Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (82)

2. Как мога да имам живот с Бога?

Ах, колко често хората ми казват: „Пастор Буш, всъщност вие сте щастливец. Имате нещо, което аз нямам“. В тези случаи обикновено отговарям: „Стига глупости! Същото можете да имате и вие. Иисус е и за вас!“. И тогава идва въпросът: „Да, но как да получа този живот с Бога?“. На това Библията отговаря съвсем ясно, с едно кратичко напътствие: „Повярвай в Господ Иисус Христос!“.

Ех, да можех да ви доведа до тази вяра! За тази цел първо трябва да ви обясня какво всъщност означава „да вярваш“. Някои хора имат съвсем погрешна представа за вярата. Например, поглежда някой часовника си и казва: „Сега е точно седем часа и двадесет минути. Знам това със сигурност“. Друг, който няма часовник, казва: „Вярвам, че е около седем и двадесет“. И масово хората си мислят, че вярването е несигурно знание. А не е ли така? Какво значи „повярвай“, когато Библията казва: „Повярвай в Господ Иисус Христос“? Искам да ви го обясня с помощта на едно свое лично преживяване.

Някога изнасях беседи в столицата на Норвегия, Осло. Една съботна сутрин исках да отлетя обратно, защото още на следващия ден трябваше да говоря пред едно голямо събрание във Вупертал. Но още от началото всичко тръгна наопаки. Самолетът имаше един час закъснение поради мъглата. Най-после излетяхме за Копенхаген, където трябваше да сменя самолета. Когато вече сме над Копенхаген, пилотът изведнъж променя посоката и полита към Швеция. По високоговорителите ни съобщават, че летището в Копенхаген било изцяло в мъгла и там не можело да се кацне. Били сме летели към Малмьо в Швеция. Никога не съм искал да ходя в Малмьо в Швеция! Какво да правя там? Аз исках да отида в Дюселдорф! Нали трябваше да говоря във Вупертал! Най-после кацнахме в Малмьо. А там какво да видим — летището вече е претъпкано с хора. И самолетите продължават да кацат един след друг. Оказва се, че Малмьо е единственото свободно от мъгла летище надлъж и нашир. И всички самолети кацат тук. Летището беше малко и в залата вече нямаше къде да се седне. Аз се бях сприятелил с един австрийски търговец и двамата се питахме: „Какво ли ще стане по-нататък? Може би ще трябва да стоим тук до утре сутринта! И то прави!“. Всички ругаят, разпитват, мърморят и негодуват, както става винаги в такива моменти. И изведнъж по високоговорителя се чува: „Един четиримоторен самолет ще отлети на юг! Не се знае дали ще кацне в Хамбург, в Дюселдорф или във Франкфурт. Но който иска да пътува на юг, може да се качи!“. Това беше доста несигурна работа. Близо до нас една жена веднага изпищя: „Няма да се кача! Страх ме е!“. Аз й казвам: „Мила госпожо, въобще не сте длъжна да се качвате. Останете си спокойно тук!“. А моят австриец казва: „Полет в мъглата! И дори не знаеш къде ще кацнеш!“. В този момент, докато жената пищи, а и австриецът се колебае, покрай нас минава пилотът в синята си униформа. И аз виждам лицето му — абсолютно сериозно и съсредоточено. Веднага си личи, че този човек съзнава отговорността си! За него това не е шега! И тогава заявявам на моя австрийски приятел: „Човече, на този можем да се доверим! Елате, качваме се! Това не е лекомислен човек!“. И се качихме. От момента, в който се качихме и вратата се затвори зад нас, и самолетът излетя, ние бяхме в ръцете на този човек. Но му имахме доверие. Аз му бях поверил живота си. Кацнахме във Франкфурт и докато стигна до вкъщи, измина цяла нощ. Но стигнах до целта! Това значи „да вярваш“! Да вярваш, значи да се довериш на някого.

Как да получа живот с Бога? „Вярвай в Господ Иисус Христос!“ Иска ми се да кажа така: „Качи се при Иисус!“. Разбирате ли, при качването в самолета имах чувството, че на моя австриец много му се искаше с единия крак да си остане на летището, а само с другия да се качи. Но така не можеше. Той можеше или да остане вън от самолета, или пък целият — от главата до петите — да се повери на пилота. Така е и с Иисус. Вие не можете с единия крак да живеете без Иисус, а с другия да се качите при Него. Така не става! Вяра в Господ Иисус Христос, живот с Бога, има само ако изцяло рискувам с Него. Трябва да му кажа:

Вземи живота ми, Иисусе, предавам ти го за всегда…

А сега ви питам: на кой друг бихме могли да поверим живота си, ако не на Божия Син? Никой на света не е направил толкова много за мен, колкото е направил Иисус! Той ме е обичал толкова много, че е умрял за мен. Също и за вас! Никой друг не ни е обичал колкото Него. И Той е възкръснал от мъртвите. На този, който е възкръснал, ли не мога да поверя живота си? Та ние сме пълни глупаци, ако не направим това! В момента, в който предам живота си на Иисус, навлизам в живота, който е от Бога.

