Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (54)

1. Светът, в който живеем

Вижте, аз черпя своя светоглед от Библията. И намирам, че той е единственият верен — всички останали за около 20 години се сгромолясват. Е, Библията казва, че когато Бог е създал света, всичко е било съвършено. Тогава Адам не е ходел по нервите на Ева и Ева не е ходела по нервите на Адам. Имало е пълна хармония. Живият Бог не е ходел по нервите на хората и хората не са ходели по нервите на Бога. Разбирате ли, всичко е било взаимносвързано — Бог с хората и хората помежду си. Тогава пропастите ги е нямало.

Но Библията разказва, че в началото на човешката история се е случила една катастрофа. Тя се нарича „грехопадение“. Човекът бил въведен в изкушение. Трябвало да не яде от плодовете на едно определено дърво. Бог му бил забранил това. Но то го блазнело и тъй като можел да избира, той избрал да не се подчини и ял от забранения плод. И в този момент, който в историята на човечеството се нарича „грехопадение“, всичко се разпада.

Бог и хората се откъснали един от друг. Бог изгонил хората от Рая и поставил един херувим да пази входа му. Оттогава ние живеем отделени от Бога. Оттогава ние ходим по нервите на Бога и Той — по нашите. Опитайте някой път да говорите с хората за Бога. Те веднага се нервират: „Я престанете с това! То не се знае дали Той въобще съществува!“. Между нас и Бога има страшна бездна.

В същия момент и хората се разделили един от друг. Това се вижда още при децата на Адам и Ева. Оттогава е започнало това „ходене по нервите“. Каин и Авел били родни братя — това го има, разбира се, тъкмо братя и сестри могат ужасно да си ходят по нервите — но много се различавали един от друг. Всъщност не може да се каже точно защо. Един ден земеделецът Каин бил с мотиката си на полето. И се задава Авел. Мога да си представя как у Каин всичко се преобръща: „Ах, този лигав подмазвач! Не мога да го гледам!“. А Авел дори се приближава към него и му казва няколко думи. Тогава Каин хваща мотиката и с всичка сила удря омразното лице — и идва на себе си едва когато брат му вече лежи мъртъв пред него.

Приятели, днес ние сме цивилизовани и не се трепем с мотики. Макар че, когато четете вестници, виждате, че и това става. Като си помислим за масовите убийства по времето на Третия райх — по принцип това е същият Каинов синдром — „мразя хората“! И така биват избивани стотици хиляди!

Каин идва на себе си едва когато Авел вече лежи мъртъв пред него. Малко се стряска. Но после изравя плитка дупка, търкулва трупа в нея и го засипва с пръст. Оглежда се и установява: никой няма наоколо, никой не е видял… Ние, хората, все си мислим, че като никой не е видял, и нищо не се е случило. Знаете ли колко тъмни истории влачат хората със себе си! Каин се маха оттам. Става му страшно. Изведнъж някой вика: „Каин!“. „Я гледай! Кой ли вика?“ „Каин!“ Тогава го полазват студени тръпки. Изведнъж разбира кой вика — живият Бог! Той е бил там! Той е бил ням свидетел! „Каин!!! Къде е брат ти Авел?“ Каин все още се опитва да се отбранява: „Аз да не съм бавачка на брат си! Трябва ли да бъда пазач на Авел?“. „Каин — казва Бог, — кръвта на брат ти вика към Мен от земята.“

Вижте, тази история много ясно показва, че след грехопадението всичко се е разпаднало. Хората са се откъснали един от друг. Ние си действаме на нервите. Бог и човекът са се откъснали един от друг. Бог действа на нервите на Каин, както и на нервите на някои от вас. Но ние не можем да се отървем от нашите ближни — не можем да се отървем и от Бога! Това е светът, в който живеем!