Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (44)

2. Как да се науча да се моля?

а) Първият вик на живота

А как човек се учи да говори? Можете ли да си спомните как сте се научили да говорите? Не, не можете! Аз също не мога. Но ако искате да се научите да се молите, ще трябва най-напред да научите първия вик на истинския живот от Бога. Искам да ви кажа какъв е този вик.

Господ Иисус разказва една случка: двама души влезли в църква. Единият от тях бил знатен човек и имал високо положение в обществото. Той веднага излязъл напред и започнал: „Мили Боже, благодаря Ти, че съм толкова добър човек…“. Още при тези думи Бог си запушил ушите. Човекът можел да говори колкото си иска — Бог вече не го слушал. Това се случва. Вторият бил доста пропаднал тип. Бихме казали, леко криминален. Спекулант, контрабандист или нещо подобно. Библията нарича това „бирник“. Когато влиза в църквата, той се уплашва от тържествеността, спира на вратата и си казва: „Тук не ми е мястото. В кръчмата — да, но не и тук“. Тъкмо се кани да излезе, и си спомня за какво е дошъл. Той безгранично копнее за Бога. Както и ние безгранично копнеем за Бога — да се върнем при своя Баща. И така, човекът не може да излезе. Но и да влезе вътре също не може. Спомня си как изглежда неговият живот… Тогава скръства ръце и казва само: „Боже, смили се над мен, грешника!“. Библията казва, че тогава запял небесен ангелски хор, защото един човек оживял!

Първият вик на един нов живот е: „Аз съгреших!“. Нека илюстрирам това: когато се роди първият ми син, стоях при жена си по време на раждането, което беше много тежко. Мислех си за думите на Иисус: „Жена, която ражда, е в скръб“. Струваше ми се, че любимата жена, чиято глава държах, няма да може да издържи раждането. И внезапно чух едно гласче, едно тъничко квакане! Детенцето се беше родило! Един нов живот! Това квакане не беше някоя прекрасна песен. Но аз завих като дворно куче, когато го чух. Разбирате ли? Това ме потресе — първият вик на един нов живот!

И вижте, първият вик на живота от Бога е този, когато един човек най-после влезе в светлината на истината и каже: „Аз съм вършил грях! Боже, смили се над мен, грешника!“. От цялото ви молене няма да излезе нищо, ако в началото не стои този първи вик на живота. Още не съм видял дете, което да е започнало направо с големи речи винаги в началото идва първият вик на живота! А и няма друг път към Божието царство!

Първият вик на живота! Това случило ли се е вече във вашия живот? Не? Тогава, за Бога, усамотете се на някое тихо място! Приятели, аз не ви вербувам за църквата — просто много ми се иска поне няколко души от вас да не отидат в ада! И това не може да стане по друг начин, а само като нададете първия вик на живота от Бога: „Господи, аз съгреших! Боже, смили се над мене, грешника!“.

Когато блудният син оставил свинете и се върнал вкъщи, първото нещо, което казал, било: „Татко, съгреших пред небето и пред тебе“. В момента, в който изговорите това, Иисус, Божият Син, застава пред вас и ви казва: „Скъпи мой, скъпа моя. Аз умрях за твоите грехове! Аз платих за теб!“.

б) Само Божиите деца могат да се молят истински

Напоследък срещнах един познат, който има три сладки деца — едно момче и две момичета. Когато идваше насреща ми, забелязах как децата едно през друго му говореха и той едвам успяваше да им отговаря. Приближих се до него и казах: „Добър ден, господин еди-кой си! Добър ден, дечица!“, както обикновено се прави. Но, гледай ти, децата моментално млъкнаха! Пред чуждия онемяват. Значи всъщност децата могат да говорят истински само с баща си или с майка си. Когато дойде чужд човек, се смущават.

Така и ние можем да се молим истински само когато сме станали Божии деца. Затова и хората не могат да се молят — защото не са Божии деца. Ах, да, ние тачим Църквата, ние сме кръстени, ние сме „християни“. На Коледа и на Великден ходим на църква. Поздравяваме свещеника, целуваме му ръка. Веднъж един проповедник казал на слушателите си: „Вие сте кръстени зайци!“. Някой го попитал: „Какво значи това?“. А той отговорил: „Ако хванеш един заек и го кръстиш, после той веднага ще скочи обратно на полето. И вие правите същото — едва кръстени, веднага скачате обратно в света!“. Драги приятели, така човек не може да се моли. Само истинските Божии деца могат истински да се молят. И затова само истинските Божии деца могат да бъдат истински радостни!

Вижте, трябва да станете Божии деца! По природа не сте такива. Може да имате християнско лустро, но не сте Божии деца. Човешко дете се става чрез раждане, а Божие дете се става чрез новораждане! Вие трябва да станете Божие дете и тогава ще можете да се молите! Да, Божиите деца не могат да живеят, без да се молят. За тях молитвата е като дишането. Моите момчета често се шегуват, като си казват едно на друго: „Не забравяй дишането!“. Вие забравяте дишането на душата! За Божиите деца молитвата е дишане. И така, вие трябва да станете Божие дете!

