Саймън Тойн
Sanctus (104)

104.

За втори път този ден Лив разказа странните обстоятелства около раждането си и зачака реакция. Тримата срещу нея се взираха в кръстния знак на гръдния й кош.

— Кръстът ще се издигне, за да разкрие Тайнството — прошепна Оскар.

Погледът му срещна нейния. В очите му се четеше нещо като почуда и възхищение.

— Кръстът си ти — рече той.

Лив дръпна блузата си надолу. Изведнъж се почувства гола и засрамена.

— Възможно е — рече тя. — Само че нямам представа какво представлява Тайнството, така че не виждам как бих могла да го разкрия.

Седна, обърна на страницата, където беше преписала буквите, и препрочете посланието, което бе намерила в тях. Докато ги беше записвала, си мислеше, че е попаднала на нещо. А ето че то се оказа поредната задънена улица. Мала имаха толкова представа какво представлява Тайнството, колкото и самата тя. Внезапно се почувства непоносимо изтощена, сякаш някой бе отворил шлюз и я бе залял с умора.

— Буквите върху кожа ли бяха написани? Като телефонния номер? — попита Гейбриъл.

— Не — отвърна тя, докато разтъркваше очите си с ръце. — Върху семки. — Свали ръце и установи, че всички са я зяпнали.

— Семки? — повтори Оскар.

Лив кимна. Тялото на стареца сякаш се сви от дълбокото съсредоточаване, после той издиша и се пресегна през бюрото да придърпа клавиатурата към себе си.

— По време на престоя ми в Цитаделата — каза той, докато отваряше браузъра, — успях да науча някои от тайните им.

Написа нещо в полето за търсене. На екрана се появи образ — зелени и сиви петна, както и големи райони в сиво. Образът стана по-рязък и се оказа, че е сателитна снимка на Западна Анатолия и Егейско море. Оскар щракна с мишката. Образът се уголеми върху една част от Южна Турция, докато не се появи гъста мрежа улици, тръгващи радиално от нещо голямо и тъмно в центъра.

— Това е сателитен образ на Руин от осемдесетте години на миналия век. Преди това на всички самолети беше забранено да летят над града — обясни Оскар. Образът продължаваше да се изчиства. Накрая цялото изображение се зареди и Лив се наведе към екрана. — След като НАСА публикува снимката, забраната беше вдигната. Дори юрисдикцията на Цитаделата все още не е стигнала до космоса.

Лив се загледа в зеленото петно.

— Какво е това? — попита тя. — Езеро ли?

— Не — отвърна Оскар и увеличи максимално изображението. — Градина.