Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jessus — unser Schicksal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2021)

Издание:

Автор: Вилхелм Буш

Заглавие: Иисус наша съдба

Преводач: Димитър Цицелков

Година на превод: 1992

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: не е указана

Художник: Здравко Ненов

ISBN: 978-619-7015-46-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10491


Бог — да, но защо Иисус?

Един възрастен проповедник като мен, който цял живот е работил в големия град, започва в течение на годините да чува все едни и същи упреци. Един от тях е: „Как може Бог да допусне това?“. Друг гласи: „Каин и Авел са били братя. Каин е убил Авел. Откъде тогава Каин е взел жена си?“. А един от най-любимите апострофи е следният: „Господин пасторе, вие все говорите за Иисус. Та това е фанатизъм! Няма никакво значение каква религия има човек. Важното е да благоговее пред Висшето, пред Невидимото!“.

Звучи убедително, нали? Същото го е казал и моят велик съотечественик Гьоте (и той е от Франкфурт): „Чувството е всичко. Името е шум и дим“. Няма значение дали казваме Аллах, Буда, Съдба или Висш Разум. Важното е изобщо да имаме вяра. И би било фанатично, ако искаме да я уточним. Така мислят поне половината от вас, нали? Много ясно си спомням старата дама, която ми заяви: „О, господин пасторе, вие с вашите постоянни приказки за Иисус! Нима сам Иисус не казва: «В дома на Моя Баща има много жилища»? Там за всички има място!“. Приятели, това е една много голяма измама!

Веднъж бях в Берлин на летището. Преди да влезем в самолета, трябваше още веднъж да минем през паспортна проверка. Пред мен стои един много едър човек, още го виждам пред себе си — един такъв двуетажен, с голямо пътническо одеяло под мишница и забързано подава паспорта си на служителя. И тогава чиновникът казва: „Почакайте! Срокът на вашия паспорт е изтекъл“. А господинът отговаря: „Хайде, не бъдете толкова дребнав. Важното е, че имам паспорт!“. „Не-е — казва чиновникът ясно и разбрано, — важното е да имате валиден паспорт!“

Точно така е и с вярата. Не е важно дали изобщо имам вяра, дали имам някаква вяра — всеки има някаква вяра. Наскоро един човек ми каза: „Вярвам, че от един килограм телешко ще стане хубава супа“. Това е също вяра, макар и по-елементарна. Нали разбирате? Не става дума да имате въобще някаква вяра. Става дума да имате истинската вяра — вяра, с която човек да може да живее даже когато настъпи тъмнина, която да дава опора и при големи изпитания. Вяра, с която човек да може и да умре. Часът на смъртта е голямо изпитание за истинността на нашата вяра.

Има само една истинска вяра, с която човек може истински да живее и истински да умре. Това е вярата в Господ Иисус Христос, Божия Син. Сам Иисус казва: „В дома на Моя Баща има много жилища“. Но има само една врата към Божиите жилища. „Аз съм тази врата. През мен ако влезе някой, ще бъде спасен.“

Иисус е вратата! Знам, че хората не обичат да чуват това. За Бога може да се спори с часове. Едни си го представят така, а други — иначе. Но Иисус не може да бъде предмет на спорове. И аз ви казвам: само вярата в Иисус, Божия Син, е спасителна вяра, която ще ви направи блажени, и с която човек може да живее и да умре!

Колко смешна им се струва на хората тази вяра, показва една случка, на която и вие може спокойно да се посмеете. Та разхождах се аз преди години из град Есен. Двама души стояха на тротоара, очевидно бяха миньори. Когато минах покрай тях, единият ме поздрави и каза: „Добър ден, господин пасторе!“. Обърнах се към него: „Познаваме ли се?“. Тогава той се засмя и обясни на другия: „Това е пастор Буш. Много порядъчен младеж!“. „Благодаря!“ — казах, а той продължи: „Само че за съжаление е малко побъркан“. Аз трепнах възмутен: „Как така побъркан?“. Тогава той отговори: „Наистина, пасторът е съвсем приличен младеж, само че постоянно говори за Иисус“. „Човече — извиках му зарадван, — съвсем не съм побъркан! След сто години ще се преселите във вечността. Тогава всичко ще зависи от това дали сте познавали Иисус. От Него ще зависи дали ще се намерите в ада, или в рая. Кажете, познавате ли Иисус?“ „Ето, виждаш ли — обърна се той към другия със смях, — пак започна.“

И сега аз искам пак да започна! В Библията има един текст, който искам да спомена още в началото. Ето го: „Който има Божия Син, има живота“. Може би в училище сте учили за Иисус, но вие не Го притежавате. „Който има Божия Син — чуйте това «има», — той има живота — тук и във вечността! Който няма Божия Син, няма този живот“. Това са думите на Божието Слово! Знаете поговорката: „Който има, има“. Точно това означава и този библейски текст. Аз искам чисто и просто да ви придумам — във ваша полза! — да приемете Иисус и да му дадете живота си. Защото без Него това е един жалък, окаян живот.

А сега искам да ви кажа защо Иисус е единствен и е всичко и защо вярата в Иисус е единствената истинска вяра. Или позволете ми по-добре да се изразя съвсем лично: искам да ви кажа защо трябва аз да имам в себе си Иисус и да вярвам в Него.