Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jessus — unser Schicksal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2021)

Издание:

Автор: Вилхелм Буш

Заглавие: Иисус наша съдба

Преводач: Димитър Цицелков

Година на превод: 1992

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: не е указана

Художник: Здравко Ненов

ISBN: 978-619-7015-46-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10491

История

  1. — Добавяне

3. Божият отговор на въпроса на въпросите

Повтарям: по природа ние не сме деца на Бога, но ние сме дошли на този свят, за да станем Божии деца. И затова трябва нещо да се случи в нашия живот. Целта на тази беседа е да допринесе именно за това. Аз не съм тук, за да ви позабавлявам малко, а искам да помогна (ах, да бих могъл само!) поне на няколко души да си отворят сърцето, за да стане смислен животът им.

Значи ние не сме Божии деца, не обичаме Бога, престъпваме Неговите заповеди, не се интересуваме от Него, не се молим, освен когато нещо го закъсаме. Ето защо въпросът на въпросите е следният: „Как да стана дете на живия Бог?“. Сега си мисля, че ще е най-добре да ви раздам моливи и хартия и да кажа: „Напишете какво мислите, как човек може да стане дете на Бога“. Тогава някои ще кажат: „Като стана добър човек!“. А други може би ще кажат: „Ами като си вярвам в Дядо Господ!“. Но това е недостатъчно. Въпросът на въпросите си остава: „Как мога да стана дете на живия Бог?“.

Отговор на този „въпрос на въпросите“ мога да получа само чрез откровение. Как Бог ще ме приеме за Свое дете — това Той трябва да ми каже. Това дори един пастор не може да го измисли. Библията дава съвсем ясен отговор и той гласи: „Само чрез Иисус!“. Приятели, когато стигна до Иисус, сърцето ми започва да бие по-силно и пулсът ми се учестява — вече съм на темата на моя живот. Ако искам да стана дете на Бога, това става само чрез Иисус!

В Библията има един текст, който, буквално преведен, гласи така: „Иисус дойде от света на Бога в този свят“. Днес постоянно ни разправят, че мирогледът на Библията бил ограничен и изостанал: раят бил горе на небето, земята била долу. Това е глупост. Библията изобщо няма такава представа за света. За Бога тя по-скоро казва следното: „Ти ме обгръщаш от всички страни“. Това е нещо съвсем друго. Разбирате ли, даже и да се скрия под земята, Бог ще е там. Мирогледа на Библията бихме могли да назовем с модерната дума „дименсионален“. Ние живеем в триизмерен свят — дължина, ширина и височина. Обаче съществуват повече измерения. И Бог е в другите измерения. Той е съвсем близо, на една педя от нас. Той върви с вас! Той ви е наблюдавал по вашите безбожни пътища. Но ние не можем да преминем през стената в другото измерение. Само Бог може да я премине. Бог е пробил стената и в лицето на Иисус е дошъл при нас!

В Новия Завет за Иисус се казва така: „Той дойде при своите Си — нали светът Му принадлежи! — но своите Му не го приеха“. Това е и историята на Евангелието до ден-днешен: Иисус идва, а човекът затваря вратите. „Той дойде при своите Си, но своите Му не Го приеха.“ Всъщност тук би трябвало да се постави точка, би трябвало с това да приключи работата на Бога с хората. Но забележителното е, че тя продължава, и то така: „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца“. Човек става дете на Бога, като приеме Иисус! Отворихте ли вече вратите на своя живот за Иисус? „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца.“

През Първата световна война бях младши офицер и бях далеч от Бога. И тогава ми се случи това — разбрах за Иисус, отворих живота си за Него и Го приех. Това преобърна целия ми живот. И нито за миг не съм съжалявал. Заради Иисус преминах през тежки изпитания. Заради Иисус бях хвърлен в затвора. Пак заради Иисус изстрадах много беди. Но даже и да имах още сто живота, от първия си съзнателен миг бих се придържал към тези думи: „А на онези, които го приеха, даде право да станат Божии деца“. Защото моят живот стана смислен, когато станах дете на Бога! Съвсем безразлично е какъв съм — пастор или уличен метач, генерален директор или шлосер, домакиня или учителка — животът става смислен в момента, в който стана дете на Бога. И така, вие трябва да приемете Иисус! Тогава ще намерите смисъла на своя живот. Само тогава!

