Саймън Тойн
Sanctus (23)

23.

— По тялото има следи от скорошни порязвания и травми по ръцете и краката — каза Рийс, продължавайки предварителния оглед. — Разрезите са много. Дълбоки. В някои случаи чак до костта. Освен това са с неравни и разкъсани краища. В някои случаи в раните се забелязва нещо като парченца скала. Махам ги и ги отделям за анализ.

Прикри с длан микрофона и се обърна към Аркадиан.

— Покатерил се е горе, преди да скочи, нали?

— Доколкото ми е известно, нямат нещо като древен асансьор.

Рийс отново погледна обезобразените длани и стъпала на монаха и си представи монументалната височина на Цитаделата.

— Мъчно катерене — отбеляза тихо, махна ръката си от микрофона и продължи: — Макар и скорошни, раните по дланите и краката показват признаци на значително съсирване на кръвта, което предполага, че са били нанесени няколко часа преди смъртта. Върху някои от по-малките разрези се е образувала съединителна тъкан, понякога покриваща парченцата скала. Въз основа само на степента на заздравяване бих казал, че е бил на върха няколко дни преди да скочи.

Постави дланта върху студената керамична маса и огледа голата ръка.

— Привързаното към дясната китка въже също е ожулило сериозно кожата и е свалило епидермиса. Въжето е грубо, вероятно конопено, много здраво.

— Това е коланът му — обади се Аркадиан. Рийс вдигна очи и се намръщи неразбиращо. — Виж расото при кръста.

Рийс погледна тъмната окървавена дреха и забеляза дебела кожена гайка, грубо пришита към тъканта от едната страна. Там, където би трябвало да се намира втората, платът беше разпран. Беше забелязал други скъсани места по расото — две над полите и две при китките, но не им бе обърнал внимание.

— Въжето вероятно е служело за колан на жертвата — каза Рийс за протокола. — В средната част на дрехата има гайки, макар че едната като че ли липсва. Отново ще прибера всичко и ще го изпратя за анализ.

Аркадиан се пресегна зад Рийс и натисна мигащия червен бутон, за да спре записа.

— С други думи — рече той, — нашият човек се е покатерил на върха, използвайки колана си като алпинистко въже, нарязал е ръцете и краката си по пътя, висял е горе достатъчно дълго, за да започнат раните му да заздравяват, а после се е хвърлил веднага щом се е събрала достатъчно голяма тълпа, за да съсипе сутринта ми. Случаят е изяснен. Така че колкото и да ми харесва да вися тук, имам и други не чак толкова обаятелни, но все пак заслужаващи си случаи. Така че ако нямаш нищо против, ще използвам телефона до машината за кафе и ще се опитам да свърша малко истинска полицейска работа. — Обърна се и излезе от кръга ярка светлина над масата за аутопсии. — Викай, ако намериш нещо.

— О, не се и съмнявай. — Рийс взе грамадни ножици. — Сигурен ли си, че не искаш да гледаш? Смятам да му срежа расото. Не всеки ден се случва да видиш гол монах.

— Ти си побъркан, Рийс. — Аркадиан вдигна телефона и се зачуди с кой от шестте текущи случая да започне.

Рийс погледна към трупа, усмихна се и промърмори:

— Да бе, побъркан! Пробвай да правиш това всеки ден и да останеш нормален.

Пъхна ножицата под яката на расото и започна да реже.