Саймън Тойн
Sanctus (82)

82.

Свърза се, докато минаваше покрай сергия, предлагаща дюнери. Силната пикантна миризма на печени подправки и лук й напомни, че от доста време не е яла нищо. Слънцето обливаше с лъчите си настилката с цвят на кост и сградите, които до една приличаха на църкви.

— Къде беше, по дяволите? — извика познат глас. Ролс Бейкър, собственикът и главен редактор на „Ню Джърси Инкуайърър“, не беше от тихите. — Веднага ми прати материала за раждането. Имам такава дупка в лайфстайл рубриката, че камион можеш да прекараш през нея.

— Виж, Ролс, аз…

— Не искам извинения. Искам материала.

— Ролс, не съм го написала.

Последва кратка пауза.

— По-добре сядай да го пишеш веднага, защото…

— Какъв е материалът на първа страница на днешния „Инкуайърър“? — попита тя, преди редакторът да се е разпенил съвсем с конското.

— Какво общо има това, мамка му?

— Просто отговори на въпроса ми.

— Монахът. Както във всеки друг вестник.

— Той ми беше брат.

За миг настана тишина. После Ролс възкликна:

— Ебаваш се!

— В момента съм в Руин. Тук става нещо странно. Не знам какво е, но работата е дебела. Във въртележката съм и имам нужда от помощта ти.

Отново последва мълчание. Лив си го представи как седи в кабинета си, гледа към реката и изчислява каква печалба ще донесе ексклузивният материал. В ухото й прозвуча остър тон и за момент Лив си помисли, че връзката е прекъснала. После гласът на Ролс избоботи:

— Какво ти трябва?

— Вървя към редакцията на един местен вестник — „Итаат Еден Кимсе“. Искам да им се обадиш и да ги помолиш да ми осигурят малко пари в брой, бележник и нещо за писане. И евентуално да ми отстъпят едно бюро за няколко часа.

— Няма проблем. — Лив чу скърцане на писалка. — Само не им снасяй нищо съществено. Не забравяй кой ги плаща заплатата. Кажи им, че пишеш туристически материал или нещо такова.

— Добре — каза тя. Сигналът за изтощена батерия прозвуча отново. — Телефонът ми всеки момент ще изключи. Можеш ли да ги помолиш да ми осигурят и зарядно? — Каза марката и модела на апарата, но от другата страна цареше мълчание.

Екранът бе угаснал. Лив прибра телефона в джоба си. Погледна назад по улицата. Видя приближаващ микробус.