Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (30)

1. Поначало въпросът е поставен погрешно

Първо искам да кажа, че въпросът „Защо Бог мълчи?“ е поставен неправилно. Той всъщност е поставен, сякаш се намираме в съдебна зала. На съдийския стол седи госпожа Шулце или пък пастор Буш. А на обвиняемата скамейка седи Бог. И от тази позиция казваме: „Обвиняеми Боже, как можеш да допускаш всичко това? Защо мълчиш?“. Нека ви кажа абсолютно ясно: такъв Бог, който да седне на обвиняемата скамейка, няма!

Спомням си една невероятна сцена от времето, когато бях още съвсем млад проповедник. Бях 27-годишен, дойдох в Есен в годината, когато избухна голямата миньорска стачка, която много разбуни духовете. Един ден минавам край един площад. Някакъв човек е застанал върху сандък от сапун и говори възбудено на стоящите около него. Говори за гладни деца, експлоататорски надници и безработица. Изведнъж ме вижда, познава ме и кресва: „Ха, ето го и попа! Я ела насам!“. Обикновено се отзовавам на любезна покана, така че отивам към групата. Хората се отдръпват да ми направят път, за да стигна до оратора. Около мен има може би стотина миньори.

Чувствам се малко особено. В университета не ме бяха подготвяли за такива ситуации. И тогава онзи започва: "Слушай, попе! Ако има някакъв бог — което аз не зная, но може и да има — тогава искам, когато умра, да се явя пред него и да кажа — и той изкрещя: — „Защо си допуснал хората да бъдат разкъсвани на парчета по бойните полета? Защо си допуснал деца да гладуват, а други да изхвърлят храна, защото имат прекалено много? Защо си допуснал хората да страдат и да умират от рак? Защо? Защо?“. И тогава ще му кажа: „Ти, боже, напусни! Махай се! Хайде, да те няма!“. Така крещеше човекът. Тогава и аз изкрещях: „Правилно! Да се маха този бог! Вън!“. Изведнъж става съвсем тихо. Ораторът се стъписва: "Чакайте, ама вие сте свещеник! Вие не можете да викате: „Да се маха този бог!“. На което аз отговорих: "Слушай какво! Такъв бог, пред когото ти се явяваш, и пред когото можеш така да си отваряш устата, който трябва да отговаря пред теб като обвиняем пред съдия — такъв бог има само в собственото ти въображение. На него мога да кажа само: „Махай се!“. Да се маха този глупав бог, когото нашето време само̀ си е измислило, когото можем да обвиняваме, да тикваме настрана, да си го прибираме обратно — според нуждата. Такъв бог няма. Но искам да ти кажа нещо: има един друг, истински Бог. Пред Него ти ще се явиш като обвиняем и няма да можеш дори да си отвориш устата, защото Той ще те попита: „Защо не си Ме почитал? Защо не си Ме призовал? Защо си живял в нечистота? Защо си лъгал? Защо си мразил? Защо си се карал? Защо си…?“. Така ще те пита. Тогава думите ще ти заседнат на гърлото! И тогава на хиляда едно няма да можеш да отвърнеш. Няма такъв бог, на когото можем да казваме: „Махай се!“, но има един свят, жив, истински Бог, който някога може на нас да каже: „Махай се!“.

Това искам да кажа и на вас: ако чуете хора, които упрекват Бога: „Как може Бог да допусне това? Защо Бог мълчи?“, тогава им кажете: това би бил един глуповат, измислен бог, когото ние можем да обвиняваме. Има обаче само един истински, свят Бог, който обвинява нас. Вас и мен! Спазвали ли сте Божиите заповеди? Какво си мислите тогава? Бог гледа сериозно на Своите заповеди. Ние сме обвиняемите, а не Бог!

Това е първото, което исках да ви кажа съвсем ясно: цялата постановка на въпроса е погрешна. А сега и второто.