Има едно хубаво стихотворение, което много обичам:

Пред кой да преклоня глава?

Пред кой да падна ничком?

Чуй моето „Благодаря!“.

Чрез Тебе имам всичко!

Живота — колко е това —

на Тебе поверявам.

От днес съм Твой — за вечността,

която ти ми даваш!

Ех, да можехте и вие да говорите така!

И тъй, след като изложих всичко това, искам да направя и едно малко допълнение. Вижте, ако вие предадете живота си на Иисус и поискате да се „качите“ при Него, ако искате да Му се доверите — тогава кажете Му го! Той е тук! Той е до вас! Той ви чува! Кажете Му: „Господи Иисусе, предавам живота си на Тебе!“. Когато аз като безбожен и пропаднал младеж се обърнах и приех Иисус, се помолих така: „Господи Иисусе, сега ти давам своя живот. Не мога да Ти обещая, че ще стана добър. За това Ти трябва да ми дадеш ново сърце. Имам лош характер, но това, което съм, го давам изцяло на Теб. Ти направи нещо от мен!“. Това беше великият час на моя живот — когато с двата крака „се качих“ при Иисус и Му предадох кормилото на своя живот — на Този, който ме беше откупил със Своята кръв.

Обаче за да може човек да продължи нататък в живота с Бога, трябва — и аз постоянно повтарям това — трябва да упражнява три основни дисциплини: Божието Слово, молитвата и общуването.

Вижте, не можете да принадлежите на Иисус, а нищо повече да не чувате за Него. Човек трябва да има Библия или Новия Завет и всеки ден поне по четвърт час да чете на спокойствие, просто поред. Това, което не разбирате, го оставете за по-късно. Но колкото повече четете, толкова повече чудесни неща ще ви стават ясни. Често при четене душата ми прелива от радост, че принадлежа на този чудесен Спасител, и че мога да говоря за Него. Човек може не само да има живот от Бога, но и да раздава от него.

Към първата дисциплина, Божието Слово, се прибавя и втората — молитвата. Иисус ви чува! Не е необходимо да държите красиви речи. Достатъчно е, ако вие като домакиня се помолите: „Господи Иисусе, днес денят ми е лош: мъжът ми е в лошо настроение, децата не слушат, имам огромно пране, не ми стигат 10 марки. Господи Иисусе, оставям на Теб цялата бъркотия. Направи така, че сърцето ми да се изпълни с радост, че имам живот от Теб!“. Разбирате ли, на Иисус мога да кажа всичко, което ми е на сърцето! И мога да Го помоля: „Господи Иисусе, направи така, че да Те опозная по-добре и все по-пълно да Ти принадлежа!“.

Третата дисциплина, която е задължителна за един живот с Бога, е общуването с християни. Това значи, че човек се присъединява към хората, които също искат да принадлежат на Иисус. Напоследък някой ми заяви: „Аз искам да вярвам, но не мога да напредна“. Тогава го посъветвах: „Вие се нуждаете от връзка с други християни!“. А той възрази: „Но те всичките не ми харесват!“. „Е — казах аз, — тогава нищо не може да се направи. Ако искате да бъдете с тях на небето, тогава ще трябва отсега да се научите да общувате с тях! Господ не може да изфабрикува за вас специални християни!“

Като момче познавах един банков директор във Франкфурт, който ми беше разказвал много за младежките си години. Като си взел матурата, неговият баща му казал: „Ето ти толкова и толкова пари, можеш да направиш едно пътешествие по всички европейски столици“. Представете си, на един 18-годишен младеж да му кажат такова нещо! Кой не би си пожелал това! И възрастният господин ми разказа по-нататък: „Аз знаех, че в големите градове никак не беше трудно да изпадна в грях и да се посрамя. А исках да принадлежа на Иисус. И затова прибрах в багажа си Новия Завет. И всеки път, преди да изляза от хотелската си стая, държах да съм чул гласа на Иисус и да съм си поговорил с Него. И където и да отидех, търсех християни. Навсякъде срещах ученици на Иисус — в Лисабон, в Мадрид, в Лондон… Най-трудно беше в Париж. Там дълго разпитвах за някой, който също да принадлежи на Иисус. Накрая ми посочиха един обущар: «Той чете Библията!».“ И тогава изисканият младеж слязъл по стълбите в работилничката на обущаря и го попитал: „Познавате ли Иисус?“. Очите на обущаря светнали. Тогава младият човек казал: „Ще идвам всяка сутрин при вас, за да се молим заедно. Може ли?“. Толкова важно било за него общуването с онези, които сериозно искат да бъдат християни.

И така, това бяха нещата, които исках да изясня предварително. Първо, след идването на Иисус в нашия свят животът с Бога не е илюзия. Второ, как мога да получа живот с Бога? — „Вярвай в Господ Иисус Христос!“. А сега стигам до същинския въпрос.