Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (33)

4. Ние трябва да чуем последната дума на Бога!

Можете ли още да слушате? Не ви ли е скучно? Ако ви е скучно, причината за това съм аз, а не евангелието. Проповедниците могат да направят евангелието скучно, това го могат! Но тогава четете Библията без нас. Евангелието е поразително, повярвайте ми!

Това, което сега искам да ви кажа, е най-важното: ако имате чувството, че Бог мълчи, трябва да чуете последната дума на Бога! Сега ще цитирам един пасаж от Библията, който е толкова дълъг, че може би трябва да го повторя два пъти. Той се намира в първата глава на Посланието към евреите: „Бог, след като в старо време много пъти и по много начини е говорил на бащите ни чрез пророците (чрез Мойсей и Еремия например), в края на тези дни говори на нас чрез Сина Си“. Знаете ли кой е Божият Син? Това е Иисус!

Иисус! Ето че пак си дойдох на темата. Сърцето ми се разтуптя, защото мога да говоря за Него. Този Иисус е — така е наречен веднъж в Евангелието — въплътеното Божие Слово. „И Словото стана човек и живееше между нас.“ Разбирате ли, когато ние кажем една дума, тя изчезва като лъх. Но Бог е направил така, че едно Слово да се облече в плът — в Иисус. Иисус е Божията последна дума! Познавате ли израза „последна дума“? Да предположим, че искам да ви продам една крава. Не се страхувайте, няма да го направя! Не разбирам нищо от продажба на крави. Но да предположим, че искам да ви продам крава. Колко струва една крава? Нямам представа, да речем 1000 марки. Вие казвате: „Триста марки давам за нея. Повече не!“. „Но аз трябва да получа за нея 1200“ — заявявам аз. Тогава вие предлагате 400 марки. Аз отвръщам: „Хиляда и двеста искам за нея!“. И така продължаваме да се пазарим, докато накрая аз заявя: „Осемстотин марки е последната ми дума!“. И ако не съм мекушав, пазарлъкът остава на тази цена и след нея нищо повече не може да се промени. Иисус е последната дума на Бога! И ако вие не го приемете, тогава Бог няма какво повече да ви каже. Разбирате ли? Когато хората се оплакват: „Бог не говори. Защо Бог мълчи?“, аз им казвам: „Бог няма какво повече да ви каже, щом вие не приемате Неговата последна дума!“. Вие можете да приемете Иисус! Вие трябва да приемете Иисус! Иначе не може!

Често срещам хора, които ми казват: „Аз също вярвам в добрия Бог. Но защо ми е Иисус?“. Чуйте: Иисус е превърнатата в плът последна дума на Бога към нас! Ще ви обясня какво означава това, но най-напред искам да ви разкажа малко за Иисус. Нищо друго не правя с по-голямо удоволствие.

Около Иисус се е събрало множество хора. И Той им говори. Изведнъж настъпва смут. Хората започват да крещят и да бягат. Иисус прекъсва словото Си: „Какво става?“. Случило се е нещо ужасно. Дошъл е един прокажен. Знаете ли какво е проказа? Както си е жив, човек започва да се разлага. Това е ужасно — гной, която прояжда ушите, носа, устните. Тази болест е толкова заразна, че се предава дори чрез дъха. Затова прокажените трябва да живеят изолирани в пустинята. Забранено им е да идват сред хората. А тук, сред множеството, ходи един прокажен! И той бил чул за Иисус. Завладяло го силно желание: „Искам да видя Спасителя!“. И така, той идва. Може би се е надявал, че ще може да се свре някъде незабелязано. Но хората само отстъпват назад и крещят гневно: „Хей ти, отивай си, махай се!“. Грабват камъни и заплашват да го убият. Но той не се смущава. Представям си как в средата на тълпата се образува пътека, освободена от ужасените хора. Той върви напред по пътеката, докато стига до Иисус. Но не — той не застава пред Иисус, а пада на колене в праха пред Него и изплаква на Спасителя цялата си мъка: „Моят живот е провален, погубен! Иисусе, ако искаш, можеш да ме очистиш. Помогни ми!“. Знаете ли, съсипаното човешко същество и Спасителят, Божият Син, трябва да се срещнат! Така трябва да бъде — нашата неволя трябва да дойде пред Иисус. Ах, пожелавам ви да захвърлите мизерната си „религиозност“ и да донесете страданието си пред Иисус. И така прокаженият лежи пред Иисус: „Ако искаш, можеш да ме очистиш!“. И сега става нещо, което намирам за безкрайно хубаво. Бих могъл да си представя, че Иисус отстъпва крачка назад от това ужасно, обезобразено човешко същество и казва: „Добре! Стани! Бъди очистен!“. Но не, Той не прави така. Иисус пристъпва крачка напред и поставя ръка върху болната глава. Хората крещят от ужас: „Прокажен не се пипа!“. Библията казва следното: „И Иисус го докосна“. За Него никаква нечистота не е гнусна. Той идва и поставя ръката си върху всяко нещастие. Никоя беда не е твърде голяма за Него. И ако аз бях другият Вилхелм Буш, художникът, щях да нарисувам това: ръцете на Иисус върху съсипаното, обезобразено лице на прокажения. Това е Иисус, чудото на всички времена. И ако сега тук има някой човек, от когото никой не се интересува, тогава Иисус ще положи върху него ръката си и ще каже: „Аз те изкупих, ти трябва да бъдеш Мой!“. Ако има някой, който се измъчва от мисълта, че е прокажен от нечистота и грях, тогава Иисус ще постави ръката Си върху него и ще каже: „Бъди очистен!“.

