Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Санкти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sanctus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Саймън Тойн

Заглавие: Sanctus

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: английска

Излязла от печат: 14.03.2011

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-202-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5206

История

  1. — Добавяне

36.

Мъжът с луничавите ръце седеше в кафенето и се преструваше, че чете спортните страници. Заведението бе пълно и току-що бе успял да се добере до една малка масичка точно на границата на прохладната сянка, хвърляна от навеса върху уличката. Погледна как слънцето бавно пълзи по бялата ленена покривка към него и се дръпна назад в стола.

От мястото си виждаше извисяващата се Цитадела, която сякаш го наблюдаваше. Това го изнервяше. Параноята му всъщност не бе съвсем безпочвена. Почти веднага след като прехвърли парите от чековете в една сметка на Първа руинска банка, сметка, за която знаеше само той, беше получил две нови съобщения. Първото беше от човек, с когото работеше от време на време. Искаше същата информация, която той току-що беше продал. Второто бе от свръзката му в Цитаделата и предлагаше щедро възнаграждение за по-нататъшната му лоялност и редовно предоставяне на нови сведения. Сутринта определено се очертаваше доста доходоносна. Въпреки това той се чувстваше малко притеснен да взема пари за „по-нататъшна лоялност“, след като се канеше да предаде същата информация на друг, при това пред самата Цитадела.

Вдигна очи от вестника и махна на сервитьора да му донесе сметката. Странно, че точно този случай бе събудил интереса на толкова много хора. Не беше убийство или сексуално престъпление, които традиционно бяха най-доходоносните.

Сервитьорът профуча покрай него, като остави малък поднос със сметката, затисната с ментов бонбон в средата. Мъжът с луничавите ръце си беше поръчал само кафе, но извади портфейла си, избра една кредитна карта и я размени с бонбона, който разви и лапна. Остави вестника на бялата покривка и го приглади: дланта му усети леката подутина вътре. Облегна се в стола си и се зазяпа като обикновен турист, наслаждаващ се на хубавото време. Келнерът се върна и прибра вестника и подноса, без изобщо да забавя крачка.

Слънцето продължаваше да пълзи в небето и мъжът дръпна стола си назад. Явно беше свързано със секс. Беше прегледал досието при източването и ако можеше да съди от всички онези белези, явно ставаше нещо смахнато. Подозираше, че е свързано с някаква щуротия, която светите отчета се опитваха да потулят.

Знаеше също, че другата страна, на която бе предал сведенията току-що, не изпитва особена любов към Цитаделата и хората в нея. Това го доказваше информацията, която бе осигурявал преди. Преди няколко години им бе продал досие относно скандал със свещеници педофили, а в друг случай бе набавил имената и телефонните номера на ключови свидетели, когато служители на една благотворителна организация, свързана с Църквата, бе разследвана за измами. Предполагаше, че и тук има нещо подобно. Явно клиентите му се опитваха да научат колкото се може повече, за да раздухват пламъците на поредния скандал и да вгорчат живота на пресветите типове там горе. А всичко това бе чудесна новина за него. Таблоидите веднага щяха да налапат един пикантен сексскандал с религиозна жилка — а те винаги плащаха най-добре от всички.

Погледна към планината и се подсмихна подигравателно. Щом искаха да му дават бонус за лоялността му, това си беше за тяхна сметка. Може би подобен начин на мислене работеше там горе, където хората вярваха във великото отвъдно, но в реалния свят единственото, което имаше значение, бе тук и сега. Пък и без това нямаше да им дава нова информация в скоро време. Осигуряването на големи файлове бе неприятна работа. Нямаше нищо против да им праща кратки съобщения на номера, който му бяха дали: поне това беше стъпка в правилната посока. Но днес вече се бе катерил веднъж по свещения хълм с флашка в ръка — допълнителните новини можеха да почакат до утре. Така или иначе вече му бяха платили.

Сервитьорът отново мина покрай него и остави подноса с кредитната карта под касовата бележка. Мъжът я взе и я прибра в портфейла си. Не беше нужно да се подписва или да вкарва ПИН кода си — кафето му вече беше платено, а по сметката му току-що бяха постъпили повече от хиляда долара. Закопча се, хвърли последен леко нервен поглед към безоблачното небе, сложи си шапката, измъкна се от кафенето и се смеси с тълпата.

Катрин Ман седеше на четири маси зад него в дълбоката сянка на навеса. Гледаше как информаторът се отдалечава сред пешеходците по широкия източен булевард. Бейзболната му шапка и шлиферът изглеждаха неуместно на ярката слънчева светлина. Сервитьорът се появи до нея и остави сметката заедно с вестника. Докато го прибираше в чантата си, тя опипа дебелия плик между страниците. Плати в брой, като се погрижи да остави щедър бакшиш, и тръгна в обратната на мъжа посока.