Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (70)

3. Имате ли сигурност?

Е, сега трябва да ви попитам: имате ли вече такава сигурност? Или тя все още ви липсва? Ако вие кажете: „Аз си мислех, че съм християнин, но май не съм. При мен всичко е още неясно!“, това ще значи, че не съм говорил напразно. Спомням си една ваканция, която прекарах с младежи в Холандия. В 2 часа през нощта на вратата ми се чука. Отварям. И виждам пред себе си цялата компания по пижами. Питам ги: „Какво искате?“. На това един от тях отговаря: „Ние си мислехме, че сме християни, но сега видяхме, че още не сме!“. И това така ги беше обезпокоило, че искаха да си изяснят нещата в 2 часа през нощта. Много е ценно да разберем, че нашето състояние като християни е доста далеч от онази кристална сигурност, която срещаме в Библията.

Спърджън, големият английски проповедник, веднъж се е изразил така: „Вярата е шесто чувство“. Вижте сега, за да опознаем този свят, са ни нужни пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Това са петте сетива, с които можем да опознаем нашия триизмерен свят. Един човек, който живее само с тези пет сетива, пита: „Е, къде е Бог? Аз не го виждам. И Иисус не виждам. Не вярвам на всичко това“. Ако Бог със Своя Свети Дух ни даде просветление, тогава ще получим шестото чувство. Тогава ще можем не само да виждаме, чуваме, вкусваме, помирисваме и усещаме, но ще можем да опознаем и другия свят. Библията казва: „Това е вечен живот — да познаят Теб, единия истинен Бог, и Иисус Христос, когото Ти си изпратил“. Това може да направи шестото чувство!

Неотдавна в Есен бях при един голям човек от промишлеността. Той работи в една висока административна сграда, от която се вижда половината град. След като преминах през няколко преддверия, най-после седнах срещу него. Това, което исках, беше уредено бързо. И после започваме разговор. Той казва: „Интересно е веднъж да ме посети и пастор!“. „Сигурно — отговарям аз, — това е страшно интересно.“ Тогава той продължава: „Кажете ми, аз след войната посещавах от време на време академични семинари… но пак съм останал с едно такова впечатление…“. „Хайде, кажете — помагам му аз, — аз имам здрави нерви!“ „Имам впечатлението — казва той, — че все пак християнството е нещо доста неясно. Знаете ли, изнасяха ни беседи на тема «християнинът и икономиката», «християнинът и въоръжаването», «християнинът и разоръжаването», «християнинът и парите» или «християнинът и неговата църква». Но така и не ни казаха какво собствено представлява християнинът. Явно и самите те не знаят.“ Та седя значи аз в този хубав кабинет и ми казват в очите: „Явно и самите те не знаят!“. „О — казвам му, — вие се лъжете!“ Изумен въпрос: „А вие можете ли да ми кажете какво е християнин?“. „Да — отвръщам, — съвсем ясно и недвусмислено ще ви кажа. Няма нищо мъгляво.“ „Ха — подсмихва се той леко, — едни казват, че християнин е този, който не влиза в конфликт с полицията, други казват, че християнин е този, който е кръстен и погребан от Църквата.“ А аз продължавам: "Г-н генерален директор, ще ви кажа какво е християнин. Дръжте се здраво! Християнин е този, който от дъното на душата си може да каже: „Аз вярвам, че Иисус Христос, истинският Бог, роден от Отец във вечността, а също и истински Човек, роден от девицата Мария, е мой Господ, който ме е изкупил — мен, изгубения и прокълнат човек — и вас също, г-н генерален директор — изгубения и прокълнат човек“. При тези думи той кима. Разбра и призна — такива сме ние! „Добре — продължавам аз, — Иисус Христос, който е изкупил мен, изгубения и прокълнат човек, който ме е спечелил и освободил от всички грехове, от смъртта и от властта на дявола — и вас, също г-н генерален директор, — спечелил и освободил от властта на дявола!“ Той кима. По този въпрос знае нещичко. А аз продължавам: „Не със злато или сребро, а със Своята свята, скъпоценна кръв, със Своя свят живот и смърт, за да мога аз да бъда Негов! Вижте, който може да каже това: «Аз съм собственост на Иисус! Аз знам това! Със Своята кръв Той ме е откупил от греха, смъртта и ада!» — този човек е християнин, г-н генерален директор!“. За момент в кабинета настъпва тишина. После той пита: „Как мога да постигна това? Как и аз да го постигна?“. Тогава му казвам: „Чуйте, току-що научих от секретарката ви, че отивате в отпуск. Още днес следобед ще ви изпратя един екземпляр от Новия Завет. Вземете го със себе си, четете всеки ден по един пасаж от Евангелието от Йоан и се молете да разбирате текста. Така ще постигнете това“.

Разбирате, нали, сигурността в християнската вяра, така както се вижда от Новия Завет, е да вярвам, че обективните истини са верни, и че аз мога да ги приема конкретно за себе си и да бъда спасен! Вие имате ли такава сигурност? Аз не бих могъл да живея, ако не знаех дали Той ме е приел. Веднъж запитах един млад човек: „Обичаш ли Иисус?“. „Да.“ „А знаеш ли дали Той те е приел? Ти Негова собственост ли си?“ „Е, не зная точно. Тук все още има доста противоречия.“ „Човече! — казвам аз. — Не бих могъл да живея така. Та аз трябва да зная дали ме е приел!“ Вие, несигурни християни, които дори не знаете дали има Бог, или не, които по финансовите си въпроси знаете всичко съвсем точно, но за Бога не — та вие въобще не сте християни! Според Новия Завет християни са тези, които могат да кажат: „Вярвам, че Иисус Христос е станал мой Господ!“.

Тук трябва да вмъкна една забавна случка, която може би знаете. Генерал фон Фибан разказваше как по време на маневри яздел през гората, закачил се за един клон и си скъсал нашивката на мундира. А за един генерал това не е много хубаво. Когато вечерта стигнал с коня си до селото, в което бил на квартира, видял няколко войници, седнали на ниска тухлена ограда. Спрял коня си и извикал към тях: „Има ли между вас шивач^[1]?“. Един от тях се затичал към него, застанал мирно и казал: „Тъй вярно, г-н генерал, аз съм Шивач!“. Тогава ген. фон Фибан му заповядал: „Елате веднага в квартирата ми в хотела «При агнето» да ми зашиете мундира!“. Тогава войникът отговорил: „Но аз не мога да шия“. „Защо не можете да шиете? Нали сте шивач!“ „Моля за извинение, г-н генерал, на мен само така ми е името, но иначе не съм шивач!“ И генералът, след като разказа горната случка, добави нещо много подходящо: "Това може да се каже и за повечето християни. Във въпросниците под точката „изповедание“ пише християнин, но в действителност би трябвало да кажат: „Само името ми е християнин, но иначе не съм християнин“.

О, какво окаяно състояние! Но и колко опасно, тъй като такъв човек въобще не знае, че не е спасен! А сега искам да мина една крачка напред.