Саймън Тойн
Sanctus (15)

15.

Катрин Ман ахна, докато гледаше случващото се на живо по телевизията — в един момент монахът стоеше неподвижно на върха на Цитаделата; в следващия беше изчезнал. Картината рязко се премести надолу, когато операторът се помъчи да проследи падането, после се прехвърли обратно в студиото, където изгубилият ума и дума водещ се мотаеше със слушалката си и се мъчеше да запълни внезапно възцарилото се втрещено мълчание. Катрин вече бе до капандурата и вдигаше бинокъла към очите си. Силно увеличеният образ на опустелия връх и далечният вой на сирени й дадоха потвърждението, което й трябваше.

Отиде до канапето, грабна телефона и натисна бутона за повторно набиране. Включи се телефонен секретар и дълбокият успокояващ глас на баща й я помоли да остави съобщение. Тя набра мобилния му телефон. Къде ли се бе дянал така внезапно? Мариела явно беше с него, иначе щеше да вдигне. Свърза се с мобилния. Той я прехвърли направо на гласова поща.

— Монахът падна — каза само тя.

Докато затваряше, осъзна, че очите й са пълни със сълзи. Беше гледала и чакала толкова дълго този знак, подобно на поколенията стражи преди нея. А сега изглеждаше, че и това е поредният фалшив сигнал. Погледна за последен път пустия връх, прибра бинокъла в тайния шкаф и набра петнайсетцифрения код на сейфа. След няколко секунди се чу глухо изщракване.

Зад бронираната врата от титан имаше кутия с размерите на лаптоп, но около три пъти по-дебела, поставена в гнездо от сива пяна. Катрин я взе и я отнесе на отоманката пред канапето.

Невероятно яката поликарбонатна повърхност на външен вид и на допир приличаше на камък. Катрин освободи скритите закопчалки и вдигна капака. Вътре имаше два фрагмента от плоча, поставени един над друг. Бяха покрити със знаци. Тя се вгледа в познатите парчета, грижливо отцепени от скалата от нечия отдавна превърнала се на прах ръка. Това бе всичко, останало от древната книга. Изрязаните символи бяха по-ранни от Стария завет и само загатваха за цялото й съдържание. Езикът бе на древния народ мала — прародителите на Катрин Ман. Тя погледна познатата форма, образувана от редовете.

Итнкт крт яв змт

Всчк г вдт днвремен всчк двт

Крт пдп

Крт здгн

д ркр тнст

днс нв вк

Това бе свещеният знак Тау, възприет от гърците като тяхната буква Т, но по-стар от езика им, символ на слънцето и на най-древния от боговете. Шумерите го познавали като Тамуз; римляните го наричали Митра, а за гърците бил Атис. Знакът бил толкова свещен, че го поставяли върху устните на египетските владетели, когато ги посвещавали в мистериите. Символизирал живота, възкресението и кръвното жертвоприношение. Точно тази фигура бе направил монахът с тялото си, докато стоеше на върха на Цитаделата пред очите на целия свят.

Зачете думите, като ги допълваше наум, сравняваше значението им с шеметния символизъм и събитията от последните няколко часа.

Истинският кръст ще се яви на земята

Всички ще го видят едновременно — всички ще се дивят

Кръстът ще падне

Кръстът ще се издигне

За да разкрие Тайнството

И да донесе новия век

Под последния ред се виждаха върховете на други обезглавени знаци, но неравният ръб на счупената плоча минаваше през тях и не позволяваше да се разбере какво се е казвало по-нататък.

Първите два реда бяха сравнително лесни за тълкуване.

Истинският кръст бе знакът Тау, много по-древен от християнския кръст, появил се на земята в момента, когато монахът бе разперил ръцете си.

Всички го бяха видели едновременно благодарение на световните новинарски мрежи. Всички бяха удивени от необичайното и безпрецедентно събитие — и никой не знаеше какво означава то.

По-нататък се поколеба. Знаеше, че текстът е непълен, но не можеше да разгадае останалото.

Кръстът наистина бе паднал, както се казваше в пророчеството. Но този кръст бе човек.

Погледна през прозореца. Цитаделата бе висока триста и тридесет метра от основата до върха, а монахът бе паднал от отвесната източна стена.

Как бе възможно някой да стане след подобен удар в земята?