Саймън Тойн
Sanctus (39)

39.

Катрин Ман седеше пред лаптопа си и изучаваше съдържанието на откраднатото досие. Беше го получила повече от час след като Цитаделата се бе сдобила със своето копие, поради което то беше допълнено и съдържаше кратко описание на разговора на Аркадиан с Лив. Имаше също и връзка към страницата на американския вестник, за който тя работеше. Прочете набързо бележките, след което грабна телефона и натисна бутона за повторно набиране.

— Имам го — съобщи веднага след като баща й вдигна.

— И?

— Определено е sanctus — каза Катрин, докато разглеждаше снимките от аутопсията, на които се виждаше познатата мрежа от церемониални белези по тялото на монаха.

— Интересно — рече Оскар. — И въпреки това Цитаделата не е поискала официално тялото. Уплашени са от нещо.

— Може би. Но в досието има и нещо друго. Нещо… невероятно. — Погледна снимката на хубавата млада журналистка, която я гледаше от прозореца на браузъра. — Той има сестра.

Чу как баща й затаи дъх, после чу и гласа му.

— Не може да бъде — каза той. — Ако има сестра, не може да е бил sanctus. Не би могъл дори да влезе в Цитаделата.

— Но белезите са налице — посочи тя. — Няма съмнение, че е бил напълно посветен. Бил е жигосан с Тау. Значи трябва да е дошъл от Цитаделата и трябва да е виждал Тайнството.

— В такъв случай намери сестрата — каза Оскар. — Намери я и я защитавай с всичко, с което разполагаме. Имам предвид наистина всичко.

Настъпи мълчание. И двамата знаеха какво има предвид.

— Разбирам — най-сетне каза Катрин.

— Зная, че е опасно — рече Оскар, — но това момиче няма представа какво й се гласи. Трябва да я пазим. Това е наш дълг.

— Зная.

— И още нещо…

— Да?

— Приготви свободната стая и я зареди с добър скоч. — Топлотата се бе върнала в гласа му. — Мисля, че е време да се върна у дома.