Цялата Божия любов идва при нас чрез Иисус — в нашата беда, в нашия грях, в нашата нечистота, в нашата болест! Иисус е въплътеното Слово на Бога! И въпреки това хората казват: „Защо Бог мълчи?“. Не е ли говорил Бог достатъчно ясно и чудесно? Това не е ли Божията дума?

И този Иисус един ден бива положен върху един кръст. Забиват Му гвоздеи през ръцете и краката. След това изправят кръста и Той увисва на него. Около кръста — вилнееща тълпа. Римските войници отблъскват хората назад. Елате да се присъединим към това множество, нека застанем под кръста! Погледнете го, Човека на Голгота!

Ранен и в кръв потънал и с тръни на глава,

за присмех Той е станал на хорската мълва.

Погледнете Го! Попитайте Го: „Защо висиш тук?“. И Той ще ви отговори: „Защото ти имаш вина пред Бога. Или ти ще я изплащаш в ада, или Аз ще я изплатя тук заради теб. Някой трябва да плати! Аз искам да направя това за теб. Само вярвай в Мен!“.

Приятели, аз още на младини разбрах, че това е жертвеното агне, което понася греха на света — включително и моя личен грях. Там Иисус отнема и моята вина, там Той ме помирява с Бога, там Той плаща откупа за мен, за да ме изкупи за притежание на Бога. И когато разбрах това, положих сърцето си под кръста и казах:

Пред кой да преклоня глава,

о Царю на вселената,

пред кой да падна ничком?

Чуй моето „Благодаря“,

чрез Тебе имам всичко.

Живота — колко е това? —

на Теб го посвещавам!

От днес съм Твой за вечността,

която ти ми даваш!

После погребват Иисус в един каменен гроб, пред него търкулват тежка каменна плоча. Римски войници стоят на стража. А рано сутринта на третия ден блясва такава светлина, като че наблизо е избухнала атомна бомба. И войниците — а това са корави мъже, а не истерични девици — припадат. И последното, което виждат, е Иисус, който славно излиза от гроба!

Не ви разправям приказки. Говоря ви, защото със сигурност зная, че Иисус е възкръснал от мъртвите! Този Иисус, който е умрял за вас, сега е жив! Няма човек, за когото Той да не е умрял. Той ви зове като последната дума на Бога към вас! И решаващият въпрос за вашия живот е дали вие ще го приемете.

Защо Бог мълчи? Бог съвсем не мълчи, приятели. Той говори. Неговото Слово е „Иисус“. А това значи любов, милост, състрадание.

През своя живот съм прекарал ужасни часове — по нацистките затвори, при бомбардировките. Спомням си един от най-ужасните мигове в живота си. Вик на ужас застина на гърлото ми, когато, след една бомбардировка, ме заведоха в един двор. Наоколо лежаха около 80 трупа, които бяха извадени през деня от един разрушен бункер. Подобни ужасни гледки бях виждал вече по бойните полета през Първата световна война. Но тази беше много по-ужасна. Това не бяха войници. Това бяха старци, преуморени от работа жени и — деца, дечица, по чиито мършави телца си личеше колко много е продължила войната. Деца! Какво общо имаха те с тази безумна война!? И като стоях сред тези трупове, сам в здрача, сам в мъртвешката тишина, в сърцето си се провикнах: „О, Господи, къде си? Защо мълчиш така?“. И тогава изведнъж в душата ми зазвучаха думите на Библията: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син“. При това мое отчаяние трябва Сам Бог да ми е извикал тези думи. И изведнъж пред мен застана кръстът на Голгота, на който Бог остави да изтече кръвта на Неговия Син — за нас.

Аз не разбирам Бога. Не разбирам защо Той допуска толкова много неща. Но има един знак, един паметник, един маяк на Неговата любов. Това е кръстът на Иисус. „Той не пощади Своя Син, а Го пожертва на кръста заради всички нас. Как няма да ни подари с Него и всичко?“ Така казва апостол Павел. Когато под кръста на Иисус намеря мир с Бога, нямам повече въпроси.

Когато моите деца бяха малки, те не разбираха всичко, което правех, но ми имаха доверие: „Татко ще направи всичко както трябва“. Когато аз намеря мир с Бога чрез кръста на Иисус, ставам дете на Бога и тогава мога да вярвам на своя Небесен Баща — Той прави всичко както трябва. И тогава нямам повече никакви въпроси. Всичко зависи от това, дали приемаме Иисус — последната дума на Бога!

Можете ли да послушате още пет минути? Сега трябва да ви кажа още нещо, което е много важно.