Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (45)

1. Без вяра не можем да се справим

Да, веднага трябва да ви кажа това, ако човек не може да вярва, изобщо не може да се справи с живота! Тук не мога да дам никакъв съвет. На невярващия човек не може да се помогне. Искам да ви изясня защо това е така.

Ние мислим, че Бог е някаква богословска догма, идея, природна сила или нещо подобно. Приятели, Бог е личност, Той наистина съществува и изцяло изпълва всичко. И ако аз не съм се помирил с Бога, ако отношенията ми с Него не са в ред, ако не съм Божие дете, тогава живея откъснат от действителността. А това е опасно.

Най-великият час в моя живот беше, когато аз, като младши офицер през Първата световна война, внезапно разбрах: „Бог съществува!“. Почувствах се като човек, който се е блъснал с колата си в стена. Аз и по-рано бях казвал, че вярвам в някакъв Господ Бог, но не бях осъзнал, че той е действителност. Тогава обаче се сблъсках с реалността на Бога.

В Библията има един потресаващ псалм, който говори за това, че Бог е толкова действителен, че човек просто не може да избяга от Него. Там се казва така: „Ако се изкача на небето, Ти си там“. Американският космонавт Глен каза, че най-вълнуващото нещо за него в космическата капсула било, че осъзнал: „Бог е и тук!“. „Ако се изкача на небето — или полетя в Космоса — Ти си там.“ Ако се свра в най-дълбоката шахта на някоя мина — над 1000 метра под земята — и там се натъквам на Бога! Псалмистът казва по-нататък: „Ако си постеля в ада, и там си Ти“. Когато летях за Калифорния, жена ми беше сложила в куфара ми един стих от този псалм и аз го прочетох, когато отворих куфара си в Сан Франциско: „Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти“. Бог е великата реалност.

И тъй като Бог е великата реалност, човек не може безнаказано да живее откъснат от Него. Ако живея така, като че ли няма Бог, не изпълнявам Неговите заповеди, прелюбодействам, лъжа, не почитам родителите си, не почитам Бога, тогава аз просто се разминавам с действителността. И тогава не мога да се справя с живота. Огледайте се наоколо — хората просто не се справят — дори и онези, които печелят много пари. В душата им има голямо безпокойство, в личния им живот нещо не е в ред, в семейството им също.

„Как да се справим с живота, ако вече не можем да вярваме?“ Тогава няма да можем да се справим с живота! Да не говорим пък за смъртта! След сто години никой от нас тук няма да е жив на тази земя. Тогава всички ще сме опитали смъртта.

Някои казват: „След смъртта няма нищо. Отиваме в небитието!“. Но помислете си на кого предпочитате да вярвате — на собственото си сърце или на думите на Бога. Как може човек да се справи в смъртния си час, когато изведнъж му стане ясно: „От всичко, което съм събрал, не мога да взема нищо със себе си“. Например човек си е построил къщичка. Аз не, но може би вие. Аз имам хубава библиотека. И от всичко, което ми е било скъпо, и от хората, които съм обичал, нищо и никого не мога да взема със себе си. Има само едно нещо, което човек взема със себе си във вечността — своята вина пред Бога. Представете си: лежите на смъртно легло и изведнъж ви става ясно: „Трябва да оставя всичко, само всичките ми грехове и беззакония от младостта ми досега ще дойдат с мен пред лицето на светия и справедлив Бог!“. Как можем да се изправим пред Божия съд без вяра в Онзи, който оправдава безбожните? Ще застанем пред Него!

Господ Иисус, който е толкова милостив, казва: „Не се страхувайте от онези, които могат да ви убият“. От такива хора аз бих се страхувал. Но Той казва, че това са дребни риби! „От тях не се страхувайте! Но се страхувайте от Онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.“ И Иисус повтаря още веднъж: „Да, от Него се страхувайте!“.

