Саймън Тойн
Sanctus (41)

41.

Минаваше шест и в отдела вече беше по-спокойно. Тишината се нарушаваше само от равномерното тракане на клавиатури, измъчвани от пишещи с два пръста полицаи. Хората по принцип не си падаха да извършват кражби или убийства през късния следобед, така че времето бе подходящо за наваксване с бумащината. Аркадиан седеше на бюрото си и се мръщеше на компютъра. Телефонът му почти не млъкваше. Пресата се бе добрала по някакъв начин до прекия му номер и на всеки две-три минути му звъняха с въпроси около случая, който в момента изпълваше екрана. Шефът на полицията също му се беше обадил лично. Искаше да знае дали не могат да излязат с официално изявление. Аркадиан го увери, че ще го направи веднага щом е готов с проверката на свидетелите. И именно затова се мръщеше.

След разговора с момичето беше пуснал името през различните бази данни и успя да започне да оформя досие на Самюъл Нютън. Най-малкото откри акта му за раждане, макар че дори той изглеждаше непълен. Документът потвърждаваше, че е роден в населено място на име Парадайз в Западна Вирджиния, в семейството на градинар и ботаничка, но името на новороденото бе просто Сам, а не Самюъл. Няколко други данни бяха оставени непопълнени, в това число полът, но търсенето извади на бял свят и свързан с него смъртен акт, записал тъжния факт, че майката е умряла осем дни след раждането.

Първите няколко години бяха неясни и много от обичайните документи, които беше очаквал да открие, липсваха. Колекция изрезки от вестници продължаваха историята му от деветгодишна възраст и описваха изпреварващите годините му алпинистки възможности. Попадна на черно-бяла фотография на младия Сам, кацнал на върха на отвесна скала, която несъмнено току-що бе покорил. Аркадиан сравни образа на кльощавото ухилено момче със снимките, които бе направил в залата за аутопсии. Определено имаше прилика.

Според изрезката от след девет години излизаше, че катераческите умения на младия Сам непряко са довели до смъртта на баща му. Една пролет, докато се връщали от състезание в италианските Алпи, колата им поднесла в някаква внезапна виелица и паднала в клисура. При самата катастрофа бащата и синът оцелели, макар че получили доста сериозни наранявания. Сам дошъл на себе си, без да помни къде се намира и как се е озовал в клисурата, а от счупеното странично стъкло навявал сняг. Ръката го боляла ужасно, но като се изключи това и премръзването, бил добре. Открил, че баща му също е в съзнание, но едва се държи и има голяма кървяща рана на главата. Бил заклещен под смачканото табло и се оплаквал, че не чувства нищо от кръста надолу.

Сам завил колкото се може по-добре баща си с дрехите, които успял да открие в колата, после се изкатерил по стената на клисурата да търси помощ. Нужно му било много време да се справи със заледената скала, защото трябвало да се бори с виелицата, а ръката, която „адски го боляла“, била всъщност счупена на две места. Накрая успял да стигне до пътя и спрял един минаващ камион.

Когато пристигнала линейката, баща му вече бил изгубил твърде много кръв, бил изложен на студа прекалено дълго и изпаднал в кома, от която така и не се събудил. Умрял три дни по-късно. Сам бил само на осемнайсет. Върнал се в САЩ с наградата за катерене в ръка и с баща си в ковчег в товарното отделение.

Наред с това Аркадиан бе успял да се добере до заявлението за паспорт, подадено от Сам за алпинистките му експедиции из цял свят. В раздела „Особени белези“ беше записан латерален белег в основата на гръдния кош отдясно, с формата на кръст. Аркадиан имаше чувството, че е открил своя човек; в същото време обаче доста неща не се връзваха.

Стандартната процедура при идентифицирането на тяло изискваше да се направи проверка на всеки, който се яви на разпознаването — необходима мярка за елиминиране на лъжливи свидетели. Когато провери Лив Адамсен от Нюарк, Ню Джърси, Аркадиан откри цялата обичайна информация — къде е живяла, кредитната й история и тъй нататък — все неща, които не му бяха особено интересни. Но колкото по-внимателно се вглеждаше, толкова повече растеше объркването му.

Две неща включваха алармата в по принцип подозрителния му ум. Първото беше професията й. Лив Адамсен бе разследващ журналист, работещ за криминалния отдел на голям щатски вестник. Това бе лоша новина, особено в радващ се на голям обществен интерес случай. Второто бе не толкова проблем, колкото загадка. Въпреки факта, че Лив бе идентифицирала правилно жертвата и бе реагирала като истинска сестра, при проверките той не откри нито един запис за някаква роднинска връзка със Сам. Доколкото можеше да определи от заплетената следа от документи, виеща се през живота на Самюъл Нютън, нямаше абсолютно никакви сведения, че той е имал сестра.