Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (76)

1. Иисус ще дойде отново

Библията казва съвсем ясно, че в центъра на всички очаквания на християните за бъдещето стои едно велико събитие. Презреният Иисус Христос ще дойде отново с голяма слава!

Когато се възнася към небето, Неговите ученици стоят и гледат как Той изчезва в другото измерение. „Един облак Го скри“ — се казва там. И след това изведнъж пред учениците застават двама пратеници на Бога, които казват: „Този Иисус ще дойде отново така, както Го видяхте да отива към небето!“. Иисус ще дойде отново! Един ден Господ Иисус ще нахлуе отново от Божието измерение в нашия триизмерен свят с великолепна слава. Това е надеждата на християните.

Искам да ви разкажа как това малко странно послание ми стана пределно ясно. Беше преди около 35 години, когато аз отидох като съвсем млад пастор в един миньорски район на Есен. Бях младеж на 27 години — сам между 12 хиляди миньори. Никой не искаше и да знае за моите проповеди. В центъра на този район имаше един мрачен площад, обграден от жилищни сгради с вид на казарми. В единия ъгъл на площада беше останала една малка къщичка. В нея си уредих една заличка, в която започнах да провеждам библейски часове. Беше хубаво, когато хората започнаха да идват — няколко миньори, комунисти и свободомислещи, които искаха да чуят какво има да им каже „попът“, няколко майчици, няколко деца, двама-трима младежи. Но странно — тази малка църква, която се оформяше, разбуни духовете на цялото население на района. Накрая се стигна дотам, че всеки път ни пречеха. Веднъж ни счупиха прозорците с камъни. Тогава поставихме капаци на прозорците. По тези капаци и друг път думкаха камъни. Един път играха футбол с консервени кутии точно пред вратата на заличката и вдигаха такъв шум, че не можехме да се чуваме. Правеха отпред демонстрации със свирки. След това пееха отвън:

Не се боиме ни от Бога, ни от дявола,

не щеме никой тук да ни освободи,

не ни е нужен ни Иисус, ни кайзера,

туй можем и самите ний!

А ние пеехме отвътре:

Бог е любов, нас, на греха роби,

Бог със любов ни освободи!

Какви времена бяха! Един ден беше особено зле. Сякаш адът и дяволът се бяха развихрили. И тогава се случи нещо особено странно. Чу се страхотен трясък по вратата и нещо тежко падна на земята. Помислих си: „Сега хвърлиха бомба!“. И чух как хората навън се разбягаха. Сърцето ми спря. Навън стана съвсем тихо. Отварям рязко вратата и гледам: до половината в една кална локва, лежи едно голямо метално разпятие. Познах го. Бяха го отскубнали от едно мъжко католическо общежитие наблизо и го бяха хвърлили пред нашата врата: „Ето ви го вашия Христос. В калта да лежи!“. Беше тъмна ноемврийска вечер. Валеше дъжд. А там, в калната локва, лежеше кръстът. Аз стоя на този мрачен площад с казармени жилища и минни кули. Зад мен е малката църквичка, разтреперана от страх. А образът на разпънатия Спасител лежи в локвата! Тогава си помислих: „Бог е имал хиляди пъти основание да остави този свят сам на себе си. А Той не го прави! Той изпраща Сина Си! И този Син прави нещо нечувано: Той взима нашата вина върху Себе Си и се оставя да Го приковат на кръста. А човекът, вместо да падне на колене пред този Спасител и да Го прослави, взима Неговия образ и го хвърля в локвата. Така човекът плюе в протегнатата ръка на Бога!“. Но знаете ли, те поне мразеха Иисус. А гражданите на днешния свят дори вече не Го мразят. Те в известен смисъл хвърлят Неговия кръст в калта с пълното си безразличие! В мен тлееше сподавен гняв. Мислех си: „Какво ще направи Бог сега? Сега трябва да падне огън от небето!“. Но никакъв огън не падна. Дъждът шумолеше. А фигурата на разпънатия Спасител лежеше в локвата. Отдалеч дочух подигравателен смях. Надсмиваха ми се. Тогава изведнъж ми хрумна: „Това няма да остане завинаги така — Божият Син, който умря за човечеството, да бъде така презиран. Това няма да остане така! Сега Той крие своята мощ и величие! Но ще дойде денят — и това е съвсем логично — когато този свят, който така Го презира, ще види, че той е бил единственият шанс за нас, хората, и че Той е Царят на света. Той ще се върне в блясък и слава!“. Както си стоях там в дъждовната вечер между своята църквичка, мрачния площад и разпятието в локвата и се канех да се върна в залата, за пръв път истински се зарадвах на това послание: „Иисус ще дойде отново!“. Застанах на катедрата, отворих Евангелието от Матей, 24-та глава, и прочетох: „… и ще видят Човешкия Син, идещ на небесните облаци със сила и голяма слава“. Оттогава с радост очаквам това събитие.

