Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jessus — unser Schicksal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2021)

Издание:

Автор: Вилхелм Буш

Заглавие: Иисус наша съдба

Преводач: Димитър Цицелков

Година на превод: 1992

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: не е указана

Художник: Здравко Ненов

ISBN: 978-619-7015-46-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10491

История

  1. — Добавяне

3. Бог се намесва!

Ако нямах какво повече да кажа, освен казаното досега, въобще не бих започвал да говоря. Но аз имам едно страхотно важно послание, което може да промени всичко. В цялата тази каша от ходене по нервите и взаимен тормоз се намесва Бог със Своето непонятно за нас състрадание. Целият този окаян свят лежи пред очите на Бога — и Бог се намесва!

Той се намесва по чуден начин. Това е удивителното послание на Библията! Той пробива стената, която е между нас, и идва при нас в лицето на Своя Син Иисус! Ако нашето време изтиква евангелието на Иисус настрана като нещо ненужно, то това не говори зле за евангелието, а е показателно за глупостта на нашето време, защото Иисус е единственият ни шанс. Какво по-велико нещо може да се случи от това, Бог да разруши преградата между Себе Си и нас и да ни даде Своя Син — в нашата отдалеченост от Бога, в нашето ходене по нервите, в нашите безкрайни разправии! И когато Божият Син Иисус Христос идва, положението коренно се променя.

а) Иисус ни подарява мир с Бога

Сега искам да ви покажа, че в Иисус се съдържа всичко. Иисус не е отделен от Бога. Той е Божият Син. Наскоро някой ми каза: „Иисус е бил човек като нас, нищо повече от един основател на нова религия“. Тогава аз му отговорих: „Очевидно имате някой друг предвид, а не Този, за когото говоря. Аз говоря за Онзи, който е казал: «Вие сте от тези, които са долу, а Аз съм от онези, които са горе»“. Да, за Него говоря, за Сина на живия Бог, който е едно чудо, който е съвсем различен от нас, който представлява нахлуването на Бога в този изгубен и прокълнат свят. Той не е отделен от Бога. И на Него никой не Му е ходил по нервите. Дори и Юда, който Го е предал. Ако мен някой ме беше предал, щеше много ужасно да ми лази по нервите. Но Иисус е обичал Юда до последния момент! Погледнете на живота на Иисус така: Човекът, на когото никой не му е ходел по нервите!

Ето и чудесната история за вечерта преди смъртта Му, когато Той вечеря заедно със Своите ученици. Знаете ли, в Близкия Изток хората не сядат на столове, а нареждат около трапезата широки възглавници, върху които се излягат. Аз не мога добре да си представя колко е удобно да се яде в това положение. Във всеки случай не може да се яде с нож и вилица. Но те са се хранели легнали. Предварително си сваляли сандалите. Обичаят бил първо да си измият краката от уличния прахоляк. През деня учениците много били обикаляли с Иисус. Вечерта уморени си събули сандалите и се свлекли по възглавниците. Мога да си представя как Петър поглежда Йоан и му дава знак с очи: „Някой трябва да донесе вода и гъба и да измие краката на другите. Я ти да свършиш тая работа, ти си най-младият! Нервираш ме с твоето клинчене, Йоане!“. А пък Йоан свива рамене и си мисли: „Петър ме нервира, защото постоянно ми се налага като на по-млад. Може пък веднъж и Яков да донесе вода и гъба, за да се измият краката!“. А Яков си мисли: „Как пък не, аз ще нося! Та аз съм един от любимите Му ученици! Матей да донесе!“. В този момент всички си ходят взаимно по нервите, защото всеки иска да се измъкне от работата, която трябва да се свърши. И тогава Иисус става. Учениците се стряскат: „Да не би Той!“. Да, Той го прави. Той влиза с престилката на домашния прислужник, с легена и гъбата, и измива краката на всички! И на Юда! И на Петър! И на Йоан! И на Яков! И на Матей! За малко щях да кажа — и на мен! Това е Иисус, в когото се съдържа всичко — Бог е в Него и Той обича другите.

Нека ви покажа Иисус — така Го виждам най-добре — как виси на кръста! Бих искал да мога да ви накарам да застанете заедно с мен на хълма пред портите на Ерусалим, където тълпата реве, където стоят римските войници със своите копия, и над главите на хората се издигат трите кръста. Този в средата, Него имам предвид. Този с трънения венец, Него искам да ви покажа. Приятели, там Той умира за вас, за да ви измъкне от тази неволя, където човек ходи по нервите на другия, където човек сам си ходи по нервите, където другите му ходят по нервите — и да ни помири с Бога.

