Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jessus — unser Schicksal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2021)

Издание:

Автор: Вилхелм Буш

Заглавие: Иисус наша съдба

Преводач: Димитър Цицелков

Година на превод: 1992

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: не е указана

Художник: Здравко Ненов

ISBN: 978-619-7015-46-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10491

История

  1. — Добавяне

5. За онзи, който има време

Накрая трябва да ви кажа още нещо, което е много важно: докато сме под властта на дявола, ние сме съсипани от бързане. Но аз познавам един човек, който има време за вас, и това е Иисус, Спасителят, Възкръсналият! Жените може би се оплакват: „Мъжът ми никога няма време за мен!“. А мъжете се оплакват: „Жена ми никога няма време за мен!“. Родителите казват: „Децата никога нямат време за нас!“. Децата се оплакват: „Родителите ни никога нямат време за нас!“. Чуйте: Иисус има време! Иисус има време за нас! Напоследък това беше откритие за мен. Миналата седмица имах някои сериозни проблеми, които сега няма да излагам подробно. Но понякога човек бива изцяло въвлечен в конфликтите на нашето време. Бях така потиснат, че жена ми ми каза: „Станал си непоносим, но аз мога да те разбера“. Тогава се изчервих, разбирате ли, и избягах в гората. В тишината си поговорих с моя Спасител: „Господи Иисусе, искам да Ти обясня цялото положение“ — и Му разказах всичко. И Той не бързаше, така че можах да Му обясня всичко подробно. Неусетно, като в един миг, изминаха два часа. И тогава отворих Новия Завет — и там всяка дума беше като отговор, който Бог даваше лично на мен! Колко радостен бях, когато си отидох у дома! Бях открил нещо съвсем ново: Иисус има време за мен!

В Новия Завет има една чудесна история. Един слепец седи на улицата и проси. Има си голяма дървена паничка. И когато някой мине, той протяга паничката и се провиква: „Дайте ми милостиня!“. Веднъж покрай него минават много хора. И слепият си мисли: „Какво ли е това? Шествие или военна колона?“. Накрая пита: „Какво става?“. Някой му извиква: „Иисус минава!“. Тогава на слепия му просветва отвътре. Той е чувал за Иисус и вече знае, че Иисус е Божият Син. И започва да вика с всички сили: „Иисусе, Божи Сине, помогни ми! Иисусе, Божи Сине, смили се над мене!“. Хората се ядосват и му казват: „Не викай толкова! Искаме да чуем какво говори Иисус!“. Но слепият продължава да крещи: „Иисусе, Божи Сине, смили се над мене!“ — и не спира. Хората се нервират и го заплашват: „Ще те пребием, ако не млъкнеш!“. Една заплашителна тълпа е опасно нещо. Но слепият не се отказва: „Иисусе, Божи Сине, смили се за мене!“. Ако беше попитал мен, аз щях да му кажа: „Виж сега, трябва да разбереш, че Иисус е на път за Голгота. Той иска да умре за хората. Хората загиват заради греховете си. Иисус иска да разреши въпроса за греховете им, като вземе греховете на хората върху Себе Си и ги помири с Бога. И после Той ще възкръсне, ще победи смъртта. Това са неща, които засягат целия свят, и ти не можеш точно сега да пречиш“. Но слепецът крещи с всичка сила: „Иисусе, Божи Сине, смили се над мене!“. И тогава идва един от най-хубавите текстове в Новия Завет, а именно: „Иисус обаче се спря“. В този случай аз бих му казал: „Ах, Господи Иисусе, ако сега имах спешно заседание, нямаше да позволя да ме задържа някой си!“. „Иисус обаче се спря и заповяда да го доведат при Него“ — се казва в Библията. Иисус, който решава проблемите на човечеството, има време за този сляп просяк! Толкова е ценен за Него отделният човек!

Толкова сте ценен за него и вие! Вярвате ли, че в целия свят има някой друг, за когото да сте толкова ценен? И тъкмо за Него да нямате време! Дяволът трябва доста да ви е оглупил!

Веднъж чух една необикновена история: един кораб започнал да потъва. Стюардът тичал по коридорите и викал: „Всички на палубата! Корабът потъва!“. Минал и край кухнята. Там готвачът най-спокойно готвел пиле и отговорил: „Първо да си свърша работата!“ — и продължил да си готви. Потънал заедно с пилето си. Той ми прилича на съвременния човек, който казва: „Иисус? Не е актуално! Не ме интересува. Нямам време!“. И така светът върви към ада без Иисус.

Аз мисля, че най-напред трябва да направим най-важното. И ако Бог дава спасение, най-важното е да приемем това спасение! Много бих желал сега да застанете пред кръста на Иисус и да можете заедно с поета да кажете:

„О, Царю на Вселената и на планетата Земя,

забит бе в нея Твоят кръст, на който Ти вися!

Защо ли тук дойде — във мрак, безчестие, нищета?

За грешник като мен плати високата цена!

Ти, Господи Иисусе, за мене тук умря.

Пред кой да преклоня глава,

пред кой да падна ничком?

Чуй моето «Благодаря!» — чрез тебе имам всичко!

Живота — колко е това? — на тебе посвещавам.

От днес съм Твой — за вечността,

която Ти ми даваш“.