Знаете ли, когато виждам колко е презиран моят Спасител, Спасителят, който избавя от смъртта, който прощава греховете, който дава щастие и оправдава, радвам се, че идва денят, когато мантията на презрението ще падне от Него и Той ще дойде отново в слава!

Когато влязох за пръв път в големия младежки дом в Есен, се изненадах, че на стената висеше една-единствена картина. В голямата зала, в която се събираха стотици младежи, беше закачена картина, изобразяваща идещия Господ Иисус. На нея се виждаше един град, над него — облаци и в облаците на небето — един бял кон. На него язди Той, Царят, с издигната, прободена на кръста ръка. Попитах предшественика си, пастор Вайгле: „Закачил си тук единствено тази картина. Не е ли малко странно за младежки дом? Аз бих закачил нещо друго!“. Тогава той ми обясни: „Драги брат Буш, цялата седмица момчетата са в офиси, училища, фабрики и мини. Когато изповядат там Господ Иисус, получават само подигравки и обиди. И ако не искат да вършат грях заедно с другите, биват осмивани и нападани. Често са обезкуражени. Но когато са тук, картината трябва да им напомни, че победата на Иисус е решена веднъж завинаги. Негов ще бъде целият свят!“.

Аз съм изпитал в живота си колко чудесна е тази надежда! По време на Третия райх ме арестуваха в Дармщат, след като на едно голямо събрание бях говорил за Иисус. Седях в колата до комисаря от СС. Наоколо стояха стотици хора. Шофьорът получи заповед: „Тръгвай!“. Но моторът не запали. Колата, разбира се, беше хубава, но моторът не можа да запали. „Тръгвай, човече!“ — изкрещя комисарят. Аз седях арестуван до него. Моторът пак не запали. И тогава над възбуденото човешко множество един млад мъж извика силно от стъпалата на църквата:

Това, че Иисус ще победи, е твърдо решено,

и Негов ще бъде целият свят.

Защото за нас Той издъхна на кръста

и се въздигна на трона небесен.

Той всичко държи във Свойта ръка!

Да! Иисус ще победи!

И изчезна в тълпата. Най-после колата тръгна. Тогава казвам на комисаря: „Бедни човече! Аз съм на страната на победителя!“. Той се сви и промърмори: „Преди и аз бях в Християнския младежки съюз“. „Така — казвам аз, — а сега арестувате християните?! Не бих искал да си сменим местата!“ И така отпътувахме към затвора. Но пред мен се беше открила перспективата на завръщането на Иисус.

Колкото по-мрачно е времето, толкова по-важно става очакването на Неговото идване.

Вижте, завръщането на Иисус в слава на земята ще бъде третото идване на Иисус.

Той е дошъл за пръв път, когато е станал човек. Тогава е бил бебе, родено от Мария, и е лежал в яслата във Витлеем. Това празнуваме на Коледа, ако изобщо знаем за какво става дума — Божият Син е станал човек, за да можем ние да станем деца на Бога, за да стане Той наш брат.

Второто идване на Иисус става духом — сега, днес. Той казва: „Ето, стоя на вратата на вашето сърце и чукам. Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него“. Знаете ли защо се проповядва евангелието? Ние помагаме на Господ Иисус да достигне до вас. В Библията е казано: „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца“. Вие трябва да отворите сърцето си!

А за трети път Той ще дойде тук, на тази земя, видимо за всички, със сила и голяма слава. Вижте, това е толкова логично. Ние вече преживяхме всякакви системи на управление: конституционна монархия и абсолютна монархия, парламентарна демокрация и народна демокрация, диктатури и какво ли не още. Видяхме ги колко струват. Трябва наистина да дойде и Иисус, моят Цар, за да покаже как може да управлява!