвора се разтварят. Затворниците са свободни. Тъмничарят скача от леглото, облича се набързо, изскача навън и вижда — вратите са отворени! „Ужас! Затворниците са избягали! Сега ще ме накажат! Свършено е с мен!“ И той иска да се самоубие. Тогава Павел вика отдолу: „Спокойно! Всички сме тук!“. Библията не разказва подробно какво се случва в душата му. Но в този момент на човека му става ясно: „Има един жив Бог, който се застъпва за Своите слуги! Има един жив Бог, когото аз съм хулил с цялото си същество. Има един жив Бог, който ще ме отхвърли, който познава моя грях, всичките ми мръсотии! Има един жив Бог — и аз съм изгубен!“. Тогава той се втурва в килията на Павел и извиква: „Господа, кажете ми какво трябва да направя, за да се спася?“. Той е усетил, че неговият живот е като парчето дърво в Английската градина, което постоянно се върти в кръг. Знаете, всичко си остава постарому. И сега най-важният въпрос за него е: какво мога да направя, за да се включа в потока на спасението? Ако беше попитал нас, ние може би щяхме да му изнесем цяла проповед или морална беседа. Или поне щяхме да кажем: „Първо ни измъкни оттук!“. Но Павел му казва само едно изречение: „Ти трябва да имаш Иисус! Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасиш, ти и домът ти!“. Тъмничарят не знаел много. Той само бил дочул смътно, че този Иисус спасявал хората от Божия гняв, от съда, от ада и от стария живот. Разбирате ли, в този момент обаче той получава тласъка от стария живот към потока на избавлението. И става собственост на Иисус. По-нататък чудесно се разказва как той извежда Павел и Сила от тъмницата, иска от тях да му разкажат за Иисус и още през нощта се кръщава, защото е повярвал в Иисус. Тази история завършва с думите: „И, повярвал в Бога, се зарадва с целия си дом“. Сега той бил влязъл в потока на живота! Сега имал мир с Бога!

При единия нещата стигат до: „Още малко и…“. Другият се впуска в потока на спасението. А вие?