Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (4)

3. Иисус е единственият, който ще реши най-големия проблем в живота ни

Знаете ли кой е най-големият проблем в живота ни? Ах! По-старите от вас мислят естествено за жлъчката или за бъбреците, или за това, което в момента ги боли. Големи проблеми! При по-младите проблемът е „момичето“ или „момчето“. Така че всеки си има своите проблеми. Повярвайте ми, най-големият проблем на нашия живот е нашата вина пред Бога.

Десетки години бях младежки пастор. Винаги съм търсил нови примери, за да поясня това на младите хора. Искам и тук да използвам един от тях. Казах им: представете си, че по природа имам на врата си една желязна гривна. И всеки път, когато съгреша, към нея се прибавя по една халка от верига. Имам някаква нечиста мисъл — една халка; груб съм с майка си — нова халка; говорил съм лошо за другите — халка. Един ден не съм се молил, като че ли Бог не съществува — една халка; нечестност, лъжа — нова халка. Помислете си сега колко дълга ще е тази верига, която ще влачим след себе си. Разбирате ли, веригата на греха! Така реална е вината ни пред Бога даже и когато не виждаме тази верига. Тя е страшно дълга. И ние я влачим подире си. Често се питаме защо хората не могат да бъдат истински радостни и щастливи. Животът им е доста добър, но щастливи ли са? Не могат да бъдат щастливи. Не могат, защото мъкнат със себе си веригата на греха. И никакъв свещеник, пастор или ангел не може да ги освободи от нея. И Бог също не може да я махне, защото Той е справедлив. „Каквото посее човек, това и ще пожъне.“

И пак опираме до Иисус! Той е единственият, който може да се справи с най-големия проблем в живота ни. Той е умрял заради моята вина. Той я е платил със Своя живот. Затова Той може да снеме от нас веригата на греха. Той е единственият, който може да направи това!

От опит мога да ви кажа, това е освобождение — да зная, че имам опрощение на греховете си. Това е най-голямото освобождение в живота, особено преди смъртта. Вие, по-възрастните, умирате, но имате прошка за греховете си. Или пък отивате във вечността и трябва да вземете със себе си всичките си грехове! Ужасно!

Познавам хора, които през целия си живот си казват: „Аз съм добър. Аз съм праведен“. После умират, без да протегнат ръка за прошка, и откриват, че корабът на живота продължава да се носи по тъмното течение на вечността — към Бога. Не са могли нищо да вземат със себе си: ни къщичка, ни банкова сметка, ни спестовна книжка — само греховете си. Така човек застава пред Бога. Зловещо! Но такава е смъртта на хората. Ако и вие кажете: „така умират всички“, значи и вие ще умрете така. Но не бива да умирате така! Иисус опрощава греховете! Това наистина е най-голямото освобождение, което съществува.

Аз бях 18-годишен младеж, когато открих какво означава прошка за греховете. Веригата падна! В една песен се казва:

„Греховете са простени!

Животворяща дума за изстрадала душа,

Дума — името Иисус“.

Пожелавам ви и вие да изживеете това. Идете при Иисус! Днес! Той ви чака. Кажете Му: „Господи, животът ми е изцяло съсипан и пълен с вина. Аз винаги съм премълчавал това и съм си мислел, че съм добър. Сега го излагам пред Теб. Искам да вярвам, че Твоята кръв заличава вината ми“. Това е нещо прекрасно — прошка на греховете!

През XVII век в Англия живял един човек на име Джон Бънян. Този Бънян дълги години бил затворник заради вярата си. Това се е случвало през всички времена. Затворите, както и Божието Слово са най-стабилните неща, които човечеството притежава. И там, в затвора, този Бънян написал една чудна книга, която е актуална и в днешно време.

Той описва живота на християнина като пътешествие. Книгата започва горе-долу така: един човек живее в града „Свят“. Изведнъж той загубва своя вътрешен мир. „Нещо при мен не е както трябва. Нямам мир, нещастен съм. Трябва да се махна оттук.“ Той говори с жена си. Тя му казва: „Ти си нервен, нуждаеш се от почивка“. Но и това не му помага. Безпокойството му остава. Един ден той решава: „Нищо не помага, трябва да изляза от този град“. И избягва оттам. Вървейки по пътя, забелязва, че на гърба си има някакъв товар, нещо като гърбица. Иска да се отърве от него, но не може. Колкото повече върви, толкова повече усеща товара. А преди това не е знаел, че има товар, това е било нормално за него. И колкото повече се отдалечава от града „Свят“, толкова по-голям става товарът. Накрая той вече едвам се движи. Пътеката се вие в планината и той с мъка се катери нагоре. Повече не може да върви с тази тежест. Зад един завой пред него се изпречва кръст. Почти в безсъзнание той се свлича пред кръста, хваща се за него и повдига поглед нагоре. В същия момент усеща как товарът се отмахва от гърба му и шумно полита в пропастта под него.

Един чуден образ за това, което човек преживява при кръста на Иисус Христос:

„Иисус е Божий Агнец, Спасител мой и Цар.

Възлагам аз греха си — проклетия товар.

О, как Той съжалява бедна ми душа

и ме освобождава от грях и от смъртта!

Иисус е Божий Агнец, за нас бе Той разпнат,

послушно Той понесе греха на целий свят.

О, чудна Божия милост — умрял е Той за мен!

Безгрешният — осъден, а грешникът — спасен.“

Прошка за греховете. Спасителят е платил за мен. Моята верига на вината е отмахната. Аз съм отърван от товара си. Само Иисус може да подари това — прошка за греховете!

Защо ни е Иисус? Трябва да ви кажа още нещо, поради което вярвам в Иисус: