Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jessus — unser Schicksal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2021)

Издание:

Автор: Вилхелм Буш

Заглавие: Иисус наша съдба

Преводач: Димитър Цицелков

Година на превод: 1992

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: не е указана

Художник: Здравко Ненов

ISBN: 978-619-7015-46-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10491

История

  1. — Добавяне

2. А къде да го намерим?

Съществува ли такова нещо като например премахване на миналото? И ако отговорът е да, тогава къде да го намерим?

Току-що ви разказах случката с баща си. Вече не можех да поправя вината си. Разбирате ли? Ние не сме в състояние да поправим нищо от миналото. Действията ни остават пред Бога! Имало един човек на име Юда, който предал своя Спасител за 30 сребърника. И после изведнъж му става ясно: „Това беше погрешно!“. Отива при хората, на които Го е предал, и им казва: „Извърших неправда. Вземете си обратно парите! Искам да си поправя грешката!“. Тогава те вдигат рамене и му казват: „Нас какво ни засяга това? Ти му мисли!“. Към когото и да се обърнете, всеки ще ви отговори: „Ти му мисли!“.

Възможно ли е въпреки това да се заличи, да се ликвидира вината? Къде го има това? Къде има прошка за греховете?

Приятели, на този въпрос мъжете и жените от Библията ще ви отговорят в единогласен, ликуващ хор. От началото до края, от Стария до Новия Завет, това е одата на Библията — има прошка за греховете!

Къде? Елате да излезем заедно от портите на Ерусалим и да се изкачим към хълма Голгота. Нека не обръщаме внимание на тълпите, нито на римските войници, нито на двамата разбойници отляво и отдясно. Нека гледаме само Човека в средата. Кой е Човекът, който виси на средния кръст? Той не е един от нас. Веднъж Той се изправил пред множеството и казал: „Кой може да Ме обвини в грях?“. И никой не могъл да посочи дори един-единствен Негов грях. Никой от нас не би рискувал да пита такова нещо, нали? После Го изправили на съд, разпитвали Го юдейски първенци, римски съдии. И те не намерили нищо против Него. Той не е един от нас. Той няма нужда от опрощение на греховете. И Той виси там горе на кръста?! Кой е този човек? Той не се е издигнал от човешкия род, а е дошъл при нас от другото измерение, от света на Бога. Говоря за Иисус, Божия Син. И Той виси на кръста? Защо? Защо?

Приятели, Бог е справедлив. Той трябва да накаже греха. И там Той е прехвърлил нашия грях върху Сина, върху Своя Син, и е осъдил Него вместо нас. „Наказанието бе наложено на Него, за да имаме ние мир.“ Това е великото послание на Библията. Божията присъда е изпълнена върху Иисус, така че ние да имаме мир! Ето къде е прошката за греховете!

Къде мога да се освободя от вината си? Къде ще получа мир с Бога? Под кръста на Иисус! „Кръвта на Иисус Христос, Божия Син, ни очиства от всеки грях“. Нека приемем това!

Наскоро излезе една интересна книга от американеца Уилям Л. Хъл. Това е свещеникът, който е посетил 13 пъти в затвора убиеца на милиони Адолф Айхман, водил е дълги разговори с него, чул е последните му думи, придружил го е до бесилото и е присъствал, когато неговият прах е бил разпръснат в Средиземно море. Той публикува съдържанието на разговорите си с Айхман под заглавието „Борба за една душа“. В началото на книгата разказва: "За мен въпросът беше да бъде спасен този ужасен грешник, за да не отиде в ада. Ужасното е това, че този човек, който от бюрото си беше убивал милиони хора, и беше причинил ужасни страдания на човечеството, до последния си миг продължи да казва: „Аз не се нуждая от никой, който да умира за мен! Не се нуждая от опрощение на греховете. Не го искам!“.

Искате ли да последвате Айхман и така да умрете? Не? Ако не искате, обърнете се с цялото си сърце към Иисус, Божия Син, към единствения на този свят, който може да прощава грехове, защото лично е умрял и лично е заплатил за тях.

Когато Хъл разговарял с Айхман, той чак се страхувал да предложи на този човек прошка за греховете чрез кръвта на Иисус. Та може ли такъв грешник да получи прошка? Да, да! „Кръвта на Иисус Христос, Божия Син, ни очиства от всеки грях!“ Но аз трябва да призная греха си пред Него и да погледна към кръста и да повярвам, че:

Тече и зарад мен таз скъпа кръв,

това аз вярвам и разбирам.

Тя покрива и мойта вина,

че Христос и за мене умря.