Искате ли всичко, което стои между вас и Бога, да бъде отстранено? Тогава елате при кръста на Иисус. Този Иисус, който е умрял и е възкръснал за вас, е мирното предложение на Бога. Зарежете всичките си съмнения — а вие имате много такива! — и се хвърлете в обятията на този Иисус! Хвърлете старите окови и всичките си грехове пред краката на Иисус! Това става, като погледнете към кръста Му. Подайте Му ръка и Му кажете: „На Теб искам да принадлежа!“. В този момент вие сте направили решаващата крачка за мир с Бога. В Посланието към римляните апостол Павел пише: „И тъй, оправдани чрез вяра в нашия Господ Иисус Христос, имаме мир с Бога“. Иисус е мирното предложение на Бога. Приемете го! Ужасно е, че има толкова много хора, които са чули за това, но никога не са сключили мир с Бога. Ужасно е! Аз искам да се боря за вашите сърца! Искам да се боря за вашите души, за да приемете това Божие предложение за мир!

Днес имах разговор с журналисти. И стигнахме до въпроса: „Какво още може да се приема сериозно в днешно време?“. Аз им заявих: „Ще ви призная открито — след като преживях две войни и нацисткия режим, не знам вече какво трябва да приемаме сериозно. Мъдростите, които ми предлагат политици и пророци на разни мирогледи — че самите те не ги приемат сериозно, а какво остава за мен? Не зная какво друго между небето и земята бих могъл да приемам сериозно, освен мирното предложение на Бога в лицето на Иисус! Това мога да приема за нещо сериозно. Това е единственото, което може да се приеме сериозно. И си струва“. И ако млади и стари казват, че вече нищо не могат да вземат насериозно, то аз пък ви казвам, че Евангелието е точно книгата за вас. В лицето на Иисус Бог е погледнал извънредно сериозно на вас. Сега и вие трябва да погледнете сериозно на Неговото предложение за мир в лицето на Иисус!

Вижте, Иисус отново ни събира с Бога. Вашето нещастие е, че вие може би се смятате за християни и редовно си плащате църковния данък, но нямате мир с Бога! Казвам ви, Иисус е умрял за вас и е поел върху Себе Си цялата ви вина, за да можете сега да отидете при Него, да паднете на колене пред Него и да кажете: „Господи, при Теб идва един изгубен грешник. Аз вярвам в Теб, Аз Те приемам!“ — и с това да влезете в живота, в мира с Бога!

б) Иисус ни подарява мир с околните

Там, където е влязъл Иисус, има не само мир с Бога, но и мир с околните. Там престава и непрестанното ходене по нервите.

Сега слушайте добре. Сред вас има мнозина „християни“, но докато околните ви ходят по нервите, нещо не е наред. Ясно ли е това? Ще кажете: „Но вие не познавате оная коза, моята съседка!“. А аз ви отговарям: „Докато не я заобичате, има нещо във вас, което не е в ред. Защото, когато Иисус дойде в живота ни, престават проявите на слабите нерви, по които другите непрестанно ходят“.

Вижте, там където влезе Иисус, Той дарява мир с Бога и мир с онзи, който ми действа на нервите. И ако има хора, които ви действат на нервите, тогава трябва да приемете Иисус! Иначе нищо няма да ви помогне! Ще си разсипете живота с такива истории. Иисус трябва да ви дари мир с Бога и да изпълни сърцето ви, и тогава отношенията ви с другите също ще станат добри!

Аз имам един много близък приятел. Той има хубаво жилище, но хазяинът му е с тежък характер и само за пари мисли. Преди време му беше написал едно нагло писмо: „Това трябва да направите! Онова трябва да свършите! И това трябва да платите!“. Моят приятел разказва по-нататък: "Кипнах и седнах на бюрото да му напиша отговор. И изведнъж пред мен изникна образът на Иисус, който е умрял за мен, а също и за хазяина. И не можах. Отидох при него и му казвам: „Слушайте, наистина ли искате така да си говорим? И двамата сме разбрани хора! Не можем ли веднъж да си поговорим разумно? Вие наистина сте ми симпатичен. Не е необходимо да се държите с мен по този начин…“. Онзи наистина бил обезоръжен и разправията не се състояла. А днес са доста добри приятели, неприятният хазяин и ученикът на Иисус.

