Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (83)

3. Какво печелим от един живот с Бога?

Мили приятели, ако трябва да ви разкажа какво печели човек от един живот с Бога и от общението с Иисус, няма да свърша и до Коледа. Толкова много печелим.

Не мога да забравя какво ми каза баща ми, преди да почине на 53 години — това бяха последните му думи: „Вилхелм, разкажи на всички мои приятели и познати колко щастлив и блажен ме направи Иисус — в живота и в смъртта!“. Знаете ли, когато някой е на смъртно легло, той вече не се хвали, големите приказки се изпаряват. И когато някой с последния си дъх намира сили да засвидетелства: „… колко щастлив ме направи Иисус — в живота и в смъртта“, това разтърсва душата из основи. Как ще изглежда вашата смърт?

Когато бях още млад пастор в Рурската област, веднъж ми се случи нещо приятно. Имаше голямо събрание, на което един учен в продължение на два часа доказваше, че няма Бог. Той беше демонстрирал цялата си начетеност. Залата беше пълна с хора. А над тях беше натежал гъст облак тютюнев дим. Никой не пестеше аплодисментите: „Ура! Няма Бог! Можем да правим, каквото си искаме!“. Когато след два часа ораторът свърши, ръководителят на събранието стана и каза: „Сега ще има дискусия. Който иска да каже нещо, нека се обади!“. Разбира се, никой нямаше куража за това. Всеки си мислеше: „На такъв учен човек не може да се излезе насреща“. Сигурно там имаше много хора, които не бяха съгласни с него, но кой смееше да излезе отпред на подиума, когато хиляда души възторжено аплодираха докладчика? И все пак! Един глас се обажда! От задните редици се надига една стара жена, типична баба от Източна Прусия, с черна шапчица, каквито ги има много в Рурската област. Председателстващият пита: „Бабо, искате да кажете нещо ли?“. „Да — отговаря бабата, — искам да кажа нещо!“ „Тогава трябва да дойдете тук, отпред!“ „Добре — казва бабата, — не ме е страх!“ Храбра жена! Това беше някъде около 1925 година. Излиза значи бабата смело на подиума, застава на катедрата и започва: „Господин оратор, вие ни говорихте два часа за вашето неверие. Позволете ми да ви поговоря пет минути за моята вяра. Искам да ви кажа какво е направил за мен моят Господ, моят Небесен баща. Вижте, когато бях млада жена, мъжът ми стана жертва на злополука в мината и ми го донесоха мъртъв вкъщи. Останах сама с три малки деца. Тогава социалните осигуровки бяха доста скромни. Щях да изпадна в пълно отчаяние, както бях застанала пред трупа на мъжа си. Но вижте, започна се с това, че моят Бог ме утеши така, както никой човек не можеше да го направи. Това, което ми говореха хората, влизаше през едното ми ухо и излизаше през другото. Но Той, живият Бог, ме утеши! И тогава аз му казах: «Господи, сега Ти трябва да бъдеш баща на моите деца». (Старата жена разказваше наистина трогателно!) Често пъти вечер не знаех откъде ще взема пари, за да нахраня децата си на следващия ден. И тогава пак казвах на своя Спасител: «Господи, Ти знаеш колко съм зле, помогни ми!».“ И тогава бабата се обръща към оратора и му казва: „Той никога не ме изостави в трудностите, никога! Преминах през много беди, но Той никога не ме изостави. И Бог направи още нещо. Той изпрати Своя Син, Господ Иисус Христос. Той умря и възкръсна за мен и със Своята кръв ме изми от всичките ми грехове! Да — продължи тя, — сега съм вече стара жена. Скоро ще умра. Но вижте, Той ми даде и една сигурна надежда за вечен живот. Когато тук затворя очи, ще се събудя на небето, защото принадлежа на Иисус. Всичко това направи Той за мен! А сега ви питам, господин ораторе, какво е направило за вас вашето неверие?“. Тогава ораторът става, потупва бабата по рамото и казва: „Е, на такава стара жена не бихме искали да отнемаме вярата. За старите хора тя си е много добра!“. Тогава да бяхте видели бабата! Тя енергично отърси ръката му и заяви: „О-о, не! Така лесно няма да се отървете от мен! Аз ви зададох въпрос, господин ораторе, и вие трябва да ми отговорите на него! Аз ви казах какво е направил за мен моят Господ. Сега вие ми кажете какво е направило за вас вашето неверие!“. Неловко мълчание! Тази баба беше много умна жена…

И когато днес отвсякъде нападат Евангелието, аз ви питам: какво всъщност сте спечелили от вашето неверие? Никак нямам впечатлението, че от това хората имат мир в душите си и са станали щастливи. Не, приятели!