В Библията се използват множество сравнения, за да ни се покаже нагледно защо разпънатият и възкръснал Господ Иисус (Иисус не е останал мъртъв, а на третия ден е възкръснал, това надявам се, го знаете — Той е жив) прощава грехове.

Едно от сравненията е с поръчителя. Един поръчител или гарант се задължава да ме замести, ако не мога да платя. Някой трябва да плати! Това винаги е така — някой трябва да плати! А всеки грях в живота ни поражда едно задължение към Бога. Библията казва: „Заплатата на греха е смърт“. Бог изисква нашата смърт като заплата за греховете ни. Но ето че идва Иисус и отива на смърт заради нашите грехове, така че ние да останем живи. Той става наш поръчител пред Бога. И сега, или вие трябва да си платите за своите грехове в ада, или да дойдете при Иисус и да кажете: „Господи Иисусе, искам да приема това, че Ти си платил и за мен“. Ернст Готлиб Волтерсдорф дава израз на това в една своя песен:

Не можех нищичко да кажа,

потънал бях във срам,

когато Той до мен застана —

Един, във кръв облян.

Той мойта сметка беше взел

и всичко бе платил.

Аз бях свободен от дълга,

Той всичко бе покрил.

Друго сравнение, което се среща в Библията, е откупването. Човек е попаднал в плен на търговци на роби. Той не може да се откупи сам. Тогава на пазара за роби идва един господин и вижда този роб. Съжалява го и пита: „Колко струва този? Ще го откупя!“. От кой момент нататък робът е свободен? От момента, в който е платена и последната пара за него. На Голготския кръст Господ Иисус е платил и последната пара за вас. И вие можете да се възползвате от това и да кажете: „Господи Иисусе, предавам Ти своя грях и вярвам, че Ти си го покрил“. Иисус откупва! Иисус освобождава робите на греха! Филип Фридрих Хилер пее:

Греховете са простени —

туй е дума за живот

за душата уморена.

Падна робския хомот!

Друг библейски пример е изкупителната жертва. И най-непросветеният езичник знае, че му е нужна жертва. Затова и във всички религии се принасят всевъзможни жертвоприношения за умилостивяване на божествата. Обаче Бог признава само една-единствена жертва: „Ето Божият агнец, който носи греха на света!“. Армии от свещеници и жреци са принасяли безброй жертви. Но единствен Иисус е свещеникът, който може да ни помири с Бога! Същевременно Той е и самата жертва, която ни помирява с Бога! В една своя песен Алберт Кнап казва:

Никога не бива да забравям,

как Иисус кат’ кротко Агне там,

окървавен и бледен,

с закованите ръце,

и при Своя вик: „Свърши се“,

си е мислел и за мен.

Друга илюстрация от Библията е очистването. Един християнин пише на друг: „Той ни възлюби и ни уми от греховете със Своята кръв“. Знаете историята за блудния син, който накрая попаднал в най-голямата мръсотия — при свинете. Колко много са тези, които са изпаднали така — до свинете. Само можем да кажем — колко жалко! Но после блудният син дошъл на себе си и — така мръсен, както си бил — си отишъл у дома, в прегръдките на баща си. Не се измил най-напред, не си купил нови дрехи и нови обувки — и да искал, не можел. Дошъл така, както си бил. И когато се върнал, баща му го очистил и го облякъл с нови дрехи. Много хора си мислят, че първо трябва да станат добри, и едва тогава могат да станат християни. Това е катастрофална грешка. Такива, каквито сме, мръсни и дрипави, можем да отидем при Христос. О, колко опетнен и омърсен е животът ни! Елате при Христос такива, каквито сте! Той ще ви очисти. Той ще направи всичко ново! „Кръвта на Иисус Христос, Божия Син, ни очиства от всеки грях“ — така твърди апостол Йоан. Същото можем да засвидетелстваме и ние!

Разбира се, аз не мога да ви изброя всички примери, които Библията ни дава. Но мисля, че ако започнете да я четете, ще се запознаете сами, и по-добре, с това чудно послание за прошка за греховете.

Как да се справим с живота, ако постоянно ни съпътстват провали и пропуски? Няма да се справим. Ще се справя само ако съм намерил Иисус и чрез Него съм получил прошка за греховете си! Тогава дълбокият страх и отчаянието ще изчезнат. Да се предадеш на Иисус, не е нещо тайнствено и страховито, а означава да излезеш от подземието на страха в ясното пролетно слънце на Божията милост. И аз ви желая това от цялото си сърце!

И така, нуждаем ли се от прошка за греховете? Да! Къде ще я получим? При разпънатия и възкръснал Спасител.