Мога ли да ви разкажа още една хубава случка? Внимавайте сега. Познавам един човек на име Дапоцо, френски проповедник. Едната му ръка е осакатена от престоя му в концентрационен лагер. Той ми разказа едно свое преживяване, което не мога да забравя: „Веднъж, точно по обяд, началникът на лагера заповяда да ме отведат при него. Заведоха ме в една стая, в която имаше сложена трапеза, но имаше прибори само за един. Влезе началникът. Аз бях страшно гладен. Той седна на масата и му сервираха фантастично ядене, първо, второ, трето, всичко поред. А аз трябваше да стоя мирно и да гледам. Той ми показваше колко е вкусно, а аз умирах от глад. Но това беше най-малкото. Накрая нареди да му донесат кафе. Сложи на масата едно пакетче и ми каза: «Погледнете, това ви е изпратила жена ви от Париж — сладки». Аз знаех каква оскъдица беше тогава и как е трябвало да пести жена ми, за да може да ми изпрати това пакетче със сладки. И тогава началникът на лагера започва да се тъпче с тях. Аз го моля: «Дайте ми поне едничка, няма да я изям, ще си я запазя за спомен от жена си!». А той се смее и изяжда и последната“. Това е един момент, когато „ходенето по нервите“ достига връхната си точка, когато човек започва да мрази! И Дапоцо продължи буквално така: "В този момент ми стана ясно какво означават думите на Библията: „Божията любов е изляна в сърцата ни“. Аз можех да обичам този човек! Мислех си: „Бедни човече! Ти си нямаш никой, който да те обича. Само омраза те заобикаля! Колко ми е добре на мен, като дете на Бога!“. Разбирате ли, той е могъл да го обгърне със съчувствие и състрадание. Онзи вече не му ходел по нервите! Тогава началникът на лагера скочил — той усетил това — и избягал навън! Дапоцо го посетил след войната. Човекът побледнял: „Вие искате да си отмъстите!“. „Да — казал Дапоцо. — Искам да си отмъстя. Искам да изпия чаша кафе у вас. А в колата е тортата, която съм донесъл. Сега ще ядем и ще пием заедно!“ И този човек бил съкрушен. Разбрал, че който е подвластен на Иисус, може да живее и без омраза, че той е освободен от синдрома „ходене по нервите“, защото Божията любов е изляна в сърцето му.

Аз съм стар пастор от големия град и често съм чувал хората да се вайкат: „Толкова съм самотен. Никой не ме обича!“. Не мога повече да слушам такива приказки! На такива бих искал да кажа: „А ти? Къде е човекът, който ще стане и ще каже за теб: «Той ме е обичал?»“. Знаете ли, намирам това за страхотно тъпо — извинявайте, че се изразявам така, но аз съм от Рурската област, а там говорят грубовато — когато хората постоянно се вайкат: „Няма любов на този свят“, а самите те са блокчета лед!

Когато това ми стана ясно, си помислих: „Аз също искам да дарявам любов!“. Но тогава забелязах, че ние не можем. Нашето сърце е неизказано егоистично. Да, има хора, които можем да обичаме, защото са ни симпатични. Но онези, които ни ходят по нервите?

Спомням си за един разговор с един работник, комунист, който каза: „Ние проведохме демонстрация в защита на кулите в Шанхай!“. На което отговорих: „Чудесно! А вашият съсед?“. Тогава той изтърси: „Само да го срещна, ще го цапардосам по тиквата!“. Разбирате ли, „обичай далечния си“ — това не е толкова трудно, но „обичай ближния си“ — тук вече нещата стават сложни.

Мисля си, че светът би се променил едва тогава, когато бих могъл да обичам ближния си — както трудния, така и опасния, така и онзи, който ми желае злото. Това човек не може да го постигне сам от себе си. Това е подарък от Бога. Приятели, това, разбира се, не е лесно. Самият аз съм го изпитал. А именно, когато Иисус влезе в живота ни и ни подари мир с Бога, и иска да ни подари мир и с околните, това боли, защото Той ни показва, че ние много повече ходим по нервите на другите, отколкото те по нашите, че другите много по-трудно ни понасят, отколкото ние тях. Откакто познавам Иисус, Той ми показва каква е вината ми към другите. И тогава това, че Спасителят е умрял на кръста и ни прощава греховете, става още по-скъпоценно за нас.

Вие разбирате, Иисус предизвиква голяма революция в живота ни, но ние трябва да Го приемем! И затова искам да ви помоля не само да чуете това, но и сами сериозно да се отнесете към Иисус. Бих желал да можете да кажете: „Аз намерих Иисус! И Той ме намери!“.