Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (19)

2. Спасението

Бог вече веднъж е предавал човечеството на страшен съд. Тогава се спасил само един човек със семейството си. Човекът се казвал Ной. На него Бог бил дал указания да построи един голям кораб, наречен „ковчег“, преди присъдата да сполети земята. (Знаете ли историята за потопа? И да не я знаете, се притеснявате и няма да си кажете.) Преди да започне потопът, Господ заповядал на Ной: „Влез в ковчега, ти и семейството ти“. Ной влязъл в него, а Бог затворил вратата отвън.

Вижте, светът се движи към справедливия Божи съд. И сега има един такъв ковчег — милостта, която ни се предлага в лицето на Иисус. Той е дошъл от Божия свят в нашия окаян и страдащ свят. Той е умрял за нас на кръста! Чуйте, дори много неща да не са ви ясни, това със сигурност ще можете да разберете: ако Бог е оставил Своя Син да умре така страшно на кръста, то това трябва да е изкупление, чрез което може да се спаси и най-големият грешник! Иисус е възкръснал от мъртвите. Той ни призовава чрез Светия Дух. Иисус е ковчегът! И както Бог е казал някога на Ной: „Влез в ковчега, ти и семейството ти!“, така и сега Той те кани чрез мен: „Влез в благодатта на Иисус Христос! Направи крачката към Божия мир. Скъсай с всичко, което те задържа! Кажи на своя Спасител: «Ето, при Теб идва един много голям грешник!». Остави цялата си вина под Неговия кръст! Вярвай, че Неговата кръв тече за теб! Кажи му: «Господи, давам Ти целия си живот!»“. Това значи да влезеш в ковчега.

„Внимание! Опасно за живота!“ Колко много хора вървят неповярвали и незащитени право към Божия съд! Но Божията милост е голяма. Да повярваш, означава да прекрачиш границата от Божия съд към милостта, благодатта на Иисус. Тази крачка не е детска игра. Но тя означава спасение от смъртната опасност!

Моят приятел Алберт Хофман, пионер-мисионер в Нова Гвинея, ми разказа веднъж една случка, която не съм забравил. Бях му казал: „Брат Хофман, аз водя тежка борба, за да следвам истински Христос. Даже за един пастор не е никак лесно да принадлежи на Иисус в един свят, който служи на дявола и върви към ада“. „В тази връзка искам да ти разкажа нещо — започна той. — В Нова Гвинея имахме обичай папуасите, които искаха да станат християни, да се обучават, за да познаят Христос правилно. След това някой неделен ден ги кръщавахме. Това винаги беше голям празник. На него идваха и много езичници. Но решаващото се случваше вечерта преди този ден. Запалваше се голям огън. Кръщелниците се приближаваха към него. Носеха в ръце всичките си вещи, предназначени за идолопоклонство: магьосничски предмети, идоли, амулети. Приближаваха се към огъня и хвърляха тези знаци на предишния си живот в пламъците. Веднъж наблюдавах една млада жена. Тя също се приближи към огъня. Ръцете й бяха пълни с идоли и амулети. Но в момента, в който трябваше да ги хвърли в огъня, тя не можа да го направи. Сигурно си каза: «С тези неща са живели дедите ми. С тях е свързано цялото ми минало. Не мога да се разделя с тях!». И отстъпи назад. Но тогава й дойде на ум: «В такъв случай не мога да принадлежа на Христос!». Отново направи три крачки към огъня, пак не успя да се раздели с предметите и отново отстъпи назад. Тогава отидох при нея — разказваше по-нататък Хофман, — и й казах: «На теб ти е трудно. По-добре си помисли още веднъж. Можеш да се обадиш за следващото кръщение». Тогава младата жена отново се замисли за миг, направи бързо трите крачки напред, хвърли нещата в огъня и падна в безсъзнание.“ Никога няма да забравя как мисионерът Хофман, победител в християнския живот, с лице, като че изваяно от дърво, накрая ми каза: „Мисля, че само онзи, който е преживял истинско обръщане към Бога, може да разбере сътресението на тази жена“.

Приятели, пътят до спасителния ковчег е само една крачка. Излезте от опасната за живота зона и влезте в обятията на Иисус. Тази крачка не е детска игра. Тя означава скъсване с цялото минало. Но по-евтино не можете да минете.

Достатъчно ясен ли бях? Потресаващо ми действа постоянно да виждам как, въпреки многото предупреждения, толкова много хора вървят към своята вечна гибел! Бог не иска това! Бог иска да се спасите! Затова е изпратил Своя Син. Затова е платил вашия дълг. Вие трябва само да признаете пред Него вината си и да приемете с вяра спасението, платено за вас от Иисус.

Когато веднъж по време на Третия райх ме бяха извикали в Гестапо, трябваше да чакам в една зала, пълна с архивни шкафове. В шкафовете бяха натрупани планини от папки с документи. От всяка папка се подаваше етикет. На тези етикети бяха написани имена: например Карл Майер или Фридрих Шулце. Тъй като трябваше да чакам безкрайно дълго между тези шкафове, благодарих на Бога, че не съм принуден да прекарвам живота си сред такива папки. И от скука започнах да чета имената: „Карл Майер, Фридрих Шулце“. И изведнъж виждам: „Вилхелм Буш“! Значи имаше папка и за мен! И в миг архивните шкафове вече не ми бяха така скучни, можете да бъдете сигурни в това. Там беше моето досие и страшно ми се искаше да го измъкна и да прегледам какво бяха написали тези юнаци за мен. Но само стоях разтреперан пред него: „Моето досие!“.

Виждате ли, така беше и с кръста на Иисус. В моя живот имаше моменти, когато нищо не ми беше така скучно като християнството. Всяко градинско увеселение ми беше по-интересно — до мига, в който за първи път забелязах кръста на Иисус: „Тук става въпрос за моето досие! Говори се за моята вина и моето спасение!“. Оттогава кръстът на Иисус е най-интересното нещо за мен. О, виждате ли Човека с трънения венец? Това е Спасителят. Там на кръста се извършва изкупването на моя и вашия живот. Това се отнася за вас, дори да не го знаете. О, аз говоря много високо, знам, трябва да говоря по-тихо. Но я се опитайте да говорите тихо при такова послание!