Много е интересно да се запознаем с хората от Новия Завет. Там например има една жена, чийто живот е бил ужасно безсмислен — Мария Магдалена. За нея само се споменава, че е била обзета от седем демона. Аз познавам хора, в които има дванадесет! Това трябва да е бил ужасен живот — инстинктивен, подчинен на страсти. И тя е страдала от това безсмислие. Тогава в живота й идва Иисус, Спасителят, Божият Син, и изгонва демоните от нея. Той може това — и го прави! От този момент нататък тази жена принадлежи на Господ Иисус. Нейният живот вече не е безсмислен. След това тя вижда как Иисус е прикован на кръста и умира. Тогава се уплашва: „Сега отново ще започне старият безсмислен живот“. На сутринта на третия ден след приковаването на Иисус на кръста тя е коленичила в градината при гроба Му и плаче. Когато дошла на гроба, той се оказал празен, а каменната плоча била отместена. Дори и тялото Му не било вече там. Затова тя плаче. Мога да разбера много добре тази жена. Ако днес изгубя Иисус, това би означавало да пропадна отново в пропастта на безсмисленото съществуване. Разбирам я: „Спасителят Го няма. Сега моят живот отново става безсмислен“. И изведнъж чува зад себе си глас: „Мария!“. Обръща се и вижда Иисус, възкръсналия. Виждам като пред очите си как по лицето й се стичат сълзи на щастие, на радост и на превъзмогнато отчаяние: „Равуни! (Учителю — евр.) Господи!“.

Чрез тази жена ми стана пределно ясно, че човек не се нуждае от някаква голяма философия, за да си даде отговор на въпроса за смисъла на живота. И най-простият човек чувства: „Моят живот е безсмислен! Защо всъщност живея?“. В момента, в който Мария Магдалена приела Иисус, за нея този въпрос бил решен — тя станала дете на живия Бог, нейният живот бил поставен в светлината на един голям и дълбок смисъл!

И затова искам да ви помоля: приемете Иисус! Той ви очаква! Когато си отидете вкъщи, можете да говорите с Него. Той е близо до вас! Прекрасно е, когато някой за пръв път извика към Иисус: „Господи Иисусе! Моят живот е безсмислен. Ела и при мен, както при Мария Магдалена!“.

Когато приема Иисус, в живота настава голяма революция. Той ми дава дял от Своята смърт, така че старият човек в мен умира. С Него възкръсвам за един напълно нов живот — като дете на Бога. Той ми дава Своя Дух, така че изведнъж да мога да мисля другояче и да имам друг вкус. Но вие ще го преживеете. Първо приемете Иисус! Искам веднага да ви кажа: когато човек приеме Иисус, той получава ново съществуване. Да станете дете на Бога означава не само промяна в мисленето, а едно съвсем ново съществувание.

През миналия век във Вестфалия живял един обущар на име Раленбек. Наричали го „калугерът“ или „пиетисткият свещеник“, защото много сериозно следвал Иисус. Той бил велик и благословен човек. Един ден го посещава един млад свещеник. Раленбек му казва: „Господин свещеник, това, че сте изучавали теология, не ви гарантира, че сте дете на Бога. Вие трябва да имате Спасителя!“. Тогава свещеникът отговорил: „Да, аз имам Спасителя. Даже съм си закачил Неговия лик в работната стая“. На това старият Раленбек отвърнал: „Да, на стената Спасителят е тих и мирен. Но когато Го приемете в сърцето и в живота си, тогава настава шум и глъчка“. Пожелавам ви да преживеете тази прекрасна глъчка, когато старото умира и човекът като Божие дете слави Небесния си Отец, понеже вече знае защо е на този свят, и когато човекът като Божие дете може да почита Небесния си Отец с дела, думи и мисли.

Вие разбирате — това, което ви говоря, не е нито религиозно хоби, нито идея на някой свещеник. За вас това е въпрос на живот и смърт — на вечния живот и на вечната смърт.

Господ Иисус казва: „Ето, стоя на вратата и чукам. Който отвори вратата, ще вляза при него“. Така Господ Иисус казва и на нас: „Ето, стоя пред вратата на твоя живот. Отвори! Аз искам да дам смисъл на живота ти!“.

Веднъж при мен дойде един стар миньор и каза: „Господин пасторе, искам да говоря с вас!“. Той беше на 70 години и ми разказа следното: „Когато бях 17-годишен, бях на едно такова евангелизационно събрание. И почувствах, че Иисус чука на сърцето ми. Но си казах: «Ако Го взема насериозно и Го приема, ще ми се смеят приятелите ми. Невъзможно е». И избягах. Сега вече животът ми мина. Остарях. И сега зная, че не го изживях правилно, защото в онзи момент не отворих вратата на Иисус!“.

Приятели, ние имаме един-единствен живот и затова въпросът „за какво живея“ е жизненоважен. Господ е отговорил на този въпрос ясно и недвусмислено с прикования и възкръсналия Иисус. И сега този Иисус стои пред вашата врата и чука. Отворете Му живота си и никога няма да съжалявате за това!