Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Саймън Тойн

Заглавие: Sanctus

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 14.03.2011

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-202-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5206

История

  1. — Добавяне

34.

Пет минути след като пратеникът на брат Пийкок опрости греховете на мъжа с луничавите ръце, пликът беше пъхнат в една кошница при дванадесет заклани пилета и четири килограма шунка. След секунди кошницата потегли нагоре по люлеещото се въже покрай потъналата в сянка северна стена на планината и скоро изчезна от поглед.

Докато гледаше как монасите от кухнята издърпват кошницата, Атанасий избърса потта от голото си теме. Прибра плика, преди останалите стоки да бъдат разтоварени. Беше вървял близо километър по коридори и стълбища, за да стигне дотук. Сега, след като се бе сдобил с плика, въздъхна уморено и тръгна обратно нагоре към пищното великолепие на личните покои на игумена.

Щом влезе задъхан през позлатената врата, игуменът грабна плика от ръцете му и го разкъса, жаден за съдържанието му. Извади флашката, отиде до писалището до стената с витража, дръпна предната му част и измъкна лъскав модерен лаптоп.

Сложи флашката и с няколко щраквания на мишката отвори досието, затворено от инспектор Аркадиан преди по-малко от час. На екрана се появи лицето на брат Самюъл, бледо и противно под ярката светлина в залата за аутопсии.

— Боя се, че тялото изглежда забележително цяло след падането — отбеляза игуменът, докато бързо преглеждаше първите няколко снимки.

Атанасий трепна, взрян в щръкналите от тялото на мъртвия му приятел счупени ребра. Игуменът спокойно отвори някакъв текстов документ, който скри зловещите образи, и се зачете. Стисна зъби, когато стигна до заключението.

Който и да е бил този човек, скочил е нарочно. Изчакал е да се съберат очевидци, после се е погрижил да падне на територия под юрисдикцията на града. Дали предсмъртното му бдение е било някакъв сигнал? Ако да, към кого е насочен той — и какво послание се е опитвал да предаде мъртвият?

Игуменът проследи нишката мисли на инспектора, която наближаваше опасно близо до забранената територия, и каза:

— Искам източникът, който ни е дал това досие, да ни държи постоянно в течение. — Затвори бележките и отвори нова папка, озаглавена „Помощни улики“. — Искам незабавно да научавам за всяко ново откритие и развитие на нещата.

Щракна върху един файл и на екрана се заредиха последователни изображения от близък план на други свързани с делото сведения — навитото въже, пропитото с кръв расо, камъчетата, извадени от изподраните ръце и крака на монаха, ивица кожа върху поднос…

— И се обади на прелата — навъсено добави игуменът. — Кажи му, че искам среща на четири очи с него веднага щом Негово Светейшество бъде благословен с достатъчно сила да приема посетители.

Атанасий не можеше да види какво е обезпокоило толкова игумена, но от тона му бе ясно, че го отпращат.

— Както заповядаш — каза той, сведе глава и мълчаливо излезе.

Игуменът продължаваше да се взира в снимката, докато не чу как вратата се затваря. Увери се, че е сам, бръкна в пазвата си и напипа каишката около врата си. На нея имаше два ключа — голям и малък. Наведе се към най-долното чекмедже на бюрото и пъхна малкия ключ в ключалката. Вътре имаше мобилен телефон. Игуменът го включи и отново погледна замръзналото на екрана изображение.

Набра цифрите, провери дали ги е въвел правилно и натисна бутона за свързване.