Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (2)

1. Иисус е Божието откровение

Ако някой ми каже: „Вярвам в Бога, но за какво ми е Иисус?“, тогава отговарям: „Това са глупости! Бог е невидим! Без Иисус няма да знаем нищо за Него!“.

Хората могат да си измислят някакъв бог — например Дядо Господ, който никога не изоставя в беда честния германец, ако не пие повече от пет халби бира на ден. Но това не е Бог! Аллах, Буда — това са проекциите на нашите желания. Но Бог? Без Иисус няма да знаем нищо за Бога. Иисус е Божието откровение. Бог е дошъл при нас в лицето на Иисус. Искам образно да ви поясня това. Представете си една плътна стена от мъгла. Зад тази стена от мъгла е скрит Бог. Хората не могат да живеят без Него. И затова започват да го търсят. Те се опитват да проникнат през преградата от мъгла. Това е стремежът на религиите. Всички те представляват едно търсене на Бога от хората. И всички религии притежават нещо общо — те са заблудени в мъглата и не са намерили Бога.

Господ е недостижим. Един човек на име Исая разбрал това и извикал от дъното на душата си: „Господи, ние не можем да дойдем при Теб. О, да би разкъсал тази мъгла и да би дошъл при нас!“. И представете си, Господ чул този вик! Той разкъсал мъглата и дошъл при нас — в лицето на Иисус. Когато ангелите над Витлеемското поле пеели в хор: „Днес ви се роди Спасител! Слава на Бога във висините!“, тогава Бог е дошъл при нас. И сега Иисус казва: „Който е видял Мен, видял е Отца (Бога)“.

Без Иисус нямаше да знам нищо за Бога. Той е единственият, от когото мога да получа сигурност за Бога. Как могат някои да казват: „Аз мога да мина и без Иисус“?

Всичко това дотук го обясних само накратко и трябваше да пропусна много неща. Във връзка с този въпрос бих могъл да ви разкажа много за Иисус. Но сега ще спомена само най-важните точки по въпроса за какво ни е нужен Иисус.