Това се случи преди няколко години. В Норвегия живее един прочут професор на име Халесби. Аз се запознах с него. Чудесен човек. Такъв един истински, тежък, сериозен норвежец. Той проповядваше цяла седмица по радиото. Мога да си представя как е стоял пред микрофона, когато е казал: „Може да се случи така, че тази вечер мирно и тихо да си легнете, а на сутринта да се събудите в пъкъла. Искам да ви предупредя!“. Това предизвика страхотна буря, защото норвежците спадат към категорията „модерни хора“, а това е изключително важно в днешно време. Един журналист от голям вестник в Осло написа уводна статия със следното съдържание: „Та ние не живеем в Средните векове! Наистина е непростимо, когато една модерна институция, каквато е радиото, се използва за разпространяване на такива глупости!“. А когато един голям вестник изнесе такова нещо, всички по-малки му пригласят в хор. И цялата тази гора от вестници жужеше: „Да не би да живеем в Средновековието! Как може един професор да говори за ада!“. Тогава радиото в Осло помолило проф. Халесби да изясни още веднъж въпроса. И той отново излиза пред микрофона и казва: „Аз трябва да изясня този въпрос и ще го направя: може да се случи така, че тази вечер мирно и тихо да си легнете, а утре сутринта да се събудите в пъкъла. Искам да ви предупредя!“. Тогава вече избухна бомба! На всички епископи в Норвегия беше зададен въпросът: „Има ли ад, или няма?“. Даже и списанието „Шпигел“ се занима с това и помести една голяма статия: „Спор за ада в Норвегия“. Не беше минала и година от тази буря и аз трябваше да изнасям беседи пред студенти в Осло, а вечерите имах няколко публични лекции. Започнах с пресконференция. В хотела се бяха събрали представители на всички вестници. Тогава се случи нещо чудно — вдясно от мен стоеше журналистът, който тогава беше предизвикал целия този шум, а вляво — професор Халесби, като представител на евангелската преса. И тогава естествено, се започна. Журналистът се нахвърли върху мен: „Пастор Буш, аз имам спор с професор Халесби. Вие сте съвременен човек. Как мислите — има ли ад?“. „Да — отговорих аз, — естествено, че има ад! Разбира се!“ „Не разбирам как можете да твърдите това!“ На това отвърнах: „С радост ще ви го обясня. Вярвам, че има ад, защото самият Иисус казва това. Аз напълно вярвам на думите на Иисус. Той знае повече от всички умни хора“.

А Божието Слово казва: „Бог иска на всички умни хора да се помогне да стигнат до познаване на истината“. Затова и говорим за вяра, защото Бог ни е показал начин, по който човек може да живее блажено и блажено да умре.

Как ще се справим с живота, ако вече не можем да вярваме? Как мога да се ориентирам в живота, ако вече не мога да вярвам? Така няма да можем да се справим с живота!

Позволете ми да се обоснова и по още един начин. Представете си, че имате една малка, хубава златна рибка. Един ден ви идва на ум: „Бедничката ми, защо трябва по цял ден да стоиш в студената вода? Сега ще те настаня по-добре!“. Изваждате я от водата, изтривате я с хавлиена кърпа и я поставяте в златен кафез. Давате й най-добрата храна — не зная какво ядат златните рибки — може би мравешки яйца или нещо подобно. Давате й значи най-хубавите, най-тлъстите мравешки яйца и й казвате: „Мила моя златна рибке, виж какъв златен кафез, какви чудни мравешки яйца, какъв свеж въздух! Сега ти е добре, нали?“. Какво ще направи златната рибка? Ще замаха с перки от благодарност и ще каже: „О, благодаря, благодаря!“. Не. Ще отваря отчаяно уста и ще се мята. И ако можеше да говори, би казала: „Не ти ща златния кафез, не ти ща мравешките яйца, искам си в моята среда, искам във водата!“. Вижте сега: нашата жизнена среда е живият Бог, който е създал небето и земята, а също и нас. „Животът извира от Тебе“ — така започва националният химн на Швейцария. Бог е нашата естествена среда. И докато нямам мир с Бога, мога да сложа душата си в златен кафез, нали разбирате — днешният човек осигурява на душата си всичко: удоволствия, пътешествия, най-добро ядене, хубаво вино, всичко! — но нашата душа се мята отчаяно и казва: „Всъщност аз не искам всичко това! Искам си в моята среда! Искам мир с Бога!“. Не бъдете така жестоки към себе си! Нашето сърце вика в нас, докато намери покой в живия Бог! Както рибата иска да се върне в своята естествена среда, така и душата ни иска да отиде при Бога, който е нашата среда.

Как искаме да се справим с живота, ако не можем вече да вярваме? Мога да кажа само, че тогава няма да се справим — нито с живота, нито със смъртта, нито през вечността! И когато възразите: „Че хората се справят, и то много добре!“, тогава трябва да ви отговоря: „А това продължава ли и после?“. Да? Човек като Гьоте, който е бил красив, бил е богат, бил е министър, бил е умен — с две думи, човек, който е имал всичко — в края на живота си е казал на Екерман, че ако събере всичките часове, през които е чувствал вътрешно задоволство, няма да се съберат и три дни. Така му е липсвал мир! Не, човек не може да се справи с живота, ако няма вяра!

Това е първото, което исках да ви кажа. Сега идва втората ми точка.