Вилхелм Буш
Иисус — наша съдба (31)

2. Мълчанието на Бога е неговият съд

Защо Бог мълчи? Вижте, Бог наистина често мълчи. И мълчанието на Бога е най-ужасният съд над нас! Аз съм убеден, че има ад. Той обаче не е такъв, какъвто го изобразяват на много картини — дяволът пече душите на огън и други подобни глупости. Аз вярвам, че адът е, когато Бог няма какво повече да каже на хората. Тогава можете да Го викате, можете да се молите, можете да крещите, но Той вече няма да отговаря! Руският писател Достоевски е казал веднъж: „Адът е онова място, където Бог никога повече не поглежда“ — където окончателно сме се отървали от Него, където наистина сме изоставени от Бога. Да, Божието мълчание е Неговият съд. Така че адът започва още оттук — с това, че Бог мълчи.

По този повод искам да ви разкажа една случка от Библията. Имало два града — Содом и Гомора — високоразвити градове с изтънчена цивилизация. Там не отричали Бога. Сигурно имало и няколко свещеници — бедни типове. Но хората просто не взимали Бог насериозно. Потъпквали заповедите Му. Може би на сватби или погребения се правели на религиозни, но иначе изобщо не се сещали за Бога. В Содом живеел един вярващ човек на име Лот. Той от време на време казвал: „Не може човек да постъпва така спрямо Бога! Не се лъжете, Бог не позволява да се подиграват с Него! Каквото посее човек, това и ще пожъне!“. „О — отговаряли хората, — я не ни разправяй басни! Ти да не си някакъв пастор? Стига с тия глупости. Каквото посеел човек, това и щял да пожъне!“ Един ден обаче това се случило. На разсъмване Бог заповядал да завалят огън и сяра от небето върху тези градове, като предварително извел Лот и семейството му оттам. Какво значи това, знаем от бомбардировките през войната, но Бог може да го направи и без самолети. Мога да си представя как хората са скачали от леглата си и са викали: „Всички в мазетата!“. И тичат в мазетата. А там става горещо като в огнена пещ. Не може да се издържа повече. Тогава идва нова команда: „Всички навън!“. И всички се спускат навън. А навън навсякъде вали огън и сяра. Хората са безпомощни — не могат да излязат навън, а в мазетата се задушават… Така разказва Библията. А аз си представям — това вече Библията не го описва — една група хора, които са се скрили в мазето: една млада светска дама, която си представяла Бога като добричък дядка; един възрастен господин, който можел да разпознава всякакви червени вина — и той нямал нищо против Дядо Боже, но и не се интересувал особено от него. Такива били събрани в мазето: приятни хора, порядъчни хора, примерни граждани, добри данъкоплатци. Е, всички си имали своите тъмни тайни, но кой пък ги няма… В подземието става все по-горещо и те искат да излязат навън, но не могат, там вилнее смъртта. И тогава ги обхваща ужас. Изведнъж дебелият господин казва: „Хора, Лот имаше право. Бог наистина е жив“. А светската дама казва: „Тогава ще помогне само едно. Трябва да се молим! Кой може да се моли?“. И издигат ръцете си — в стари времена хората са се молели с издигнати ръце — ръце, които дотогава никога не са се издигали за молитва. И започват: „Господи, смили се над нас. Ние съгрешихме. Ние не Те зачитахме. Но спри вече! Та ти си добрият Бог, Ти си милостив! Съжали ни, де!“. Но няма отговор! Чува се само виенето и съскането на огъня. Тогава ръцете се свалят, а разтворените длани се свиват в юмруци: „Господи, защо мълчиш?!“. Но пак тишина. Чува се само фученето на огъня. Сега могат да се молят или да проклинат — Бог вече не отговаря!

Има една граница, която един човек, един град или един народ може да прекрачи — граница на равнодушието към живия Бог. След нея Бог не чува и не отговаря вече. Тогава можете да се молите или да проклинате, но Той повече не отговаря. Разбирате ли, че това мълчание над Содом е било най-жестокият съд на Бога? Бог не е имал какво повече да им каже! И когато гледам нашата родина с нейното пълно безразличие към Божията истина, към Божиите заповеди и Божието спасение, често пъти ме обзема ужас. Може би ще стигнем дотам, да се молим или да проклинаме, а Бог да няма какво повече да ни каже.

На едно място в Библията Бог казва: „Когато Аз виках, никой не отговаряше, когато говорех, те не слушаха“. Защо мълчиш, човече, когато Бог те вика?

Значи мълчанието на Бога е неговият най-ужасен съд!

Третото, което искам да ви кажа, е следното: