Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Саймън Тойн

Заглавие: Sanctus

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 14.03.2011

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-202-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5206

История

  1. — Добавяне

38.

Веднага след като Лив затвори, игуменът нареди на Атанасий да му донесе личното досие на брат Самюъл от библиотеката. Поръча му също да вземе досиетата на всеки сегашен член на carmina — в главата му започна да се оформя план.

„Лоши новини“ — беше казала тя. Дори „Наистина лоши новини“… А Аркадиан си беше направил труда да й се обади…

Невъзможно беше. Никой не можеше да влезе в Цитаделата, ако има живи роднини. Липсата на семейни връзки означаваше, че няма да има емоционално отвличане от работата им в недрата на свещената планина, нито желание да общуваш с външния свят. Сигурността на Цитаделата и запазването на тайните й изрично изискваха това правило никога да не бъде нарушавано и проверките на новите кандидати бяха строги и изключително подробни. Ако семейните му документи бяха унищожени например при пожар, кандидатът се отхвърляше. Ако имаше дори само някакъв далечен братовчед, с когото никога не се бе срещал, резултатът бе отказ.

Папките пристигнаха след пет минути. Атанасий ги остави безмълвно върху бюрото на игумена и излезе.

Подобно на досиетата на всички обитатели на Цитаделата, това на брат Самюъл бе подробно и изчерпателно, с копия и дори някои оригинали от всеки по-важен документ, проследяващ историята на живота му — училищни отчети, история на месторабота според номера му за социално осигуряване, дори полицейски формуляри за задържане — всичко.

Игуменът прегледа документите, свързани със семейството му. Намери смъртните актове: майка му бе умряла само няколко дни след раждането му, а баща му бе загинал в автомобилна катастрофа, когато Самюъл бил на осемнайсет. Дядовците и бабите по двете линии отдавна бяха покойници. Баща му бил единствено дете, а братът на майка му умрял от левкемия на единадесетгодишна възраст. Нямаше чичовци, лели, братовчеди, братя или сестри. Всичко бе така, както би трябвало да е.

Леко почукване отвлече вниманието му от досието. Вратата се открехна и Атанасий подаде глава през процепа, после влезе.

— Прости за натрапничеството, братко игумене — каза той, — но прелатът току-що прати вест, че се чувства достатъчно добре, за да се срещне с теб. Трябва да се явиш в покоите му половин час преди вечерня.

Игуменът погледна часовника. До вечерня имаше още два часа. Забавянето вероятно целеше да даде на вампирите, които поддържаха прелата жив, достатъчно време да му вкарат малко свежа кръв. Беше се надявал да получи по-успокояващи новини преди часа на аудиенцията. Погледна голямата купчина червени папки, съдържащи личните данни на членовете на carmina. Може би все пак щеше да ги получи.

— Добре — каза той, затвори досието на брат Самюъл и го остави настрана. — Преди това обаче имам една задача за теб. Искам да се свържеш с източника, който ни осигури полицейското досие. Смятам, че разследващият инспектор е разговарял с една жена. Искам да знам коя е тя, какво е казала и най-важното — искам да знам къде е.

— Разбира се — отвърна Атанасий. — Ще направя всичко възможно и ще докладвам преди срещата.

Игуменът кимна и го загледа как се покланя и излиза. После отново се зае с кулата папки пред себе си.

Бяха общо шейсет и две и съдържаха подробната история на carmina, червените наметала, гилдията на охраната, която пазеше проходите на забранените части на планината; мъже, които се бяха доказали годни за тези бойни задачи както в предишния си живот, така и с по-късната си всеотдайност към Цитаделата. Като членове на carmina те бяха потенциални бъдещи sancti, макар засега да не знаеха нищо за истинското естество на Тайнството, поради което при необходимост можеха да бъдат пратени по широкия свят, без да го изложат на опасност.

Игуменът взе най-горната папка от купчината и я отвори, прескочи обичайните медицински записи и училищни отчети и затърси други документи — история на военната служба, справки за арести, доклади от затвори, — които можеха да му кажат дали даденият човек е онзи, който му трябва.