Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Саймън Тойн

Заглавие: Sanctus

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 14.03.2011

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-202-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5206

История

  1. — Добавяне

8.

— Вслушайте се за само момент, дами и господа — каза екскурзоводът на групата туристи, които се взираха с изцъклени очи нагоре към Цитаделата. — Вслушайте се в ромона на езиците около вас. Италиански, френски, немски, испански, холандски — различни езици, разказващи историята на тази най-стара непрекъснато обитавана постройка в света. И същата тази бъркотия от езици, дами и господа, ни напомня за прочутата библейска история за Вавилонската кула от Битие, която била построена не в прослава на Бог, а на човека, поради което Бог се разгневил и „смесил езиците им“, след което те се пръснали по земята и оставили кулата незавършена. Много учени смятат, че тази история се отнася всъщност за Цитаделата в Руин. Забележете също, че историята разказва за постройка, издигната не за прослава на Бог. Ако погледнете нагоре към Цитаделата, дами и господа — екскурзоводът махна театрално към грамадата, изпълваща очите на всички, — ще забележите, че няма никакви външни признаци за религиозното й предназначение. Няма да видите кръстове, изображения на ангели или друга иконография. Външният вид обаче може да заблуждава, защото въпреки липсата на религиозна украса Цитаделата на Руин е несъмнено дом на Бог. Първата Библия е била написана между нейните загадъчни стени и е послужила като духовна основа, върху която била изградена християнската вяра.

— Всъщност Цитаделата е била първоначалният център на християнската църква — продължи той. — Преместването във Ватикана в Рим станало през двадесет и шеста година след Христа, за да осигури по-голяма известност на бързо разрастващата се Църква. Колко от вас са били във Ватикана?

Повечето туристи вдигнаха колебливо ръце.

— Но не всички. И несъмнено сте се възхищавали на Сикстинската капела, обикаляли сте базиликата „Свети Петър“, посетили сте папските гробници, а може би дори сте се явявали на аудиенция при папата. За съжаление, макар че за тукашната Цитадела се говори, че пази чудеса, които не отстъпват по нищо на римските, вие няма да можете да ги видите, тъй като единствените хора, които се допускат в това най-потайно и свято място, са монасите и свещениците, които живеят тук. Това правило е толкова стриктно, че дори бойниците, изрязани в монолитното тяло на планината, са дело не на каменоделци или строители, а на жителите на свещената планина. Тази практика не само е довела до уникално разнебитения външен вид на това място, но и е дала името на самия град.

— Но въпреки външния си вид това не е руина, а най-старата твърдина в света и единствената, която никога не е била превземана, макар най-прочутите и твърдо решени нашественици да са се опитвали да го направят. А защо са се опитвали? Заради легендарната реликва, която според легендата се пази тук — светата тайна на Руин, известна като Тайнството. — Екскурзоводът замълча и името се задържа за момент във въздуха, подобно на призован дух. — Най-старата и най-голямата загадка на света — продължи той, този път със заговорнически шепот. — Някои смятат, че Тайнството е истинският кръст на Христос. Според други става дума за Светия Граал, от който пил Христос и който може да изцери всяка рана и да даде вечен живот. Мнозина вярват, че някъде дълбоко в издълбаните недра на свещената планина се намира тялото на самия Христос, запазено по някакъв чудодеен начин. Има и такива, които смятат, че всичко това е просто легенда, история без никаква истина зад нея. Простата истина, дами и господа, е, че никой не знае. И тъй като потайността е камъкът, върху който е изградена легендата за Цитаделата, лично аз силно се съмнявам, че някой някога ще разбере истината.

— А сега, ако имате някакви въпроси, питайте — завърши екскурзоводът, като искрено се надяваше никой да не прояви любопитство.

Малките му неспокойни очи се взираха в празните лица на туристите. Всички бяха зяпнали огромната постройка и се мъчеха да измислят какво да попитат. Обикновено никой не успяваше, което означаваше, че ще имат цели двайсет минути да се мотаят наоколо, да купуват сувенири и да си правят нескопосани снимки, преди да се върнат при автобуса и да поемат към следващата забележителност. Екскурзоводът тъкмо поемаше дъх да им съобщи това, когато нечия ръка посочи нагоре към небето.

— Какво е това там? — попита червендалест мъж към петдесетте. — Онова, което прилича на кръст?

— Както вече споменах, никъде по Цитаделата няма…

Екскурзоводът млъкна насред изречението. Присви очи към изсветляващото небе. Вгледа се отново.

Там горе, върху прочутия с голотата си връх на древната крепост, имаше мъничък кръст.

— Знаете ли, не съм… сигурен какво е това… — Гласът му заглъхна.

Така или иначе никой не го слушаше. Всички напрягаха очи, за да видят по-добре нещото, кацнало на върха на планината.

Екскурзоводът последва примера им. Нещото горе леко се олюляваше. Приличаше на буквата Т. Може би птица или просто игра на утринната светлина.

— Човек е! — извика някой от друга група недалеч, мъж на средна възраст (холандец, ако се съдеше по акцента му), който се взираше напрегнато в дисплея на видеокамерата си.

— Вижте! — Мъжът се дръпна, за да покаже откритието си на останалите.

Екскурзоводът успя да зърне екрана през блъсканицата. Камерата беше на максимално увеличение и на екрана се виждаше зърнест цифрово увеличен образ на мъж, облечен в нещо като зелено монашеско расо. Дългата тъмноруса коса се развяваше около брадатото лице под напора на вятъра, но човекът стоеше абсолютно неподвижен на ръба с разперени настрани ръце и наведена глава. Приличаше на същински човешки кръст — или на самотна, жива фигура на Христос.