Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (15)

4. За един човек, който също нямаше време

Още не съм свършил напълно. Сега искам да ви разкажа за един човек, който също нямал време. Той е описан в Новия Завет. Казвал се Феликс и бил голям човек — римски губернатор. Феликс е чудесно име — означава „щастливият“. Той имал жена, която се казвала Друсилия. Имал и един затворник, който се казвал Павел. Един ден, тъкмо когато имал много време, казал: „Нека да разпитаме малко този Павел. Жено, ела с мен!“. И отиват в съда. Сядат тържествено на местата си. Отляво и отдясно стоят легионери. Довеждат затворника. „Говори, Павле, защо си тук?“ — поканва Феликс арестувания. Тогава Павел започва една великолепна реч. Де да можех и аз да говоря така. Речта му става все по-сериозна. Изведнъж се разбира, че живият Бог присъства в залата! Павел говори за справедливостта, която трябва да проявява един съдия. Това неприятно жегва Феликс. Той си мисли за всички тъмни истории с подкупи. Павел говори за целомъдрието. Тогава Друсилия почти пада от стола. „От кое ли време идва пък тоя!“ — мисли си тя. И когато Павел продължава: „Бог държи на тези неща“, и на двамата им става горещо. После Павел говори за Божия съд, на който човек може да бъде погубен. Тогава Феликс скача и извиква: „Почакай, Павле! Всичко това, което казваш, е много хубаво. То сигурно е и много важно. Когато имам повече време, ще те изслушам пак. Но сега нямам никакво време!“. И заповядва да го отведат. Но никога повече не намира време…

Страхувам се, че когато нямаме време да оставим Бог да ни говори за справедливостта, за целомъдрието и за Божия съд, тогава и нашето положение е подобно на това на Феликс! Доста неловко се чувстваме, когато усетим Божията истина, нали? Тогава се спускаме към най-близкото кино или пускаме телевизора. Така поне ще си останем в средата, която не ни притеснява. И всичко си остава постарому.

Не е ли ужасно, когато за един живот се каже: „Всичко си остана постарому“? Идва Божият Син и казва: „Виж, Аз подновявам всичко. Аз опрощавам миналото! Със Своята смърт ще ви откупя влизането в Божието царство! Ще ви дам Светия Си Дух, за да станете нови хора!“. А ние казваме: „О, не!“. И всичко си остава постарому. Има „християни“, чието християнство отдавна е умряло, а те просто не са забелязали това — и всичко си остава постарому. Ах, приятели, не искам с вас да стане така! Желая ви най-прекрасното възможно нещо — да не остане и при вас всичко постарому, а всичко да стане ново чрез Иисус!