И така, какво получава човек от един живот с Бога? Ще ви кажа лично за себе си: аз въобще не бих понесъл живота си, ако нямах чрез мир с Бога Иисус! Имал съм часове, когато сърцето ми е щяло да се пръсне. Днес чувам, че тук в квартала се е случило ужасно нещастие, което е потопило две семейства в дълбока скръб. Ако съм разбрал правилно, на улицата са били прегазени деца. Така бързо може да ни сполети нещо толкова тежко, че човек забравя всички големи думи, само простира ръце в тъмнината и пита: „Няма ли някой, който да ми помогне?“. Вижте, в тежките часове на живота се вижда какво има човек в лицето на Иисус! Когато се оженихме, казах на жена си: „Жено, искам шест сина и всичките да свирят на тромбон“. Така хубаво си го бях намислил — собствен духов оркестър у дома. И ние имахме шест деца — четири сладки дъщери и двама сина. Но двамата ми сина вече ги няма. Бог ми отне и двамата по ужасен начин, първо единия, после и другия. Не мога да превъзмогна това. Като младежки пастор цял живот се занимавам с момчета, а моите собствени… Спомням си как, след като се получи съобщението за смъртта на второто ми момче, ходех насам-натам и имах чувството, че нож е забит в сърцето ми. Идваха хора и ми говореха утешителни думи. Те обаче не стигаха до сърцето ми. А нали бях младежки пастор и вечерта трябваше да отида в моя младежки дом и радостно да говоря Божието Слово на 150 момчета! А сърцето ми кървеше! Тогава се затворих в една стая, паднах на колене и се помолих: „Господи Иисусе. Ти си жив! Погрижи се за мен, бедния пастор!“. И тогава отворих Новия Завет и прочетох: „Иисус каза: Мир ви оставям, Моя мир ви давам!“. Знаех: това, което обещава, Той със сигурност го изпълнява. И така, помолих Го: „Господи Иисусе, не искам сега да разбера защо си ми направил това, но дай ми Твоя мир! Изпълни сърцето ми с твоя мир!“. И Той го направи! Той го направи! Аз ви свидетелствам това!

Вие също ще се нуждаете от Него, когато никой човек няма да може да ви утеши. Това е прекрасно — когато никой човек не може да помогне, тогава да имаш Иисус, който ни е изкупил със Своята кръв на кръста и е възкръснал, и да Му кажеш: „Господи, дай ми Твоя мир!“. Като мощен поток се влива в душата мирът, който Той дава! Това важи и за най-тежкия час в нашия живот, когато отиваме към смъртта. Каква ще бъде един ден вашата смърт? Тогава също никой човек няма да може да ви помогне. Един ден ще трябва да пуснете даже и най-скъпата ръка. Какво ще бъде тогава? Вие ще застанете пред лицето на Бога! Искате ли да се явите пред Бога с всичките си грехове? Но ако човек се хване за силната ръка на Спасителя и знае: „Ти си ме изкупил със Своята скъпа кръв и Си простил цялата ми вина!“ — тогава може и блажен да умре!

Какво получаваме от един живот с Бога? Ще ви изброя: мир с Бога, радост в сърцето, любов към Бога и към ближния, това, че мога да обичам даже и враговете си и всички, които ми ходят по нервите, утеха в нещастието, това, че сякаш всеки ден грее слънце, една сигурна надежда за вечен живот, Светия Дух, прошка за греховете, търпение — ах, бих могъл да продължа още много.

Приключвам с един стих, който много обичам:

О, колко чудно е да бъда Твой,

Спасителю, и Ти да бъдеш мой!

Чудесно е да мога да Те нарека

без никакво съмнение и сянка от неверие:

„Бог мой и Господ мой!“.

Чудесно е да кажа и за себе си,

че Твой наследник съм — завинаги!