Сега искам накратко да ви кажа как човек може да стане Божие дете — само чрез Иисус! Той казва: „Аз съм вратата. Който влезе през Мен, ще бъде спасен“. През мрака на света Иисус идва към вас — Човекът с белезите от гвоздеи. Вас не ви е било грижа за Него. Струвало ви се е, че тези истории за Иисус са някакви глупости. Но той ви среща. И тогава може да се случи да Го познаете — Човека от другото измерение, Сина на живия Бог, вашия Спасител!

Първата крачка, за да стана Божие дете, е да позная Иисус! А втората крачка е да се доверя на този Иисус. Той може да приведе в ред вътрешния ми живот, постоянното ми безпокойство, скритата ми вина, младежките ми грехове. В Стария Завет един Божи човек е казал: „Ти управляваш работите на душата ми“. Изведнъж човек започва да има доверие на Иисус. И Му вярва така, че добива смелостта да скъса с досегашния си живот и да се предаде изцяло в Неговата ръка. Това наричаме покаяние или обръщане. Най-великият час в моя живот беше, когато на 18 години напуснах безбожния си път и предадох живота си на Иисус. В това не ми помогна никой. И аз също не мога да ви помогна. Вие сами трябва да се разберете с Него. Просто трябва да поемете риска и да Му кажете: „Вземи моя живот в ръцете Си, Господи Иисусе, предавам Ти го завинаги!“. В момента, в който направите това, вие ставате Божие дете. Понякога при мен идват хора и ми заявяват, че човек можел да се спаси и по друг начин. Е, опитайте, ако искате! Но аз ви казвам, че има само една врата към Божието царство! И тази врата се казва Иисус! Иисус — за нас умрял и за нас възкръснал!

А когато вече станете дете на Бога, тогава, моля ви, не преставайте да търсите Иисус! Той вече толкова дълго ви е търсил! Тогава можете да се молите, тогава мизерията в живота ви ще свърши и ще можете да излеете сърцето си пред Него — като дете пред баща си.

Аз съм стар пастор и познавам много хора. Днес съм убеден, че всеки човек — всеки! — си има своите тъмни тайни. Ние ги носим със себе си. Но когато стана Божие дете, мога да излея сърцето си пред Иисус. Мога да Му изкажа тъмните си тайни, всичко, с което не мога да се справя, нередните си връзки. На Него мога да кажа всичко, което не мога да доверя на никой човек.

В края на един летен лагер с моите момчета някои от тях ми разказваха случки от своя живот. Едно 17-годишно момче ми разказа: "Аз бях християнин, но вече почти бях захвърлил всичко. Един ден, преди да отида на библейски час, казах: „Господи Иисусе, ако тази вечер не ми кажеш нещо лично — лично на мен — тогава ще зарежа всичко. Ако нямам яснота, не мога да се справя със себе си и с живота в големия град“. И продължи: „Когато след библейския час си отидох вкъщи, всичко ми беше ясно! Той беше чул молитвата ми и ми отговори лично!“. Трогна ме този разказ на момчето, което от неверие и отчаяние беше повикало Иисус и беше получило отговор. О, да можехте да си представите какви отговори на молитвите си получават Божиите деца!

Майка ми живееше в Хюлбен, в Швейцарските Алпи. През войната тя веднъж ми писа: „Тази нощ се събудих в три часа. Размислих се за децата си на бойното поле, за внуците си, за вас в бомбардираните части, за Елизабет в Канада, от която нямам никакви новини. И ме налегна такава тревога, сякаш някой ме душеше с железни ръкавици. Не можех повече да издържам и се помолих: «Господи Иисусе, кажи ми една дума! Не мога да издържа от притеснение!». Светнах лампата, взех Библията — блазе на онзи, който има Библия на нощното си шкафче! — и я отворих. Първото, което прочетох, беше: «Всяка ваша грижа оставете на Него, защото Той се грижи за вас»“. Писмото на майка ми завършваше с прекрасните думи: „Тогава мигновено оставих всичко на своя Спасител, изгасих лампата и радостна заспах“. Това е страхотно: „Мигновено оставих всичко на своя Спасител, изгасих лампата и радостна заспах“. Когато човек е станал Божие дете, той може да живее така.

Спомням си, че един ден майка ми каза: "Снощи бях толкова уморена, че въобще не можах да се помоля. Можах да кажа само: „Лека нощ, мили Спасителю!“. Тогава си помислих: така говорят Божиите деца със своя Господ, толкова естествено. И Той наистина бди над тях. Във всеки час на деня и нощта моят Спасител е тук, аз съм Негово притежание и мога съвсем сигурно да разчитам на Него.

Разбрахте ли? Ако човек не може да се моли, това е направо катастрофа. Пожелавам ви първия вик на живота: „Аз съгреших, Боже, бъди милостив към мен, грешника!“. И ви пожелавам да не се успокоявате, докато не станете Божие дете. После вече няма какво да ви мисля.